Преди "Син сити": Колко пъти гори театър "Ренесанс"?

Пожар в центъра на столицата вчера стана повод отново да се заговори за емблематичната сграда на площад "Възраждане". Тя е построена през 1900 г. като театър "Ренесанс" с две сгради - главната е театрална зала, а другата е второстепенна, за репетиции. Била е собственост на адвокатската каса, сочи документ на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Тази стилна сграда - паметник на културата, е изградена по проект на арх.-инж. Янаки Шамарджиев (1864 - 1937), мой дядо по майчина линия, пише в писмо до БТА журналистът Борислав Костурков, член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти /СБЖ/. По думите му, в публичното пространство некоректно се споменава, че сградата е била построена в началото на века от арх. Никола Лазаров. Той е блестящ проектант с крупно архитектурно наследство, но не е проектирал театър "Ренесанс" на площад "Възраждане", уточнява Костурков.

В документа, предоставен от Института, пише, че през 1920 г. арх. Шамарджиев изработва и проект за преустройство на интериора, което включва устройство на салон за пушене и разширение на гардероба, както и трети етаж на сградата, но той остава неосъществен.

Пламъци обхванаха емблематичната сграда в района на площад "Възраждане" и бул. Христо Ботев" във вторник сутринта

През 1942 година в сградата избухва пожар, изгаря покривната конструкция и не се използва до 1946 година, когато е възстановена за две години с доброволен труд на столичани. Тогава е подсилена подовата конструкция, променен е входът с изграждане на предверие към касовия салон. Направена е и промяна на фасадите с апликиран голям ред модернизирани йонийски пиластри, променен е силуетът на постройката. След възстановяването тя служи като временен театър, а по-късно - като профсъюзен Дом на културата "Г. Димитров" и кино "Възраждане".

В по-нова справка на Института е отбелязано, че през 1976 г. сградата е декларирана като паметник на културата, а през 1988 г. влиза в списъка на индивидуалните паметници на културата с местно значение. През 1990 г. е обявена за исторически паметник на културата с категория "национално значение", но през 2003 г. придобива статут на историческа културна ценност "за сведение", който разрешава по-сериозни намеси. Между 2003-та и 2017 г. са внесени 14 проекта за промени в сградата, която става увеселителен и хранителен комплекс, клуб и хостел, а през март 2017 г. тя отново гори.

Архитект Янаки Шамарджиев е роден в Шумен, завършва архитектура и строително инженерство във водещия тогава университет за архитектура в Гент, Белгия с държавна стипендия, разказва внукът му. Проектирал е десетки сгради и училища, Народното читалище и театър "Добри Войников" в родния Шумен, санаториуми и минерални бани из цяла България, например старата баня във Вършец, председател е на Комисията за изграждане на храма "Свети Александър Невски" и ръководи на място неговия строеж (1908-1924г.) по проект на руския проф. Александър Померанцев.

Архитект Шамарджиев приема на място във Виена от френския архитект Ховсеп Азнавур Желязната църква "Свети Стефан", разглобяват я за транспортирането и я монтират на място в Истанбул на брега на Златния рог, разказва Костурков. По думите му неговият дядо заема ключови длъжности в Столична община - директор на строителството и в министерството на благоустройството - директор на обществените постройки. Почетен гражданин е на София, Русе и Шумен.

Една от емблематичните му сгради е именно тази на театър "Ренесанс", както и собствената му къща, построил за своето семейство едва в края на живота си на бул. "Цариградско шосе" 37, допълва още Борислав Костурков.