Преподавател в Сао Пауло: Българите са в елита на Бразилия

Михаил Кръстанов води лекции в южноамериканската държава от 2002-а

Новини
11:45 - 07 Декември 2022
4886
Преподавател в Сао Пауло: Българите са в елита на Бразилия

Българското училище в Сао Пауло подготвя съвместно с посолството ни в Бразилия двоен коледен празник. За това как българите там успяват да съхранят родните култура и традиции, разказа за рубриката БГ свят на БТА Михаил Кръстанов - ръководител на българското учебно заведение в Сао Пауло.

Той е роден в София, завършил е образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър е по българска и класически филологии, в момента подготвя докторантура. В Бразилия е от 2002 г.

Първоначално започнал да води курс по антична митология, а в момента преподава западноевропейска литература в католическия университет Кларинтиано, Бататайс.

- Какво бихте ни споделили за българската общност в Бразилия?

- Това е една чудесна общност. Като училищен ръководител на Българското училище в Сао Пауло имам привилегията да познавам голяма част от сънародниците ни в Бразилия, най-вече родителите, които са записали децата си в училището – това са българи от Рио, Манаус, Гояния, Баия и много други щати. Благодарение на училищните мероприятия за българските празници, национални и фолклорни, общността ни в Сао Пауло се събира редовно и поддържа българското самосъзнание.

Тази събота, на 10 декември, Българското училище в Сао Пауло подготвя, съвместно с българското посолство, двоен коледен празник. Сутринта, в залите на училището ще се проведе Коледна работилница, по време на която ще бъдат изработени сурвачки. Ще има демонстрация на сурвакане с участие на ученици от училището, както и коледна трапеза. По инициатива  на  училището и посолството се организира обяд и неформална среща с българската общност в Бразилия.

Българите в Бразилия са образовани хора със солидни професии и това е много важно, когато става въпрос да се съкращава дистанцията и да се поддържа българското в далечна страна.

- Как дойде идеята и чия беше инициативата за откриването на българското училище? Колко деца учат в него и от какви националности и култури са те?

- През 2008 г. бях поканен да водя курс по български език, в който се записаха предимно бесарабски българи на средна възраст. Този курс издържа до средата на 2009 г., но докато го водех, все си мислих дали е възможно да се основе българско училище за деца. Направих проучвания, кандидатствах по програмата Роден език зад граница към МОН и проектът беше одобрен. Започнахме с 15-20 ученици, към днешна дата те вече са над 100. Това са предимно деца от смесени бракове и повечето са родени в Бразилия. През последните години към училището, което се явява единствено за цяла Южна Америка, се присъединиха и ученици от Перу и Аржентина - все деца, жадни да научат български език. Смело мога да твърдя, че се справят много добре в онлайн обучението.

- Колко е трудно да бъдеш учител на толкова хиляди километри от родината? Как съвместявате преподаването на български език и това на български традиции и култура?

- Бих перифразирал въпроса така – колко е трудно да ръководиш едно българско училище в 20-милионен град като Сао Пауло, един от световните мегаполиси. Това е мисия. Нито аз, нито колегите преподаватели Иглика Спасовска и Зорница Антонова, сме се замисляли по този въпрос. Някои от нашите преподаватели пътуват над два часа, за да са на линия в съботите. Това се отнася и за много от родителите и учениците, независимо от времето и трафика. Винаги съм казвал, че едно училище съществува благодарение на родителите и учениците. Благодарни сме и на българското посолство в Бразилия за подкрепата, която ни оказват вече повече от осем години.

Уроците по български фолклор, традиции и култура се провеждат два пъти месечно като извънкласна дейност. Освен това няма български празник, било фолклорен или национален, който училището да не отбележи. Дори и сега, тази събота, отново ще запознаем нашите ученици, родители и гости с коледните обичаи. Ще бъде един много интересен спектакъл за всички присъстващи.

- Какво представляват инициативата „Розите на България“ и българският ден в Сао Пауло?

- „Розите на България“ е наистина българският ден в Бразилия. Инициативата се провежда всяка година в Музея на емиграцията в Сао Пауло. Събота и неделя пространството на този музей се изпълва с гости от различни нации, култури, етноси. Всяка година през май, в първата събота, около 11 май, денят, в който църквата почита светите братя Кирил и Методий, пространството на музея се изпълва с българи.

Не само от Сао Пауло, но и от други щати. В програмата са включени концерт на български музиканти и прояви на наши ученици в театралната зала на музея. Във фоайето се организират експозиции на български арт предмети, фолклорни артикули, някои от които са останали още от първата вълна на българската емиграция, дегустация на  типични български ястия. Празникът завършва с хоро, в което се включват не само представителите на българската общност, но и бесарабски българи, бразилци и гости. Това е денят, в който различните нации се докосват до магията на българския фолклор, музика и традиции.

- Освен в училище, преподавате и в университет. Кое от двете места Ви е по-интересно?  

- Никога не съм се замислял кое от двете места предпочитам. И двете са свързани по някакъв начин, а връзката е Европа. България е член на ЕС, а западноевропейската литература започва с Ренесанса в Италия – люлката на европейската и световна цивилизация. Това дава особено удоволствие - студентите да свързват преподавателя по този предмет не само с България, но и с Европа. От друга страна съм отказвал много изгодно предложение от Федералния университет в Мато Гросо до Сул именно заради училището. Разстоянието между тези два щата е огромно.

- Кое Ви задържа в Сао Пауло и бихте ли искали да се върнете в България?

- Не познавам българин в Бразилия, който да не иска да се върне в родината. Въпросът не е дали, а кога. Това, което мен ме задържа в Сао Пауло, е работата и най-вече училището. То беше създадено с много труд и голяма любов. Над 100 деца и ученици, както и техните родители, разчитат на нас, преподавателите. А и да ръководиш или преподаваш в българско училище, създава усещането, че сме в България.

БТА