Президентът награди дядо Стойчо от Нова Загора за 105-ия рожден ден
Празничният обяд на стареца включваше леща и пиле със зеле
Стойчо Иванов Стойчев от Нова Загора, който днес празнува 105 години, беше награден от Румен Радев с Почетния знак на президента, донесен му от съветника на държавния глава по националната сигурност полк. Илия Милушев.
Ветеранът от Втората световна война редник Стойчев му се оплака, че общината в Нова Загора от години не му изпраща социален асистент, който да му помага в домакинството. Преди време идвала една жена, но престанала. Макар и да има 3 синове, дядото живее сам в къщата, която си построил с парите от шивачеството, което практикувал, в края на четиридесетте години на миналия век.
Стойчо Стойчев е роден точно 5 дни след като България е въвела Григорианския календар през 1916 година - на 19 април. От историята е известно, че тогава след 31 март у нас е настъпила веднага датата 14 април. Преди време пророкът на народа дядо Влайчо от новозагорското село Коньово му предрекъл, че ще живее 108 години. Днес той навърши 105.
В дългия си живот дядо Стойчо загубил две съпруги и днес се оплаква най-много от самотата. Със здравето горе-долу е добре - пие хапчета за разширени вени, краката не го слушат много, но пък няма високото кръвно налягане. И днес е готов да ушие панталон или дори военен шинел, но "вече нямам някогашните си очи, не виждам добре", казва той.
Никога не е пушил, чаша с алкохол вдигал само по повод за почерпка, но и никога не е пазил специален режим на хранене. "Не съм претенциозен, днес мога да изкарам само с една филийка хляб", твърди той за себе си. Празничният му обяд за 105-ия му рожден ден беше от супа леща и пиле със зеле - храна, донесена му от близки хора. Те не бяха забравили да осигурят и торта с три свещички - всяка една с цифра от числото 105.
На фронта бил като запасняк, преди това военната му част била дислоцирана в Северна Гърция. Там се проявил толкова добре като шивач, че местните дори му предложили да остане да живее и работи в Солун. Стойчо отказал, тъй като предпочел да се върне в България при семейството си.
Сега ветеранът от Втората световна война има проблеми с очите, но няма високо кръвно налягане. Страда от разширени вени, защото в средата на 40-те години на миналия век, когато бил запас в Северна Гърция, често трябвало да върви пеш от Симитли до Серес.
Това, че му отнели работилницата, дядо Стойчо и до днес не е простил на комунистите. Държал си на занаята, защитил и майсторско свидетелство. "Аз съм ушил най-много панталони в Нова Загора. И костюми, балтони, шлифери... Само мъжко шиех. След край на войната един евреин му намирал клиенти сред съветските офицери, които били луди по пардесютата. Казвал, че Стойчо е негов шивач и се пазарял за цената на услугата.
Престрашил се да шие и шинели и от тях събрал пари, за да построи къщата, в която живее и до днес. Руснаците били доволни - ако той поиска 20 хиляди лева по тогавашния курс, някои от клиентите брояли и по 40 хиляди, без да се замислят.
