Признание - българче спечели пълна стипендия от НАСА
Осмокласникът Георги Илиев шашнал всички с есето си „Промени ли НАСА света за 60 години?”
Осмокласникът от пловдивската Езикова гимназия „Иван Вазов” Георги Илиев се интересува от природни науки, свири на пиано и може да обясни ядрената физика на италиански език. Голямата му мечта обаче е да стане астронавт и да стъпи на Луната и Марс.
И, очевидно има всички качества за това, тъй като преди дни спечели най-престижната награда от учебно-тренировъчния лагер на НАСА в Турция Space Camp - медал за "Най-високи отличия за знания и умения в космонавтиката и наличие на всички качества на бъдещия космонавт".
„Беше невероятно, трудно ми е да го опиша. Когато ми връчиха медала, за момент почувствах, че съм наистина в Космоса”, сподели при завръщането си от Измир пловдивчанинът.
Георги се запалил по Космоса и звездите още като дете, когато изгледал всички епизоди на предаването „Космос” с Нийл Деграс Тайсън, излъчвано по National Geographic.
Веднага щом разбрал за лагера в Измир, решил, че задължително трябва да го посети. За седмица попълнил и изпратил всички документи, а есето на тема „Промени ли НАСА света за 60 години?” му спечелило пълна стипендия.
„Фокусирах се върху това, че НАСА не е променила толкова много материалния свят, но е променила мисленето на хората за Космоса и за околния свят”, обяснява тийнейджърът.
На лагера били 32 деца от България, 16 от които в неговия отбор. Имало също младежи от Израел, Турция, Румъния, Франция, Австралия, Америка.
„Всичко беше по програма, до минутата. Още първия ден се качихме на симулатор. Говориха ни за космическите костюми. Беше много интересно”, разказва Георги.
Всеки ден от престоя имали презентации, водени от американец, който е работил в лагера в Алабама. Една от тях била свързана с 50-годишнината от стъпването на „Аполо 11” на Луната, а децата получили специални значки за спомен от това велико за човечеството събитие.
„Разказаха ни също за всички дейности, които се извършват в космическата станция, как се къпят. Тъй като водата трябва да се пести, а сапунът би повредил уредите, почистването става с кърпи”, обяснява осмокласникът.
Наред с презентациите, най-интересен за него бил симулаторът, в който го въртели в абсолютно всички посоки. „Задаваха ни въпроси, за да разберат дали сме в съзнание. Беше последния ден и аз бях показал, че знам много. Затова тренерът ме питаше неща, свързани с историята на космонавтиката, които не сме обсъждали”, спомня си Георги. Той успял да впечатли всички със знания за това кой е проектирал ракетите „Сатурн 5” и „Енергия” и совалката „Буран”.
Незабравим ще остане и последният ден от лагера, когато се връчват отличията.
„Когато казаха името ми, се почувствах невероятно, сякаш ми беше паднал камък от плещите. В първия момент не можах да намеря откъде да мина и се получи забавно. Бях страшно развълнуван”, споделя младежът.
За да изненада майка си, я излъгал, че друго момче е взело медала. Едва след като слязъл от автобуса в България, й признал истината, а тя страшно много се зарадвала.
„Това е моята мечта, да стана астронавт”, категоричен е Георги. След като завърши Езикова гимназия „Иван Вазов”, е решил да кандидатства Аерокосмическо инженерство в Политехническия университет в Милано. Знае езика. Живял е 2 години и половина в Италия, а и в момента е в италианска паралелка.С усмивка си спомня как в първия текст за домашна работа на италиански език обяснил ядрената физика и разказал за какво се използва.
"Госпожата реагира по-добре, отколкото очаквах, обаче не и моите съученици, тъй като изписа цялата дъска с нови думи", смее се момчето.
И пресмята, че ако успее да съчетае няколко дейности, образова се и по други теми и се запише на курс по пилотиране, ще има възможността още след университета да кандидатства в НАСА. Може би не веднага за астронавт, но за друга длъжност. Например в командния център – да комуникира с мисиите или да помага с проектирането на ракети, което ще бъде неговата специалност.
Посочва, че насоката в астронавтиката е една – да пътешестваме, да вървим към нови светове и да изследваме. Защото в момента знаем твърде малко неща. Според него реалистично в следващите 100 години е да направим колония на Марс и да изпратим сонди извън Слънчевата система. Ако успеем да изследваме Луната Европа на Юпитер и Луната Титан, е възможно там да има живот. И може да се окаже, че Слънчевата система не е толкова пуста, колкото сме очаквали досега. Той самият пък иска да отиде на Луната и на Марс, но само ако получи уверение, че ще се завърне.
„Със сигурност, след като натрупам достатъчно опит, ще се върна в България, за да го споделя”, категоричен е пловдивчанинът.