Проф. Дронзина: Къде е Китай във войната между Русия и Украйна?

Проф. дпн Татяна Дронзина е професор, доктор на политологическите науки, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. 

Какво казва тя в своя статия по повод случващото се между Русия и Украйна: 

"Преди 19 часа Китай обвини Съединените щати в "нагнетяване на напрежение" и "създаване на паника" във връзка с кризата в Украйна, малко след като Вашингтон обяви нови санкции срещу Москва и каза, че ще продължи да доставя оръжия, за да помогне за укрепване на отбраната на Украйна срещу потенциална руска инвазия.  

Войната започна преди шест часа

От тогава нямаме реакция от страна на Китай. Но това не означава, че той не се интересува от кризата – напротив. Той по-скоро гледа на нея като на тренировъчна ситуация – как ще реагира светът ако нападне Тайван. Най-голямата грешка би била да мислим, ча това не ни засяга.

Войната между Русия и Украйна може и да не прерастен в световен катаклизъм, но ако се стигне до китайско нападение над острова, със сигурност ще сме само на крачка от третата световна война. По-долу ще прочетете моите аргументи защо. 

В страстна прегръдка?

След започването на кризата, Китай призова двете страни към сдържаност, но даде да се разбере, че е на страната на Москва. Според някои, отношенията между Русия и Китай днес са по-близки отколкото при Мао и Сталин. Имат една обща база, която ги обединява – желанието да сложат край на влиянието на Запада и да променят съществуващия международен ред.

Споделят общи политически ценности и критичен възглед към западния тип либерална демокрация. И двата режима са авторитарни. Те почти са на път да потвърдят създаването на авторитарна дъга от Санкт Петербург до Шанхай, която мнозина смятат за своя най-лош кошмар.  

Вербалната подкрепа на Китай му излиза евтино затова може би той ще продължи да прави нюансирани и неясни изказвания пред международната общност. В края на януари 2022 китайският външен министър Уан И нарече опасенията за сигурността на Русия "легитимни", заявявайки, че те трябва да бъдат "взети сериозно и да бъдат разгледани". После китайският посланик в ООН Джан Джун отиде по-далеч и направо каза, че Китай не е съгласен с твърденията на САЩ, че Русия заплашва международния мир.

Той също така разкритикува САЩ за свикването на заседание на Съвета за сигурност на ООН, оприличавайки го на "мегафонна дипломация", която "не е благоприятна" за преговори.

Китай беше единствената страна в 15-членния Съвет за сигурност на ООН, която гласува с Русия в неуспешен опит да спре исканата от САЩ среща относно натрупването на войски на Москва на границата й с Украйна. 

Китай няма навика да подкрепя териториалния ревизионизъм (освен в собствената си периферия в своя собствена полза). Например, той не призна анексирането на Крим от Путин през 2014 г. Но има признаци на промяна в мисленето. Може би това се дължи на икономически фактори - китайската покупка на руски петрол — двустранната търговия нарасна с 33,6% на годишна база до около 140 милиарда долара през 2021 г. — вероятно ще намали въздействието на западните санкции и ще неутрализира до определена степен да не сертифицира Северен поток -2.

След нахлуването в Крим през 2014 г. няколко китайски държавни банки предоставиха заеми за руски банки, санкционирани от Запада. Сега могат да направят същото. 

Китай е супер прагматичен геополитически играч, поради което няма как да не му е ясно, че в стремежа си да разцепи света на два противопоставени блога – ЕС и НАТО и Китай и Русия, на него му се пада по-слабия партньор. И това никак не го радва. Дълбоко се съмнявам, че Китай е силно заинтересован от това, какво ще се случи на руснаците и на четирийсет и четирите милиона украинци. Всъщност, той е заинтересован единствено от това, до каква степен ще бъдат обслужени собствените му интереси.

За него не е лош вариант про-руско правителство в Украйна, но ако Украйна изпадне в хаос, какво ще стане с китайските продажби на стратегически военен софтуер и на части за модерни оръжейни системи – в края на краищата,  Китай е най-големият търговски партньор на Украйна в това направление. Плюс това, Украйна подкрепя китайският проект - Един пояс – един път и се присъедини към него още преди това да направи Русия. Затова някои експерти смятат, че Китай не лъже, като твърди, че не иска ескалация на конфликта.

Повече от ясно е, че обвързването с Русия ще доведе и до влошаване на китайските отношение със Запада, което не е в съзвучие с китайския национален интерес, тъй като забавя развитието на икономиката му. И ако страната е почти в търговска война със САЩ, то не е точно така със страните от ЕС, които също няма да посрещнат добре укрепването на връзките с режима на Путин. Когато Пекин започна да се опитва да санкционира страната членка на ЕС  - Литва заради политиката й спрямо Тайван, ЕС се обедини в защита на Вилнюс, съдейки Китай за принудителни търговски практики в Световната търговска организация.

Не бива да се пропуска и фактът, че Китай експортира към ЕС и Обединеното кралство 10 пъти повече отколкото към Русия.

Нека припомня, че в съвместното комюнике след срещата на Олимпийските игри в Пекин между двамата държавни глави се спомена общата позиция против разширяване на НАТО, но не се спомена Украйна. Според някои това означава, че Путин може би е искал от китайска страна нещо, което не е получил. 

Тайван – там ли е зарит ключът от бараката? 

Има основания да предполагаме, че Китай гледа на сегашната ситуация като на експеримент за това, какво би станало, ако реши да си върне Тайван. Украйна е горещо подкрепяна на думи от САЩ, но всъщност страната не е нито формален съюзник, нито е стратегически важна за САЩ. По договор, Вашингтон продава оръжие на Тайван, тъй като островът е не само стратегически преден пост, но и произвежда огромна част от чиповете и компютрите, благодарение на които функционира съвременният свят.

Икономиката на Русия е 10 пъти по-малка от тая на Китай. Китайският политически елит с право си задава въпроса: ако Западът не може да се справи с такъв относително слаб противник като Русия, как ще се справи с най-големия износител в света,  какъвто е Китай? Изводът е, че няма да се справи. Тогава, какво би сдържало поднебесните да си върнат заблудените братовчеди, както често наричат Тайван?