Проф. Любенова за Lupa.bg: Вместо смърт, Левски можеше да получи заточение
Васил Левски е най-безспорната фигура от Пантеона на българското Възраждане. Апостола си остава икона за българския народ - мислил e национално, не е правил колаборации с чужди велики сили, не е получавал пари от държави, които са преследвали само собствените си интереси на Балканите. Това заяви пред Lupa.bg проф. Лизбет Любенова, директор на Научния архив на БАН.
Всеизвестно е изказването на Левски: „Не ни трябва цар, а демократска република”. Той иска да навакса загубеното историческо време, защото 5 века българският народ няма достъп до управление – нашият народ не е бил допускан до висши военни и административни служби. Левски е мислел поне половин век напред. Неговият идеал не е осъществен, поради решенията на Великите сили за монархическо управление в България.
Дейците на Млада България, които го упълномощават да прави комитети, са искали с една революция родината да стане републиканска държава. Затова Млада България не е обичана от никоя велика сила. Евгений Утин в „Писма от България” казва, че княз Черкаски е мразел революционерите от Млада България, затова никога не ги е поканил да се включат в гражданското управление и дори не ги е допускал да участват като опълченци в сраженията.
Левски е един от дарителите и съучредителите на Българско книжовно дружество. Той се подписва в документите като дякон Игнатий, което означава, че дори след свалянето на расото той не е загубил съзнанието си на духовен пастир. Съзнавал е силата на знанието, образованието, на науката, които ще изтласкат българския народ в европейското културно пространство.
При всяка велика фигура има винаги нещо недоизказано. При Левски това е неговата смърт. До ден-днешен ние не знаем цялата истина за неговата кончина. Защо по бързата процедура получава присъда на криминален престъпник? Ако беше осъден като политическа фигура, наказанието му щеше да бъде заточение в Диарбекир и щеше да доживее Освобождението. Вместо това е обвинен, че има пръст в обира на Арабаконак и в убийството на един слуга, затова присъдата е смъртна.
Твърди се, че в турските архиви са истинските протоколи от разпита на Левски. Тези, които са достояние на академичната общност, не са оригинали. Остава въпросът защо определени политически среди назначават комисия и искат Левски да бъде ликвидиран възможно най-бързо. Има преписка на Найден Геров, в която се изказват опасения, че ако той бъде измъчван, може да предаде някого. Левски е посещавал дома на своя екзекутор – Хаджи Иванчо Пенчович.
Въпреки непрестанните дебати около предателството на Левски и до днес няма сигурни доказателства какво е мотивирало подобни хора – кражба на комитетски пари или принадлежност към тайната турска полиция.
Трудно е да прогнозираме какъв щеше да бъде Левски, ако беше доживял Освобождението на България. При всички случаи обаче той щеше да стане истински държавник, коректив на обществото, а не елементарен политик, който се облагодетелства лично на гърба на народа.
