Проф. Михаил Неделчев: Блага Димитрова беше нетипично умна за поетеса, тя беше като философ

Коментар
13:41 - 07 Януари 2022
3278
Проф. Михаил Неделчев: Блага Димитрова беше нетипично умна за поетеса, тя беше като философ

Блага Димитрова беше нетипично умна за поетеса. Тя беше умна като философ, като човек на рационалното, а не толкова на чувственото. Беше изключителен интерпретатор и преводач. Можеше да се вживява в чужди поетически светове. Думите са на литературоведа проф. Михаил Неделчев в интервю за БТА.

На 2 януари се навършиха 100 години от рождението на Блага Димитрова (1922-2003). Тази годишнина бе отбелязана в сряда с откриването на паметна плоча пред дома на поетесата на ул. "Паренсов" 33 в София. Идеята е на инициативен комитет от нейни приятели и писатели, сред които, освен Неделчев, са също Райна Кабаиванска, проф. Цочо Бояджиев, проф. Стефан Габровски, проф. Георги Фотев, Георги Господинов и други.

Пред БТА Михаил Неделчев разказа какви са спомените, които пази за Блага Димитрова - не само като творец, а и като общественик, как читателите днес разбират посланията от книгите й и има ли други силни и ярки литературни гласове сред съвременните български писателки.

- На 5 януари беше открита паметната плоча пред дома, в който е живяла Блага Димитрова. Навременен ли е този жест на уважение? Трябваше ли да се чакат 100 години от нейното рождение?

- Разбира се, че можеше и по-рано да се случи. В края на краищата, тя беше и вицепрезидент в един много важен момент, макар че се оттегли и изостави президента Желев, така да се каже, сам да се пържи на всички номера, които му погаждаха бившите комунисти.

Разбира се, че тя много отдавна беше заслужила веднага след смъртта й да бъде поставена тази плоча. Някой коментираше дали не е редно тази плоча да бъде и за нея, и за нейния съпруг Йордан Василев, който наистина също беше много значима фигура. Естествено, той не е писател от нейния ранг, все пак той беше есеист, беше критик преди всичко.

Но така или иначе, те двамата направиха тази абсолютно прекрасна книга, която е незаобиколима, книгата за Елисавета Багряна - "Младостта на Багряна". Изключителна е работата, която те свършиха. Те възкресиха в тази книга не само истинската Багряна, но и, така да се каже, изтриха от нея този гланц, който по някакъв начин я гланцираше прокомунистически. Те върнаха спомена и за "Златорог" - това гениално списание. Върнаха спомена и за Владимир Василев.

Това беше огромна заслуга и неслучайно по толкова сложен начин тази книга излизаше. Те двамата бяха наистина тандем, но имаха сложни отношения. Техните отношения не бяха безоблачни, не бяха идилични, както някои ги представят, но това няма значение. Те, така или иначе, в някакъв смисъл, бяха много заедно и заедно направиха много неща.

- Кой е най-скъпият спомени, който пазите за Блага Димитрова?

- За Блага Димитрова пазя много спомени, защото ние, особено през последните години, общувахме много. Дори бяхме в един момент заедно депутати, преди тя да стане вицепрезидент във Великото народно събрание. Преди това, когато се правеха разните протестни акции през 1986, 1987, 1988, 1989 година, сме общували много, включително съм посещавал дома й.

Никога няма да забравя един момент, в който по телефона се обади нашата приятелка Румяна Узунова и каза, че са върнали на Петър Манолов документите, архива му всъщност, който Държавна сигурност беше насилствена присвоила. Спомням си какъв купон настана и как пихме най-различни питиета.

Разбира се, Блага Димитрова беше един много сдържан човек, тя не пиеше въобще.

Моите спомени са включително и от времената, когато съм представял нейното творчество, например в "Литературните петъци в Пловдив". Това бяха едни легендарни акции в Младежкия дом, които правехме с покойния мой приятел, поетът Веселин Сариев.

Спомням си какъв огромен интерес предизвикаха тези представяния. Представял съм и в други градове, и в София включително. Имам един текст, който много я беше учудил, защото аз бях разпитал нейни съученички, нейни приятелки още от гимназията, за нейната съвсем ранна младост. И бях наситил моя текст с факти, с реалии, със сюжети от това време, така че тя каза: "Ама ти откъде ги знаеш тези неща?".

С други думи, спомените ми са много и разнообразни.

- Как бихте определили Блага Димитрова като човек?

- Като много умен и сдържан човек. Тя беше нетипично умна за поетеса. Аз по-скоро бих казал, че тя беше умна като философ, като човек на рационалното, а не толкова на чувственото. И неслучайно тя беше такъв изключителен интерпретатор, преводач.

Както знаем, тя беше превела "Илиада" заедно с проф. Александър Милев. Тя беше превела и "Пан Тадеуш" с помощта на своя ментор и приятел акад. Петър Динеков.

Тоест, тя можеше да се вживява в чужди поетически светове. Освен това, нейната поезия, ако се вгледаме в нейната основна характеристика, това е рационалността и бих казал това, че на преден план е реториката, не толкова образността, колкото реторичните обрати.

- Кои от посланията на лириката и прозата й достигат до младите читатели днес?

- Някои от нейните романи днес трудно се четат. Например, този роман, в който непрекъснато се повтаря мотивът за фикуса и прочие (романът "Лице" - бел. а.). Трудно се четат романите, в които тя излага своите концепции за миналото, за начина, по който някои от комунистите и идеалистите са отстоявали своя идеал. Тези романи, пак ще кажа, малко трудно биха се чели днес. Но "Лавината", разбира се, е роман, който много силно респектира и много силно увлича.

А от поезията й много текстове могат да ни увлекат. Аз никога не съм забравял, че в последна сметка тя е автор и на едни стихове за Вожда, че е писала цяла книга за Георги Димитров. Никога не съм забравял, че тя е изминала един сложен път - от едно такова комунистическо минало до след това една зряла, рационална поезия.

Разбира се, аз познавам и нейните стихотворения, които са печатани още в списание "Изкуство и критика", това са съвсем ранните й неща.

И начинът, по който тя се разминава чисто като литературно-исторически сюжет, начинът, по който се разминава с Владимир Василев и как тя самата се кае за това, че се е разминала с него. Тоест тя беше един човек, който с голяма съвестност се отнасяше към своята мисия в литературата и който, разбира се, беше склонен и да се покае по някакъв начин за своите ранни, прокомунистически увлечения.

- Днес можете ли да откроите толкова силен и непримирим писателски глас сред съвременните авторки в българската литература?

- Разбира се. Естествено, веднага откроявам Теодора Димова с нейната изключителна книга "Поразените". Също така, откроявам изключително принципната и малко предизвикателна поезия и публицистика на Мирела Иванова. И разбира се, достолепното и лаконично изразяване в поезията на Екатерина Йосифова.

Визитка

Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. Завършва славянска филология и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Писател, литературен историк, журналист и политик, автор на редица литературно-исторически книги.

Депутат е от СДС (от Радикалдемократическата партия) в Седмото Велико народно събрание и в 36-ото Народно събрание. Председател е на Сдружението на българските писатели и главен редактор на списание "Демократически преглед". Ръководител е на департамент "Нова българистика" към Нов български университет. Работи дълги години в издателство "Български писател".