Проф. Николай Слатински: Властта говори чалга

Проф. Николай Слатински е експерт по международна и национална сигурност, университетски преподавател и съветник в кабинета на президента Георги Първанов. Вижте негов коментар по повод лексиката на властта, публикуван на стената му във фейсбук:

Едно време Тодор Живков казваше по някоя нелепица, която не само се запомняше, но се превръщаше във фолклор. Например за полупроводниците и целите проводници.

Обаче около него имаше и умни хора, които му помагаха да скрие липсата на образование, недостига на възпитание, дефицита на култура, слабостите на интелекта.

Затова и се случваше той да се "изпусне" доста рядко. Поради това "изпусканията" му, както казах, се превръщаха във фолклор.

Сега обаче нещата стават направо драматични. Властта не просто се "изпуска" понякога. Тя така свали нивото на говоренето, че човек да се хване за главата. Не отделни фрази на властта стават фолклор, фолклор става целият й начин на говорене. Даже не фолклор, а попфолк. Дори не попфолк, а чалга.

Не знам дали властта си дава сметка колко вреден е този начин на говорене, на който перничани викат „Така си ма'а”. Той се превръща в норма, в начин, по който българите осмислят своите насъщни проблеми, той допринася за изпростяването и опростачването. Той не оставя нищо свято, върху което да не лепне някоя дълбокомъдра мисъл.

Аз продължавам с огромна тревога да смятам, че последните десетина години нанесоха непоправими вреди най-вече на ценностната система на обществото ни. И икономиката може някой ден да потръгне, но тези ценностни вреди и щети ще се преодоляват трудно, ако въобще се преодоляват, като за това ще са необходими три пъти по десетина, т.е. тридесетина години. Добавям с потрес 30 към моите 63 и ме обзема грандиозна печал, сякаш съм станал сирак на вселената.

Ако можеше чувството за срам, което мислещият човек изпитва от манталитета на властта, да се преобразува, да кажем, в електрическа енергия, даже АЕЦ "Козлодуй" няма да ни трябва. Толкова много ме е срам.

Но както ми каза онзи ден един приятел-седесар от първите народни събрания - ние, ние сме за бой, защото помогнахме тази невъзпитаност и некадърност да стъпи на гърлото на България. И да я кара и с приказките, и с делата през просото. Отговорих му, че и ние сме виновни, но и по-виновни от нас има. Само дето на България от това не ѝ става по-леко и по-лесно.