Прокуратурата оспорва присъдите за кокаина за милиони в Студентски град

Софийска градска прокуратура (СГП) подаде протест срещу присъдата на двамата трафиканти на кокаин, заловени в Студентски град.

С присъдата подсъдимият Николай Петров е оправдан по повдигнатото му първо обвинение, а именно, че на 24.05.2020 г. в автомобил в София, без надлежно разрешително държал с цел разпространение кокаин в особено големи размери, разпределен в 40 отделни обекта, с общо тегло близо 40 кг на обща стойност 9 335 959.60 лв.

По второто повдигнато му обвинение подсъдимият Николай Петров е признат за виновен за това, че за времето от неустановена дата през м. 02.2020 г. до 27.05.2020 г. в ателие в София, ж.к. „Студентски град“, без надлежно разрешително държал с цел разпространение кокаин в особено големи размери, разпределен в 327 отделни обекта, с общо тегло над 325 кг на обща стойност 78 785 294.40 лв. Той е оправдан в частта да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия М. Н.

За това престъпление СГС наложи на подсъдимия Николай Петров наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и наказание „глоба“ в размер на 20 000 лв.

Със същата присъда подсъдимият Манол Николов е оправдан за това по същото време и в същото ателие да е държал без надлежно разрешително с цел разпространение в съучастие с подсъдимия Николай Петров кокаин в особено големи размери, разпределен в 327 отделни обекта, с общо тегло над 325 кг на обща стойност 78 785 294.40 лв.

Обвинителният акт е внесен в съда от СГП на 25.01.2021 г. след проведено задълбочено разследване. Предвид количеството, чистотата и стойността на наркотика, делото е безпрецедентно по своя характер и представлява обществен интерес.

СГП счита, че така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което по предвидения в закона ред настоява за нейната въззивна проверка от Апелативен съд – София както в оправдателната ѝ част, така и по отношение на размера на наложеното наказание.

По отношение на явната несправедливост на наложеното на подсъдимия Николай  Петров наказание за открития в ателие кокаин.

Според СГП минимално възможното наказание от 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв., наложено на подсъдимия Николай Петров за над 325 кг кокаин с много висок процент на активен компонент, оценен на почти 79 млн. лв., е явно несправедливо.

За престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК законодателят е предвидил наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода и от 20 000 до 100 000 хиляди лв. глоба. За рекордно количество наркотици от компетентността на СГС – над 325 кг кокаин, открит в ателие в ж.к. „Студентски град“, с много високо процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент, на обща стойност почти 79 млн. лв., съдът определя наказание на абсолютния минимум, предвиден в закона. Очевидно така наложеното наказание нито може да има поправително и предупредително въздействие върху подсъдимия, нито предупредително такова спрямо обществото. Няма как да не се признае, че в случая в изключително висока степен са засегнати обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве – както поради огромното количество, така и поради чистотата на иззетия наркотик. Тук би следвало да се съобрази и това, че реалната пазарна цена на наркотика при пласмент на улицата би била в пъти по-висока от тази, предвидена в нормативната рамка от 1998 г., с чиито параметри прокуратурата е обвързана.

Обвинението на подсъдимият Николай Петров е за общо 365 кг кокаин, иззет от кола и ателие. Като хипотетичен пример, за да се онагледи изключителната обществена опасност на извършените престъпления с предмет толкова голямо количество наркотик, може да се посочи очевидното – че близо 365 кг почти чист кокаин, дори без неговото разреждане с други примеси, неминуемо би довело до пристрастяване на голям брой хора, включително подрастващи, които често са основни мишени на разпространението. А при примесване на наркотика с други вещества, както обичайно се случва преди пласмента му на улицата, застрашеността на обществото нараства в пъти.

Ето защо, дори взето само по себе си, огромното количество наркотик е достатъчно да мотивира извод за изключително висока обществена опасност на извършените престъпления. На такава обществена опасност наложеното на абсолютния минимум наказание не може да бъде съответно.

По отношение на оправдаването на подсъдимия Николай Петров за открития в лек автомобил кокаин:

СГП счита, че "за да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци. При това допустимо е съставомерните факти да бъдат посочени в обобщен вид.“ С други думи изискванията на задължителната за прилагане съдебна практика не само са спазени от СГП, но и са преизпълнени. В случая фактите, за които е повдигнато обвинение, включително времето на извършване на престъплението, бяха доказани в съда по всички правила на наказателния процес. Непочиващи на закона, на тълкувателната практика, на указателната практика и на теорията, са разсъжденията и респ. аргументите за оправдаване на подсъдимия Николай Петров поради интерпретацията в колко часа е било извършено престъплението. В резултат от този подход - само заради незаконосъобразната трактовката относно часовете на извършване на престъплението, подсъдимия Николай Петров е оправдан за държане с цел разпространение в багажника на автомобила на безпрецедентно количество почти чист кокаин с тегло от близо 40 кг на обща стойност над 9 300 000 лв.

По отношение на оправдаването на подсъдимия Манол Николов за открития в ателие кокаин:

СГП счита, че в хода на съдебното следствие, в условията на публичен и състезателен процес, са събрани достатъчно доказателства, за да бъде признат подсъдимият М. Н. за виновен и че изводите на съда в обратната насока са неправилни.

Прокуратурата твърди, че в ателието са открити множество веществени доказателства, сочещи на съпричастност на всеки от двамата подсъдими към извършеното престъпление. Специално за подсъдимия М. Н. има много на брой, повече от обичайното в подобни случаи дактилоскопни следи, а също и ДНК материал, съвпадащ с неговия профил. Негови вещи, за които е безспорно установено, че са ползвани лично от него и не биха могли поради естеството си да се ползват от никого другиго, са открити непосредствено върху складираните в трикрилен гардероб множество пакети с наркотик. Пак в гардероба са открити и иззети чифт сини ръкавици, по които е имало клетъчен материал именно от подсъдимия М. Н.

На следващо място, намерена и иззета е тетрадка със спирала. В нея с ръкописен текст собственоръчно подсъдимият М. Н. е изписвал текстове, цифри и специфични знаци (картинки). Те отговарят на бройката, количеството и вида открити в апартамента отделни обекти с кокаин. Отбелязваните от подсъдимия М. Н. специфични знаци (картинки) в тетрадката са идентични със специфичните знаци (картинки) върху всеки от пакетите с кокаин (например – асо пика, спатия и т. н.). С други думи всеки един отделен опакован обект с наркотик е бил с щамповка върху опаковката с различни знаци и именно тези знаци също са били отбелязвани от подсъдимия в тетрадката. Така подсъдимият М. Н. отразявал писмено отделните пресовки с кокаин, които били „вкарвани“ в ателието и „изкарвани“ от него като обща бройка, а така също и по видове в зависимост от щампите (картинките) върху опаковката на всяка една пресовка. Практически според прокуратурата подсъдимият М. Н. е водел документация за наркотиците, които „влизат“ и „излизат“ от ателието. Това само по себе си е достатъчно, за да онагледи неговата съпричастност към престъплението. Очевидно при така установените факти този подсъдим не само е обитавал жилището, но е извършвал и престъпна дейност, свързана с държането в него на наркотични вещества с цел разпространение, имал е знание и умисъл за участието в престъпната дейност заедно с другия подсъдим.

Отделно от безспорните според СГП доказателства за участието на М. Н. в престъплението, и в чисто житейски план поведението му, също доказано по предвидения в закона ред, е нелогично за човек, който няма представа за извършваната престъпна дейност и също сочи на извод за съпричастност. Подсъдимият М. Н. незабавно е напуснал района на местопрестъплението, след като е бил задържан съучастникът му подсъдимият Н. П. След това подсъдимият М. Н. е положил значителни усилия да се укрие и местоположението му да бъде неизвестно за правоохранителните органи. За целта със съдействието на свидетел по делото подсъдимият М. Н. е бил заведен в складова база, намираща се в покрайнините на гр. София. На това място на друг свидетел по делото, който е пазил базата, първият свидетел е казал, че този човек (подсъдимият М. Н.) ще остане там колкото е нужно. Няколко дни по-късно правоохранителните органи открили въпросната база и намерили вътре криещия се там М. Н. В същата база са открити множество вещи, включително и микровълнови печки със следови количества по тях от същото наркотично вещество – кокаин, каквото е открито в автомобила и в ателието.

В заключение, СГП счита, че има множество свързани последователно в непрекъсната верига доказателства, от които може да се направи един единствен извод – че подсъдимият М. Н. не просто е обитавал апартамента, но е имал и знание за извършваната незаконна дейност и е участвал пряко в нея.

Аргументите на прокуратурата ще бъдат допълнени след като съдът изготви мотивите си.