Пропаганда и в анимацията: Филм за бебе танк от Танкоград, мечтаещо за война , взриви Русия

Този уикенд в град Суздал се проведе 30-ият ежегоден Открит руски фестивал на анимационните филми. От самото начало събитието беше оформено от Кремъл. Церемонията по откриването включваше спонсориран от държавата анимационен филм за бебе танк, мечтаещ за война. Междувременно антивоенен поет и актьор, първоначално определен да бъде водещ на събитието, беше внезапно заменен точно преди началото на фестивала. На следващия ден той почина.

На церемонията по откриването на тазгодишния Открит руски фестивал на анимационните филми беше прожектиран филм за малък, антропоморфизиран танк Т-34, който мечтае да отиде на война. Въпреки че не е посочен сред участниците в състезанието, филмът, финансиран от Регионалния отдел за младежка политика в Челябинск, проследява танка, докато расте в „Танкоград” (прякор на Челябинск от съветската епоха). Той иска да е част от Великата отечествена война, не го взимат, тъй като е прекалено малък. След това се превръща в паметник на Втората световна война в една от съветските републики, за която се предполага, че е Естония, и в крайна сметка е демонтиран през 21 век.

Според присъстващите, които са споделили впечатленията си с Феминистката антивоенна съпротива, режисьорът на филма Антон Мороженко се качил на сцената и се оплакал, че за разлика от Путин той няма червен бутон, така че единственото му средство за изразяване е чрез филмите.

"Как се нарича държава, в която фестивал за анимационни филми (в Суздал) показва филма "Малкият Т-34" за танк, който мечтае да отиде на война и който стреля по жителите на Нарва, Естония, които се осмеляват да го свалят от пиедестала?", пита един потребител в X.

Фестивалът отбеляза и последните дни на Вадим Жук, руски актьор, сценарист, поет и драматург, който почина тази седмица на 78-годишна възраст. Жук пътува до Суздал за фестивала, на който беше домакин от години. Тази година обаче той беше сменен като водещ на церемонията по откриването в последния момент от киноведът Сергей Капков. Според Московски комсомолец Жук научил за решението „внезапно по телефона“ и бил „силно обезпокоен от ситуацията“. Въпреки това той присъствал на церемонията и гледал от публиката. Съпругата му Марина Курчевская потвърди смъртта му в интервю за руски държавни медии.

Жук беше яростен критик на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна, публикувайки десетки антивоенни стихотворения във Facebook. Неговото творчество включва стихове за смъртта на дете под обстрел и безразличието на сънародниците му към страданието, причинено от войната. През 2022 г., след началото на войната, базираното в Киев издателство Raduga издаде „Моята съвест е украинска“, сборник с антивоенна поезия от Жук и колегата му поетеса от Санкт Петербург Татяна Волцкая. По-малко от 12 часа преди смъртта си Жук публикува последното си стихотворение в социалните мрежи.