Провал на шведския модел? Резултатите опровергават тези твърдения

Прекалено дълго време Швеция бе използвана за лош пример в справянето с пандемията, но ето, че резултатите показват недвусмислено, че решенията на Стокхолм са били далеч по-разумни от тези на Рим, Лондон, Мадрид и Париж.

Националната статистика на страната публикува официалните резултатите от икономическите анализи за второто тримесечие на 2020 г. и от тях си личи ясно, че Швеция се справя отлично с последствията от коронавируса в сравнение с останалите европейски държави.

Свиването на икономиката е в размер на 8,6% за периода април-юли, което е далеч под средноевропейското ниво (11,9%, по данни на Eurostat).

„Свиването на БВП е най-голямото от 1980 г. насам“, пишат в обобщение анализаторите в Стокхолм, но подчертават, че в сравнение с останалите големи икономики на „стария континент“ данните са обнадеждаващи.

Любопитен факт е още, че Швеция не е официално в рецесия, защото за целта се изискват две поредни тримесечия на свиване на икономиката. За периода януари-март страната отчита ръст с 0,1%.

Какви мерки предприеха здравните власти, за да се стигне те тези позитивни резултати?

Смята се, че COVID-19 пристига в Европа в края на февруари, а първите смъртни случаи са от март насам. Именно тогава правителството на Стефан Льовен решава да предприеме по свой-собствен път в справяне с вируса за разлика от по-голямата част от света.

Основните мерки бяха са социална дистанция, като най-често те бяха препоръчителни. Обществото бе помолено да спазва дистанция от 2 метра, когато се реди на опашки, общественият транспорт бе призовано да се използва все по-рядко, а бизнесът бе посъветван да изпрати служителите си в домашен офис, там където е възможно.

Населението на Швеция е около 10,2 млн. души, а регистрираните случаи на COVID-инфекция са малко над 81 хил. Смъртните случаи пък са внушителните 5 747, по информация на Reuters.

Най-лошите дни за местната здравна система бяха през юни, когато бяха отчетени и рекордите по заболеваемост и смъртност сред шведското население. И изведнъж броят на новозаразените рязко започна да спада. На 23 юни бяха отчетени 2 889 заразени, а само месец по-късно броят им е сведен до 338.

Столицата Стокхолм и Вестра Йоталанд са двата епицентъра на заразата и именно там се налагат по-сериозни усилия от медиците, за да опазят здравето на населението.

Нека се върнем отново към икономическите данни, за да разберем, защо всъщност шведският модел е намерил балансът между здравето на населението и здравето на икономиката.

Испания бе една от най-засегнатите страни в света през март и април, като там бяха предприети драстични мерки за овладяване на кризата. Нацията бе поставена под карантина и само най-важните сектори функционираха, за да не се допусне пълен колапс. Това доведе до 18,5% спад на БВП, отчетен от Мадрид.

Резултатите откъм новозаразени бяха очевидно позитивни, защото от над 9 хил. случая на ден през март се стигна до едва 500 през май.

Франция също пострада много сериозно. От Париж отчетоха 13,8% свиване на икономиката за второто тримесечие, но там наблюдаваме вече една поредица от флуктуации в новите случаи, която продължава и до днес, въпреки строгите мерки. Припомняме ,че спортните мероприятия в страната бяха замразени за няколко месеца.

Италия също е в горния край на графата с рецесиите, отчитайки спад с 12,4% от икономиката. Но там изглежда жертвата си е струвала, защото през март ежедневно се отчитаха по 4-5 хил. нови случая и стотици загинали, докато днес рядко се стига до ден с повече от 100-200 заразени.

Анализите за различните модели на поведение по време на пандемията тепърва ще стават обект на широко обществено обсъждане, защото е видно, че медицината намери начин, за да наложи известен контрол върху вируса. Тепърва ще се дават отговори на наистина важните въпроси, пише Канал 3.