Проявете един Цънц емпатия, цървули комплексирани!

Нямам намерение да правя семантичен разбор на творчеството на колежката Мария Цънцарова. Нито да се изказвам дали активната гражданска позиция оправдава агресията и компенсират ли енергията и амбицията недостатъчната харизма. Прави ми впечатление обаче огромният брой комплексирани късопишковци и менопаузни лелки, които изпаднаха в екстаз от отстраняването от ефир на карловската водеща. Та за тях ще отделя малко време да им тегля една по-сосна.

Що за вечно недоволен интригант и интернет плъх трябва да си, за да скачаш по главицата на едно 50-килограмово момиче, когато е в поза „партер“? Като толкова ви пречи Цънцарова, защо не бяхте пред прозорците на Би Ти Ви миналия понеделник, през септември или предишната зима, за да вдигнете плакат: „Мария, ходи си на село?“ Защо се сетихте колко гадна жълтопаветна свиня е чак когато й качиха трудовата книжка на трупчета.

Сещам се за един виц от времето на застоя. На 20-ия конгрес на КПСС Хрушчов произнася „тайна“ реч, в която за първи път си позволява критика към покойния Сталин и развенчава култа към личността на мустакатия изрод. Само че Никита закъснял за прочутото си изказване. Защото преди да излезе на трибуната, за всеки случай минал през мавзолея, за да се убеди за последно, че Йосиф Висарионович наистина е мъртъв.

Да се страхуваш от подобно чудовище и масов убиец е донякъде оправдано, макар и морално укоримо. Ама вие, жалки мишоци, може ли да треперите от Мария Цънцарова, дето има ръчички като солетите на Севда Шишманова? Какво ще ви направи, ще ви набие? Ще изпрати Златимир Йочев да ви спука гумите? Ще прати норвежци при децата ви? Ще ви напръска с новия английски супергрип през екрана?

А най-жалкото е, че най-много потриват ръчички разни типове и типки, които довчера щяха да си скъсат гъзягите, само и само да седнат на столчето среу Марийка, за да ръсят глупотевините си пред алчната за зрелища аудитория. Като лорд Евгени Митрофанов, който на три водки от руското посолство знае да вика „Сбогом, няма да ни липсваш“, а иначе се хилеше като пача до Цънцарова, когато беше в предизборна кампания.

Или мрачният, блед вампир от диванчето в „Левски“ Г, който иначе е най-големият борец за свободата на словото. И сам е бил гонен с пръчки достатъчно често от ефири и кабеларки. Но вместо да прояви капчица емпатия, някак просто не може да се въздържи да рита паднала жена. Отвътре му идва някакси селската максима – която не можеш да наебеш, можеш поне да я окаляш. И с Лена го направи, и с Надежда Михайлова, та една карловска Мария ли ще го спре?

Не ми се изброяват повече – бай Милен Русков, Костя Копейкин, Руди Гела, Богито Бонев, Шкварек – компания дето и за белот не става в кварталната кръчма.

И докато от подобни примитиви такова поведение може да се очаква, особено омерзително и блатно смърди, когато Цънцарова е нападана от други дами. Или същества с неопределени местоимения като тя/той/то Велислава Дърева. Цветеслава Гълъбова, Румяна Ченалова, Соня Момчилова. Мирис на съветски партенки, нечиста съвест и билки за менопауза. Каква гнус.

Единствената дама от другата страна на барикадата, която защити Мария, е Деница Сачева. Същата, дето сама влезе в руската крепост на Зеления чорап и го направи на гъз заедно с присъдружните му ченгета. Но смелостта няма цвят и партийна принадлежност.