Психоложките Лилия и Кети пред Lupa.bg: Няма ваксина срещу страха

Лилия Стефанова и Кети Вандова - са двете психоложки, които работиха известен период с националния отбор на България по футбол. Те успяват да помагат и след това на много хора в различните им борби в живота. Към днешна дата човечеството е изправено към нещо, с което до момента не се е сблъсквало - масова истерия от коронавируса, от който доста хора умират. България сега е в извънредно положение, а Стефанова и Вандова ще опитат да обяснят пред Lupa.bg как действа това на психиката на човек, защо се стига до някои постъпки и какво може да се очаква.

- Да започнем с това - как действа социалната изолация на света и на хората, тъй като на този етап тя не ни е толкова позната, само от филмите, може би?

Кети: Когато човек е между четири стени, лесно забравя да разсъждава като отделен индивид. Хората започват да се държат, като тълпа, влизат в друг режим на функциониране. Насочиха се към магазините. Въпреки, че държавата каза, че всичко е под контрол, заради въвеждането на извънредни мерки, хората започват да се страхуват. Възниква нуждата да не изпускат контрола си. От тук идва и феноменът „Презапасяване с тоалетна хартия“, които предизвика множество колажи в социалните мрежи.

- Мислите ли, че след като народът е поставен под карантина и в изолация, след известен период ще възникнат обществени конфликти - затруднения в логистиката, смут на работните работните места и хората ще загубят търпение?

Лилия: Както всичко в живота, разбира се, че и това е възможно - да възникнат разнородни обществени конфликти. Всяка една пандемия въвлича в себе си освен физически човешки животи, и цели икономики. Очаквано е и при нас да настъпи колапс в материален аспект, тъй като ние сме една от най-бедните европейски страни. Важното тук, от психологическа гледна точка, е хората да се опитат да балансират емоциите си и да преосмислят ценностите си. Да, финансите са важни, но светът е оцелявал многократно и без тях, нали?

- Целият този натиск води ли до социално напрежение и отключване на неподозирани инстинкти, вероятно в неприятни личностни изяви?

Кети: Ние стигаме до нива на регрес, в които единственият начин, по който можем да възстановим усещането си за някакъв контрол върху ситуацията, върху себе си, върху света, е чрез физиологичните процеси. Процеси, които децата в ранна възраст се опитват да контролират. Това са толкова дълбоки нива на регрес, че може да говорим не за невротично или ирационално, а за психотично функциониране.

- Трябва ли навременна психологическа помощ, оказвана чрез всички възможни информационни канали? И ще помогне ли тя според Вас?

Лилия: Аз лично, до ден днешен, не съм чувала за подобна програма по някоя наша медия, но, разбира се, че би било прекрасна идея. Деликатен е въпросът как да се създаде този формат, тъй като психологията работи и с живия контакт, с доверието и близостта с терапевта, а през медията това ще се загуби. Важното според мен е, в такива моменти хората да намират утеха в нещата, които се представят публично. Така че, най-разумното би било, все пак някой да застане и да каже две-три успокоителни думи на иначе смазания от проблеми българин.

- Как да се справят хора в тревожност, как да се избегне депресия, как да се минимизират агресивни прояви и прочее. Този наш народ не е здрав по принцип, а психологическата помощ тук е крайно стигматизирана. Социалните мрежи и развлекателните телевизионни програми май няма да са достатъчни?

Кети: Не трябва да се прекалява с насаждането на тревожност на хората и всеки трябва да усеща, че трябва да пази собственото си здраве. Политиците се поддадоха на паниката и я предадоха надолу, към народа. Това не е само в България, така е и на глобално ниво. Кризата ще има и положителни последствия. От една страна сме склонни да се поддаваме на паника, но от друга страна може да се наблюдава едно израстване. Ще се върнем към ценностите си и ще се научим и да бъдем по-щастливи с по-малко.

Паниката и страхът няма да доведат до нищо добро. Мерките, съобщени заедно и извънредното положение, целят ограничаване на социалните контакти, а не струпването на озверели хора пред големите вериги магазини. Все пак въведените мерки целят ограничаване на заразата, а нямат за цел да затрият българската икономика.

Лилия: Разбира се, нито една държава не би се стремила да смаже икономиката си. Мерките, които България предприема в последните дни, за мен са адекватни и релевантни на ситуацията. Тези струпвания на хора пред магазините са нещо, което никоя държава не успява да контролира и са естествени човешки поведения в кризисни ситуации. Най-силният инстинкт в човека е този за самосъхранение, нали? Нека не бъдем строги и крайни.

- Как намирате ситуацията с презапасяването и защо се получава това? Гледаме от останалите как изкупуват всичко, рафтовете остават празни. Защо човешкото същество го прави?

Лилия: Човекът включва различни психически модове според ситуацията, в която попадне. В момента човечеството преживява нещо, което не е типично и за много от нас бих казала, e непознато. Родителите ни, родени и отраснали в соца, добре си спомнят гладните времена и с лекота се адаптират към настоящата ситуация, но аз, например, никога не съм се редила на опашки. Отраснала съм във време, в което всичко лесно се получава и е на една ръка разстояние. Но днес, когато очевидно нещо се е променило и виждам, че ресурсите са изчерпяеми и трудно достъпни, инстинктите ми се активират и преминавам в мод на борба - купувам, запасявам се, блъскам се и дори мога да бъда агресивна за някоя стока. Това е простото обяснения - човекът попада в борба за собствения си живот и респективно поведението му се изменя изцяло и само към това.

- Ако заразата не се овладее сега, може ли тази карантина да се удължи с дни, седмици, месеци? И не е ли по-добре да се остане вкъщи две седмици, отколкото после месеци?

Кети: Няма ваксина срещу страха, но хората в своята многовековна цивилизация са се научили как да го поставят под контрол. Ще разберем колко сме гъвкави, колко сме пластични, колко сме пригодени да оцеляваме. Нашия вид е изключително опитен в това да оцелява. Да засилим разума, но и да не забравяме да съхраним човечността си.