Само 4% били инфектираните с бактерии след болничен престой у нас

Само 4% били заразените с вътреболнични инфекции у нас. Подобна странна статистика изнесоха на симпозиум в София на фона на стряскащите данни от доц. Иван Иванов от НЦЗПБ за масово зарязване с бактерии в лечебниците в страната.

Лошата хигиена на ръцете и недостатъчната дезинфекция в болниците са в основата на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), информират от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). 

По данни на Световната здравна организация, над 7% от хоспитализираните пациенти в развитите страни и над 10 % в развиващите се държави се сблъскват с усложнения, свързани с инфекции, възникващи в лечебните заведения. 

За да се намали броя им сред пациентите, са нужни комплекс от мерки, сред които рационална употреба на антибиотиците, промяна в поведението на персонала в болниците, както и непрекъснатото обучение на медицинските специалисти изтъкват от Асоциацията, която започна кампания за повишаване знанията на специалистите по здравни грижи за превенция на ИСМО съвместно с Българската асоциация "Единно здраве". 

На 24 ноември в столицата ще се проведе поредното обучение под надслов „Превенция и контрол на инфекциите в обществото през призмата на единно здраве/one health".

Данни за Европа

8% от хоспитализираните или 4,8 млн. пациенти са били с инфекция, 71% от тях след болнично лечение, показват данни от изследване на Европейския център за контрол и профилактика върху заболяванията (ЕЦКПЗ), проведено през 2022-2023 г. Проучването е обхванало 293 581 души от 1 250 болници в 31 държави. 

Най-честите видове инфекции са респираторните - 29%. На следващо място по честота са инфекциите на пикочните пътища - 19% (уроинфекции), следвани от тези на хирургичното място - 16%, на кръвния ток (сепсис) - 12% и на стомашно-чревния тракт - 9%.

Според момента на възникването си 26% от инфекциите са били налични преди приема на пациентите, а 71% са възникнали след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е идентичен - от предходна болница, от болницата, в която пациентът е приет или от заведения за дългосрочни грижи. Минимален - под 3%, е броят на инфекциите с неясен произход.

У нас

Данните за България са получени на база 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето ниво на компетентност. Според тях броят на пациентите с установени ИСМО е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от средното за Европа. Според причинителя им и у нас най-чести са респираторните инфекции, следвани от тези на уринарния тракт, хирургическите интервенции, кръвните, гастроинтестиналните.

22% от всички инфекции, свързани с медицинското обслужване в страната са възникнали преди приемането, а 76% по време на престоя. За разлика от средните стойности за Европа обаче у нас няма нито един установен случай на ИСМО от дом за дългосрочни грижи, за сметка на това процентът на инфекциите с неясен произход достига 29. Това разминаване в голяма част от данните у нас и в Европа показва, че в България вътреболничните инфекции все още не се отчитат коректно.

Това ограничава възможността на специалистите и ЛЗ да идентифицират наличието на проблем и съответно да работят активно за неговото отстраняване, чрез системни мерки за превенция и контрол.