Психопрофил на Жоро с макетния нож: Нарцистично увреден, примитивен психопат

"Садист!" - така всички разгневени граждани нарекоха 26-годишния Георги Георгиев, който нападна гаджето си в дома й в Стара Загора и я наряза с макетно ножче. Според криминални психолози мъжът покрива изискванията на Световната здравна организация, за да влезе в графата на хората, които изпитват удоволствие и нужда да тормозят, нараняват, убиват по особено мъчителен начин живи същества – хора и животни.

Определението на термина гласи: “Разстройство на сексуалното влечение, сексуалните пориви се задоволяват чрез причиняване на болка”. Чувства се наслада от физическо или психическо измъчване на някого.

Профайлърът доц. д-р Неделчо Стойчев изготви психопрофил на Георги Николаев на база детайли от неговия живот, разкази на приятели за поведението му и публикации в социалните му мрежи.

Специалистът обяснява и как можем да разпознаем садиста до нас, особено ако сме влюбени и привързани към него.

"Действията, предприети от Георги, за да реализира престъпния си замисъл, могат да бъдат определени като садистични и унижаващи личното достойнство на жертвата. Самото нападение е предварително планирано и в този смисъл може да се определи като насилствено престъпление от организиран тип. Самият извършител е взел предварителни предпазни мерки, като се е маскирал и е сложил ръкавици, за да не оставя отпечатъци.
По-точното определение на такъв тип насилник може би е садистичен психопат с примитивни нарцистични и егоцентрични нагласи. Този насилник е реализирал някаква своя садистична фантазия, с която се е опитвал да компенсира собствената си неувереност в хетеросексуалните отношения и трайния си комплекс за непълноценност.

Може да се предположи, че е склонен да причинява страдание и болка не само на малтретираните от него жени, но и на други хора в ежедневните си междуличностни отношения. Той е от този тип демонстративни социопати, които непрекъснато са недоволни от всичко и от всички, за да заглушат съмненията в собствената си адекватност. За да се чувства значим, реагира с раздразнение и с агресивна импулсивност на почти всяка критика, съмнение или противопоставяне на личните му желания.

Психологическата аксиома, че основните елементи, които изграждат личностната индивидуалност, не се променят с времето, важи с пълна сила и за престъпниците, извършили насилие. Те не се променят, а ако го направят все пак, то е, за да приложат други форми на насилие. Още повече че насилието се използва от тези хора за неадекватно самоутвърждаване в средата. То е лесен начин да се чувстваш значим и този поведенчески модел много лесно се закрепва като устойчив и повторяем във времето, тъй като носи удоволствие и успех на насилника.

Дори и да няма присъда за насилие, този, който използва насилствени методи, психически или физически, за да упражнява власт и влияние, ще продължи системно да ги прилага върху различни жертви. От една страна, самият насилник не изпитва чувство за вина, защото това е основна черта на психопата, а от друга – защото насилниците на жени много успешно рационализират извършеното от тях насилие. Обикновено стоварват вината върху жертвата.

До насилие прибягват слабите хора, които си търсят уязвими и лесни за доминиране жертви. Насилникът злоупотребява с доверието на жертвата към него. Най-вероятно в конкретния случай Георги не е могъл да понесе нарцистичната травма, която му е нанесла Дебора, като го е отхвърлила. Може да се допусне, че това е поредният провал на този младеж в поддържането на интимни отношения с жена.

Системните неуспехи в хетеросексуалните отношения силно накърняват егото му на мачо и формират устойчива нагласа на ненавист и ярост към жените. Садистичното отношение към жертвата е израз на отмъщение и унижение за нея. Стригането на косата може да се определи като вид наказание за поведение, което извършителят счита за непристойно и накърняващо честта му.

Отношението на Георги към жертвата е израз на примитивен сексизъм и присъщата за нарцистично увредените хора нагласа “това ми се полага”. Те смятат, че трябва да получават това, което искат, сега и веднага. Важно следствие от формирането на такава нагласа при Николаев са различните прояви на отмъстителност към всеки, който по някакъв начин го е засегнал или пренебрегнал. Той счита, че поради своята “уникалност” му е позволено да не зачита правилата и законите, да действа агресивно и импулсивно и да не носи отговорност за това.

Татуировките са друга форма на компенсация на чувството за малоценност, особено когато са с национално и патриотично съдържание. Едва ли Георги разбира дълбокото саможертвено значение на патриотичната символика в девиза “Свобода или смърт”, или в живота и гибелта на нашите национални революционери. Тези татуировки са израз на неговата духовна нищета и морална пустота. Той не съпреживява сакрални за българското самосъзнание фигури и послания, а се опитва да си сложи етикет, външна обвивка, на която разчита, за да бъде забелязан.

Публикациите във фейсбук профила му показват клишираното му парвенюшко разбиране за света и отношенията между хората. Той на практика мисли двуполюсно и изцяло субективно – черно и бяло, правилно и неправилно. Трудно схваща нюансите, детайлите, щрихите в поведението на хората и като цяло е еднопланов и твърде конкретен в разсъжденията си. С татуировките той се опитва да поддържа една грандиозна, но недостоверна представа за себе си – в собствените си очи и в очите на другите. Демонстративната показност на качества или идеи е признак за личностния им дефицит.

Най-ясният белег в поведението на насилника е пренебрегване на несъгласие. За насилника “не” не съществува. В началото на връзката са много любезни, обаятелни и бързо печелят доверието на набелязаната жертва. Те са много добри манипулатори и дълго време успяват да държат в заблуда жертвата си, като често я карат да се чувства виновна за неблагополучията във взаимоотношенията им. Като цяло незачитането на мнението и желанията на другия и налагането по безапелационен начин на собствената воля е ясен индикатор за потенциален насилник.

Ревността е психическо и емоционално насилие, с което насилникът поставя под контрол жертвата си. Проявите на ревност издават несигурността му в собствените му качества и способности, за да задържи партньора при себе си".