"Калашниците" и румънските им двойници: Как една и съща престъпна схема живее от двете страни на Дунав

В последните години името „Калашниците“ се превърна в символ на насилствената проституция в България – група, изградена върху страх, контрол и демонстративен лукс, която превръща уязвими жени в източник на постоянни печалби. Проверка на Lupa.bg показа, че положението в северната ни съседка Румъния е същото. 

Макар в Румъния да няма групировка с толкова разпознаваемо име, румънските криминални хроники показват, че механизмът, жестокостта и йерархията на няколко местни мрежи за трафик на жени са почти огледални на българския модел.

Най‑близкият аналог е групата от Бузъу, както и по‑големите кланови структури от Арад и Тимиșоара, които действат по същия начин, но без „марковото“ име, което в България превърна „Калашниците“ в нарицателно.

Румънската група от Бузъу е може би най‑точното отражение на българската схема. Тя набира жени от бедни райони, обещава им работа, а после ги изпраща във Великобритания, където ги държи под постоянен контрол – без документи, без свобода, под заплахи и побои. Парите се връщат обратно в Румъния и се перат чрез луксозни автомобили и имоти, точно както правят „Калашниците“.

Разследването на DIICOT продължава три години, а арестите през 2026 г. разкриват структура, която по жестокост и организация не отстъпва на българската.

В Арад моделът е още по‑мащабен. Там действа пирамидална семейна структура, в която старейшините взимат решенията, роднините набират и контролират жертвите, а по‑ниските нива се занимават с логистиката – транспортиране, охрана, събиране на парите. Жертвите се изпращат в Италия, а печалбите надхвърлят 1.7 млн. евро. Това е румънската версия на „семейната мафия“, която по организация и вътрешна дисциплина силно напомня на „Калашниците“, макар да не носи звучно име.

В Тимишоара картината е почти идентична с българската.

Жени са държани в апартаменти под охрана, принуждавани да обслужват десетки клиенти на ден, а контролът се поддържа чрез заплахи, побои и пълна зависимост. Част от жертвите са изпращани в Германия и Австрия – същите дестинации, в които българските групи традиционно разширяват дейността си. Тук приликата е толкова силна, че единствената разлика е липсата на „марково“ име, което да обедини групата в публичното пространство.

Така, макар „Калашниците“ да са специфичен български феномен, техният модел живее в почти същия вид и в Румъния.

И от двете страни на Дунав действат структури, изградени върху страх, насилие, контрол и печалба.

И в България, и в Румъния жертвите са едни и същи – бедни, уязвими жени, често от ромски общности, които попадат в капана на обещанията, а после се превръщат в инструмент за бързи пари. Разликата е само в това, че в България името „Калашниците“ се превърна в символ, докато в Румъния подобни групи остават безименни, но не и по‑малко опасни.