"Сънди Таймс" гърми: Митологията за Путин рухва , украинците вилнеят в Курск
След като в началото на войната обеща, че "наборници не участват в конфликта и няма да участват в него", сега Путин отчаяно изпраща наборни войници, за да се опита да задържи калените украински ветерани.
През 1993 г., след неуспешна парична реформа, руският премиер случайно каза на страната какво мисли в действителност. "Искахме да стане по-добре, а се получи както винаги", каза Виктор Черномирдин. Репликата все още забавлява фаталистично настроените му сънародници, които от горчив опит са се научили да не се надяват твърде често на "по-доброто", пише "Сънди Таймс".
Миналата седмица, когато стана ясно колко далеч от курса се е отклонила инвазията на президента Путин в Украйна, дори един от хиперпатриотичните военни коментатори, които обикновено подкрепят Кремъл, не можа да се сдържи да не изтърси фразата на покойния Черномирдин.
Причината бяха кадри, показващи как украинските войски вилнеят в руската Курска област.
Властите в Москва представят първото голямо вражеско нахлуване на тяхна територия след Втората световна война като отчаян ход, обречен на провал, но обикновените руснаци, гледайки телевизионните кадри с бежанците, които се стичат от фронтовата линия, усещат, че войната в най-добрия случай сега обещава пирова победа за Кремъл. Те разбират, че истинската цел трябва да бъде свеждането до минимум на дългосрочните загуби за Русия.
Това е удар за Путин. В миналото той успяваше да се отърси от кризите и гафовете почти без усилия, но след решението си да нахлуе в Украйна през февруари 2022 г. претърпя редица неуспехи - от международна изолация до бунт на наемната му армия на "Вагнер".
Освен това митичният му статут на човек, който никога не греши, става все по-неустойчив. За пореден път се оказа, че хвалбите на Путин са кухи, а решенията - погрешни.
Граничните укрепления, които той твърдеше, че се изграждат през последните две години, се оказаха недостатъчни, ако изобщо ги е имало. Договорите за противотанкови "драконови зъби" и други подобни препятствия бяха възложени на негови приближени, а парите често са били просто разграбени.
Що се отнася до началника на Генералния щаб генерал Валери Герасимов, когото Путин защитава въпреки многобройните призиви за уволнението му: той е бил предупреден за нахлуването, но е сметнал, че това ще бъде просто поредният незначителен рейд.
Той също така не може да извлече вътрешнополитически капитал от гледката на бронирани машини, доставени от Запада, които са начело на украинското настъпление (особено германски, като се има предвид, че Курск е мястото на мащабна танкова битка срещу нацистите през 1943 г.).
Това е така, защото той твърди, че украинците всъщност са проксита на НАТО, и защото предупреждението му, че всяко нападение на руска територия ще предизвика апокалиптичен отговор, очевидно не успя да възпре Киев или Запада.
В медиите, които до голяма степен са заглушени, звучи рядка критична нота. Докато Кремъл твърди, че се грижи добре за 200 000 руски цивилни граждани, които са евакуирани от граничните райони, статиите подчертават лошите условия, в които се намират, и неспособността на федералното правителство да отговори на техните нужди.
Междувременно решението за изпращане на наборници, някои от които все още не са преминали минималното по закон четиримесечно обучение, започна да предизвиква и открита тревога сред родителите, които протестират, както и вълна от предавания в плен на самите наборници.
Налице е скрито осъзнаване на провала на националното ръководство. Кинорежисьорът Карен Шахназаров, който обикновено е твърд поддръжник на Путин и войната, беше откровен по националната телевизия: "Ако подобни гафове продължават, можем да загубим!"
Путин ще преодолее кризата. Както и при бунта на "Вагнер" миналата година, алтернативата - в този случай разделянето на държавата по време на инвазия - изглежда още по-малко привлекателна за повечето руснаци. Въпреки това той ще излезе от ситуацията още по-отслабен.
Путин все още не е научил урока на Сталин след първия шок от нацисткото нашествие: да остави специалистите да си свършат работата. С микромениджмънта си той или Герасимов все още могат да докарат ситуацията до катастрофа.
Руснаците може би все още не вярват, че войната е била грешка, да не говорим, че е време да се сключи мир. Всъщност някои се чувстват по-гневни на украинците от всякога.
Въпреки това те знаят, че за пореден път техният монарх ги е подвел. А това, в дългосрочен план, може да се окаже най-опасното нещо за един режим, чиято легитимност не се основава на божествено право, а на претенцията му да, както се изрази самият Путин, "вдигне Русия от колене".
За повечето руснаци това вече не е път, който води към някаква победа.
