"Сърцата" туптят все по-силно!
Защо историческа титла на Хартс не би трябвало да изненадва никого?
Може би единственото изненадващо в победата на Хартс над Селтик миналата неделя в шотландската Висша лига беше колко изненадани изглеждаха хората, които очевидно не следят особено внимателно футбола северно от Адриановата стена, когато новината за резултата и отражението му върху върха на таблицата започна да се разпространява.
Да, това 3:1 на "Тайнкасъл", което остави "сърцата" на върха с осем точки аванс пред Селтик, беше сеизмично събитие. Но никой, който е следил представянето на двата тима този сезон, не би трябвало да е особено шокиран.
Е, разбира се, непредубедените искат да видят различен първенец в първенството, тъй като на хората им писна да гледат един и същ сценарии, но в междинния кръг през седмицата Хартс записа 2:2 при визитата си на Сейнт Мирън и продължават да са единственият тим без загуба след първите десет кръга.
А тази събота предстои поредният тест, който изглежда привидно лесен - домакинство на предпоследния Дънди.
В продължение на последните четири десетилетия двойката от Глазгоу – Селтик и Рейнджърс, си поделят шампионската титла и превърнаха шотландския футбол в нещо като повод за шеги.
Десет кръга след началото на настоящата кампания става ясно, че Харт ъф Мидлоудиън (както е цялото име на отбора) – клубът, чийто известни фенове са Стивън Хендри, сър Крис Хой и актьорът Кен Стот – може би е готов да удари, докато желязото Олд Фърм е още студено.
Докато голяма част от вниманието в Шотландия е насочено към истинския "пожар", в който се превърна сезонът на Рейнджърс, пълномащабният кошмар на "Айброкс" позволи по-тихата, но не по-малко сериозна "ерозия" в Селтик, да остане донякъде в обсега на радара и битката за титлата. "Сините" са с едва 15 точки, докато техните големи "зелено-бели" съперници са с 20, т.е. математически изразено - на шест пункта зад лидера Хартс.
Настоящите шампиони вече са загубиха 10 точки в първите си девет мача под ръководството на Брендън Роджърс, който хвърли оставка. Мениджърът на Селтик имаше погледа на човек, който не спира да проверява календара си в Google, за да види колко дни остават до края на договора му — и една сутрин е открил, че са 246.
"Не съм работил по-усърдно, откакто съм тук, изненада Роджърс след загубата, когато репортерите поставиха под въпрос желанието му за истинска борба за титлата. - Мотивацията я има, за да обърнем нивото, на което сме в момента. Всичко е наред — все още е рано".
При обичайни обстоятелства, с оглед катастрофалния старт на Рейнджърс, Роджърс и хората му можеха да си позволят да не започнат ударно сезона. Но този път на сцената се появи нов смутител от Единбург.
Въпреки че разполага с бюджет, който не е просто малка част от този на Селтик, а по-скоро "финансово косъмче" в сравнение, Хартс вече има в редиците си пари и експертизата на Тони Блум.
Собственикът на Брайтън инвестира 10 милиона лири през лятото и предостави на "сърцата" изключителен достъп до своята строго секретна, базирана на данни система за подбор на играчи – Jamestown Analytics.
Благодарение на нея клубът откри необработени диаманти като Ойсин МакЕнти, Александрос Кизиридис и Клаудио Брага – привлечени съответно от Уолсол, словашката Висша лига и втора дивизия на Норвегия – срещу обща сума, равна на цената на средностатистически семеен автомобил.
Блум, известен със своята хладна аналитичност и страст към хазарта, беше забелязан на трибуните на "Тайнкасъл" миналата неделя, носещ шал на Хартс и празнуващ всеки гол с ентусиазма на човек, който очевидно е забелязал, че букмейкърите са подценили сериозно шансовете на неговия отбор – и е заложил подобаващо.
"Не мисля, че това е мач-заявка, каза брадатият наставник на Хартс - Дерек МакИнес, след осмата победа в девет мача на отбора му. - Може би така изглежда за хората отвън. Може да промени мнения. Може да потвърди други. Но нека не се заблуждаваме – много сме доволни от това, което момчетата дават. Технически сме в добра форма, физически също, така че дано продължи. Естествено, това не е позиция, в която клубът ни е свикнал да бъде".
Не, Дерек, не е. Но славната, базирана на данни истина е, че за пръв път от десетилетия шотландският футбол може да има истинска надпревара за титлата — и тя може да бъде спечелена от някой извън Селтик и Рейнджърс.
След 40 години доминация на "Старата фирма": може ли аналитичната революция на Тони Блум в Хартс да разбие шотландския двуполюсен модел?
"Сърцата" от Единбург може би са готови да пренапишат правилата на играта в шотландския футбол.
Иронично е, че макар Единбург да е столицата на Шотландия, градът е гладувал за футболни успехи от десетилетия. Последният голям трофей за един от неговите клубове дойде през сезон 2015/16, когато Хибърниън триумфира в Купата на Шотландия. А големият съперник Харт ъф Мидлоудиън не е печелил нито една значима титла вече 13 години – откакто самите те грабнаха същия трофей през 2012-а.
Домашните купи през последните години понякога предлагаха шанс на отбори извън Селтик и Рейнджърс да докоснат златисти отличия – като например Абърдийн, където на вратата пази българския национал Димитър Митов, спечелил купата на страната през миналия сезон, но първенството бе съвсем различна история.
Двуполюсният модел е факт вече четири десетилетия. Последният клуб, който прекъсна господството на Олд Фърм, бе Абърдийн през 1985 г. – в годините, когато под ръководството на Алекс Фъргюсън, който тогава още не беше сър, "доновете" властваха в страната, преди легендарният мениджър да поеме Манчестър Юнайтед.
Хартс не е ставал шампиони на Шотландия от сезон 1959/60 – повече от шест десетилетия. Но може би всичко това е на път да се промени.
Десет кръга след началото на кампания 2025/26 "сърцата" водят с шест точки и все още нямат загуба. Победата над Селтик им даде самочувствието за отлична основа за исторически пробив.
Любопитен факт: откакто през 1998/99 стартира Висшата лига на Шотландия, е имало само един-единствен ден, в който отбор, различен от Селтик или Рейнджърс, е имал осем точки аванс на върха. Това беше на 17 септември 2005 г., когато Хартс на Джордж Бърли поведе с осем точки пред "детелините" – макар и с мач повече. Разликата се стопи до пет само ден по-късно, след победа на "зелено-белите" над Хибс.
През онзи сезон 2005/06 "сърцата" от Единбург започнаха още по-впечатляващо – осем поредни победи, 12 мача без загуба (10 победи, две равенства). И точно тогава дойде шокът – Бърли бе освободен на 22 октомври, докато тимът още беше лидер! Официално – по "взаимно съгласие", неофициално – след поредица от конфликти с тогавашния собственик Владимир Романов.
За Романов и неговите противоречиви години в Хартс е писано много. Но сега фокусът е върху настоящето. И то изглежда по-здраво стъпило на земята от всякога.
Новата ера на "Тайнкасъл" започва с идването на Тони Блум – човек, който вярва в числата повече, отколкото в интуицията. Откакто през 2009 г. пое Брайтън, Блум превърна скромния клуб от Лига 1 в утвърден отбор от Висшата лига на Англия.
Историята е известна: две промоции за шест години, дебют в елита през 2017-а след 34-годишно отсъствие, а днес "чайките" са нарицателно за устойчив модел, основан на данни и умна селекция.
Списъкът с откритията на Брайтън е впечатляващ: Мойсес Кайседо, Алексис Мак Алистър, Марк Кукурея, Бен Уайт, Леандро Тросар, Ив Бисума... Всички те купени евтино, развивани стратегически и продадени за десетки милиони.
Блум приложи същия подход и в Белгия, където през 2018 г. придоби Унион Сен Жилоа. Клубът се върна в елита след 48 години отсъствие и миналия сезон спечели първата си титла от 1935 г., осигурявайки си дебют в Шампионската лига. Макар Блум да намали дела си, за да избегне конфликт с правилата на УЕФА, основата на успеха бе същата – данните говорят.
Сега в Единбург се надяват тази магия да се повтори и на "Тайнкасъл". И времето изглежда идеално – с оглед на това, че Селтик и Рейнджърс се борят със собствени проблеми, а конкуренцията е по-слаба от всякога.
Разбира се, през годините имаше и други "надежди", че някой ще разбие статуквото. Само миналия сезон Абърдийн изглеждаше способен да се намеси, след като започна с 31 точки от възможни 33. После дойде свободното падане – едва 22 пункта в оставащите 27 срещи и крайно пето място, на 39 точки зад шампиона Селтик!
Но този път усещането е различно.
Да, помага и това, че Рейнджърс започна най-слабо от създаването на Висшата лига, а Селтик е с шест точки по-малко, отколкото беше по това време миналата година. Но историята на Блум, успехите му в Англия и Белгия, както и мощта на неговия аналитичен инструментариум, дават основания да вярваме, че това може да е началото на реална промяна в шотландския клубен футбол.
Собствената компания на Блум – Jamestown Analytics, е в сърцето на тази трансформация. Тя предоставя персонализиран анализ на данни, който подпомага подбора на играчи – нещо, от което вече се възползват и другите му клубове, Брайтън и Унион Сен Жилоа.
Благодарение на нея Хартс успя това лято да изгради мрежа за скаутинг из цяла Европа. Новите попълнения пристигнаха от първенства като Норвегия, Словакия, Италия, Исландия, Естония, Португалия и Германия – доказателство за размах, какъвто шотландски клуб извън Глазгоу не е показвал отдавна.
В едно от последните издания на подкаста Open Goal, мениджърът на Хартс Дерек МакИнес разкри, че Jamestown Analytics му представя потенциални трансферни цели чрез уникална система за статистическо оценяване на играчи от всички големи първенства в света. Именно това, по думите му, е дало на клуба реално предимство пред конкурентите на трансферния пазар.
Скъпоценните открития на "Тайнкасъл"
Един от примерите е нападателят Клаудио Брага, привлечен от норвежкия Алесунд. Дотогава – три скромни сезона във втора и трета дивизия в Норвегия. Но зад суровата статистика Jamestown Analytics разчете данни, които подсказваха, че потенциалът му е значително по-висок.
Резултатът? Само два месеца по-късно Брага вече има девет гола във всички турнири и шест в първенството – рекорд, който го изравнява на върха при реализаторите. Включително и дубъл при последната победа над Килмарнък.
Сходна история има и Александрос Кизиридис – гръцко крило, привлечено от словашкия Злате Моравце. Там той бе просто "един от многото" в средняшки отбор, но аналитичните показатели разкриха впечатляваща ефективност: 15 попадения от 78 удара (19,2% успеваемост).
Сега Кизиридис вече има три гола и четири асистенции в шотландската Висша лига – най-много в първенството към момента – и е сред водещите по създадени положения за съотборници.
Тези "диаманти" се вписаха чудесно в съществуващото нападателно звено на Хартс. Опитният Лорънс Шанкланд, след по-слаб сезон през 2024/25, отново намери голмайсторския си усет – четири попадения в последните пет мача. Така активът му за клуба вече е 60 попадения в 114 срещи – с девет повече от всеки друг играч в първенството за същия период.
Данните не лъжат
Използването на анализ не се ограничава само до трансферите. Хартс търсят "микропредимства" на терена – особено при статичните положения. И резултатите са видими: отборът води в лигата по голове след изпълнение на ъглов удар (осем, без да броим дузпите).
Но статистиката показва, че заплахата им от корнери е дори по-впечатляваща, отколкото изглежда. От 62 изпълнени ъглови удара през сезона, 25 са завършили с удар към вратата още при първото докосване – двойно повече от всеки друг отбор в първенството. Общо те са донесли 35 шута, девет повече от най-близкия преследвач.
Лявото крило Хари Милн е ключов в това отношение – с три асистенции след ъглови удари, най-много в лигата. От неговите 31 изпълнения 12 са довели до удар още при първия контакт – също рекорд.
В наказателното поле пък най-опасен е новото попълнение Стюарт Финдли, привлечен под наем от Оксфорд Юнайтед – играч, с когото МакИнес вече е работил в Килмарнък. Финдли има два гола от пет удара след корнери, а защитникът Крейг Халкет – още два от четири.
И както Хартс бележи при корнери, така и се брани блестящо. Отборът е допуснал само един гол от подобни ситуации през целия сезон – най-добрият показател в лигата. Никой не е позволил по-малко удари към вратата си след ъглов удар (10).
Един от тези решаващи голове след корнер бе и драматичният победен удар на Финдли срещу Дънди Юнайтед в добавеното време – обрат от 1:2 до 3:2 на "Танъдайс Парк".
Тези моменти показват най-голямата сила на отбора: характерът. Хартс вече е спечелил осем точки, след като е изоставал в резултата – повече от всеки друг в лигата. Пет от головете им са паднали в последните 15 минути на мачовете, четири от тях решаващи – включително победите срещу Дънди Юнайтед, Ливингстън и Хибс, както и изравнителния гол срещу Мъдъруел.
В заключителния четвърт час "сърцата" са отправили 10 удара повече от съперниците си (26 срещу 16), а очакваният им xG в този период е плюс 2.8 – най-високият в първенството.
Динамиката на Хартс в хода на мачовете е показателна за тяхното израстване. Когато резултатът е равен, "сърцата" не играят за реми – те натискат за победа. В мачовете досега отборът е бил при равен резултат общо 341 минути и 18 секунди – или 43,5% от игровото време. През тези периоди Хартс има голова разлика плюс 5 (8:3), 26 удара повече от съперниците и очакван xG баланс плюс 3.7. Само Селтик има по-добри показатели при това състояние.
Машина в атака
В общ план Хартс показва офанзивна мощ, невиждана от десетилетия. Те отправят средно 15,5 удара на мач – най-високата стойност в последните 18 сезона от съществуването на лигата, а средният им xG е 1.72, значително над средното от предходните четири години.
Но в крайна сметка най-важното са головете – и тук цифрите са исторически. С 2,4 гола средно на мач Хартс бележи най-много в елита от сезон 1964/65, когато завърши втори. От създаването на Висшата лига през 1998 г. нито един отбор извън Селтик и Рейнджърс не е надхвърлял два гола средно на мач. Най-близо бе Абърдийн с 1,95 през 2016/17.
Шотландската Висша лига: стилове на игра, сезон 2025/26
Дерек МакИнес вече спечели наградата "Мениджър на месеца" за август и септември. Победата над Селтик може да му донесе трета поред – нещо, което не се е случвало в шотландския елит от 2022 г., когато Анге Постекоглу направи същото по пътя към титлата.
Разбира се, резултатите са в основата на това признание, но и представянето на отбора е повече от впечатляващо. Макар някои анализатори да предполагат, че късметът също е изиграл роля в старта им.
Според таблицата на Opta Expected Points, която изчислява как би трябвало да изглеждат резултатите на база на качеството на създадените и допуснатите положения, Хартс е "надминал очакванията" си с близо шест точки. По този показател те би трябвало да са под Селтик.
Но в крайна сметка, когато си извън "финансовия свят" на Селтик и Рейнджърс, малко късмет е задължителен, ако искаш да се бориш за титла. А чудеса – случват се.
Достатъчно е да погледнем към Швеция, където този сезон Мялби спечели титлата срещу всички прогнози, въпреки далеч по-скромния си бюджет.
Селтик може и да са спечелили и трите си мача с Хартс миналия сезон с общ резултат 9:1, но този тим на МакИнес е друг "звяр". Най-силен от 20 години насам.
Сега "сърцата" дават началото на нова ера за шотландския футбол – ера, в която умната селекция, данните и стратегията могат да победят парите и традицията.