"Сова Харис": Интригата е за второто място между ПП-ДБ, ДПС и "Възраждане"

Политика
14:05 - 17 Май 2024
3993
"Сова Харис": Интригата е за второто място между ПП-ДБ, ДПС и "Възраждане"

ГЕРБ се очертава като категоричен лидер на предстоящия вот с подкрепа от 26,6%. Интрига се оформя при борбата за второто място: 16,1% заявяват, че ще гласуват за ПП-ДБ, 15,3% - за "Възраждане" и 15.0% - за ДПС. Социалистите пък вече не са единствен лидер в лявото пространство, а политикът с най-високо доверие е президентът Румен Радев с 50,7%. След него по доверие сред политиците се нарежда Бойко Борисов.

Това са част от изводите на социолога Васил Тончев, който представя последното социологическо проучване на Агенция "Сова Харис". Според анализатора на 9 юни

трябва да очакваме около 41% избирателна активност или до урните да отидат около 2,5-2,6 млн. избиратели. 

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, направено в периода 8-13 май 2024 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,4%.

Изследването показва, че политикът, който продължава да получава най-високо доверие в България, е Румен Радев - 50,7%.

Това не е нещо ново, но голямата дистанция пред другите политически фигури можем да приемем като изненадваща. Вероятно позицията на коректив, който не участва пряко в предстоящите избори, спомага за оформянето на това отношение на избирателите към фигурата на президента. Не бива да пренебрегваме и значението на традиционното благоприятно отношение към институцията, която той представлява.

Тези аргументи са в сила и при определяне на доверието към вицепрезидента Илияна Йотова. Тя убедително стои на второ място с 37,4% доверие. От лидерите на политически партии, участващи в предстоящите избори, най-високо е доверието към Бойко Борисов (21,3%). Очевидно председателят на ГЕРБ успява да поддържа публичния си образ. По този начин спомага и за повишаване рейтинга на партията му.

Същите аргументи могат да се приведат и за лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, който заема четвъртото място с 18,1%. Сравнително висока степен на доверие получава и Ваня Григорова (16,3%), която заедно с коалиционната си партньорка Мая Манолова (13,9% доверие) теглят нагоре резултата на ръководената от тях формация "Солидарна България".

Това не може да се каже за лидерите на ПП-ДБ: Кирил Петков (13,4%), Асен Василев (12,6%), Христо Иванов (11,4%) и Атанас Атанасов (9,4%). Макар и утвърдени политици, те получават доверие, близко или пониско от това на коалицията, която представляват, а това определено е проблем в предизборна обстановка. Доверието към Слави Трифонов е 14,1%, Корнелия Нинова - 13,3%, Стефан Янев - 11,4%, Румен Христов - 8,9%, Красимир Каракачанов - 8,3%, Петър Москов - 7,3%, Костадин Паскалев - 6,4%.

Може да се каже, че степента на доверие при всички тях надвишава нагласата за подкрепа на ръководените от тях политически проекти. При Делян Пеевски (6,0% доверие) има подобрение, но засега не е спечелил изцяло избирателите, които традиционно гласуват за ръководеното от него движение. Значими резултати получават и Кузман Илиев (5,8%), Иван Гешев (5,4%) и Дарин Дросев (5,3%). За отношението към тях и техните политически проекти е рано да се правят изводи, тъй като все още не са известни като политици на широката аудитория.

 Доверието в политическите партии по същество очертава границата, в която може да расте електоралната им подкрепа. Изследването показва, че и по този показател най-добре стои коалицията ГЕРБ-СДС с 22,4% доверие на избирателите. На второ място - може би вече не изненадващо - е "Възраждане" с 15,6%. Третото място е за БСП с 13,5%, което отразява потенциала на левите избиратели като цяло.

Четвърто място по този показател заема "Има Такъв Народ" (12,0%). След тях се нарежда доскоро управялващата коалиция ПП-ДБ с 11,3%, което е показателно за колебанията сред нейните поддръжници. Висок старт може да се отбележи за "Солидарна България» с 8,9% доверие. Добра позиция има и "Български Възход" с 8,0%. ДПС със своите 7,7% доверие продължава да се опира главно на традиционния си електорат. Следват "Левицата" с 6,5%, ВМРО и "Синя България" с по 5,3%. Коалициите "Център" (2,4%) и "Граждански Блок" (2,2%) засега заявяват, че ще търсят място в политическата ни система.

В последните години на българските гласоподаватели ни се налага често да ходим до урните. Тази практика помага да се определи по-точно делът на активните избиратели в страната. На предишните парламентарни избори гласуваха около 2,7 млн. българи. Сега може да се предположи, че на 9 юни 2024 г. броят гласуващи ще бъде почти същият, с малка редукция. Че са напълно сигурни, че ще гласуват, заявяват 41,0% от имащите право на глас. Допускам, че към тях ще се прибавят още няколко процента от колебаещите се, които в последния момент ще решат да упражнят правото си на глас. Това ще доведе до урните между 2,5-2,6 млн. души. Разбира се, не бива да се изключват и изненади до края на кампанията.

Разпределение на гласовете по партии за български парламент сред гласуващите за конкретна партия и коалиция 

Може да се твърди, че политическата ситуация у нас в момента се развива под доминацията на две формации: ГЕРБ-СДС и ДПС. Това са политическите субекти, които определят дневния ред в страната. Неслучайно, след като наложи своята визия, ГЕРБ се очертава като категоричен лидер на предстоящия вот с подкрепа от 26,6%. Интрига се очертава при борбата за второто място: 16,1% заявяват, че ще гласуват за ПП-ДБ, 15,3% - за "Възраждане" и 15.0% - за ДПС.

Голямата въпросителна тук е за резултата на доскоро управляващата коалиция, тъй като е трудно да се определи къде ще спре отливът на подкрепата за нея. Финалният етап на кампанията ще има решаващо значение за ПП-ДБ. "Възраждане" и ДПС влязоха на тези избори в добра кондиция и се очаква да мобилизират традиционните си привърженици. БСП в този си вариант се стабилизира на петото място.

Социалистите вече не са монополист в лявото политическо пространство. "Левицата" и новата формация "Солидарна България" имат стабилно присъствие на политическата сцена. Нещо повече, коалицията на Ваня Григорова и Мая Манолова дори има шанс да влезе в следващия парламент. Това ще се реши във финалната фаза на кампанията. Партията на Слави Трифонов засега стои стабилно над бариерата за влизане в Народното Събрание.

Интересна е ситуацията при извънпарламентарните партии, позициониращи се в дясното политическо пространство. В този сектор ще се влеят значително количество гласове, търсещи ново представителство. Засега обаче никой от претендентите не успява да привлече към себе си очакванията на избирателите. Фаворит към настоящия момент е коалиция "Синя България", следвана от ВМРО, коалиция "Център", "Български Възход", "Граждански Блок" и други.

Разпределение на гласовете по партии за Европейски парламент сред гласуващите за конкретна партия/коалиция

Не е изненада, че резултатите от вота за Европейски парламент повтаря в голяма степен тези за български парламент. Според изследването се очертава избирателната активност да е около 3% по-ниска, а разпределението по партии да е идентично на това за вътрешните ни парламентарни избори. Съществената разлика тук е, че прагът за влизане в Европейската институция е по-висок: 5,88% за ЕП срещу 4% за НС. Също така е важно, че българите, които живеят в страни извън ЕС, нямат право да гласуват.

Резултатите показват, че изненади могат да предизвикат две партии, които са на прага за влизане съответно в българския и в Европейския парламент. Това допълнително ще поддържа интригата в предизборната борба. Ако "Солидарна България" влезе в българското НС, а "Има Такъв Народ" излъчи евродепутат, тогава разпределението между парламентарните сили ще претърпи значителни размествания.

По принцип провеждането на избори води до пренареждане на политическото пространство в съответствие с актуалните очаквания на избирателите. Нови избори би следвало да стабилизират обстановката в страната. Този път обаче не е така, тъй като очакванията са, че резултатите ще възпроизведат досегашното положение. Това означава, че за пореден път няма да имаме стабилно мнозинство, което да преведе страната през сложната международна обстановка, в която се намира светът.

Резултатите от изследването показват, че оптимисти в това отношение са едва 19,0%, а песимисти са 52,7% от пълнолетните българи. Друга основна тема в предизборната кампания е за отговорността за провала на ротацията при предишното управление. Засега аргументите на ГЕРБ-СДС са поубедителни: 40,9% от избирателите смятат, че отговорни са ПП-ДБ, докато отговорност от ГЕРБ-СДС търсят 28,2%.

Според повече от половината гласоподаватели (52,2%) след свалянето на ГЕРБ от власт корупцията в страната е останала без промяна. Според други 28,2% дори се е увеличила, а едва 7,4% са на мнение, че корупцията е намаляла. 12,2% не могат да преценят. Неминуемо тези оценки ще окажат съществено влияние върху резултатите от предстоящия вот.