"Златен век" за Валя Балканска, Соня Йончева, Силви Вартан и Кристина Патрашкова

Министърът на културата Найден Тодоров отличи на официална церемония днес артисти и дейци от различни области на културата за техния принос за развитието на българската духовност и в навечерието на 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Официалната церемония се състоя на „Сцена 17“ в Министерството на културата и на нея присъстваха заместник-министрите на културата Амелия Гешева, Виктор Стоянов и Илко Ганев, както и директори на дирекции в МК.

В началото на церемонията министър Найден Тодоров се обърна с кратко послание към дейците на българската култура, като в свой стил им разказа за един филм, който е гледал преди 25 години – „Галактическа мисия“.

Министър Тодоров разказа накратко сюжета на фантастичния филм, който представя миролюбива извънземна цивилизация, нападната от нашественици. Тя прихваща видеоизлъчване от Земята, в което учени им казват как да се спасят. Интересното в този филм е, че в процеса на действие извънземните отвличат учените от Земята и се оказва, че учените не са учени, а актьори; а прихванатият сигнал бил филм. На въпроса: „Защо снимате нещо, което не е истина?“ актьорите отговорили: „Защото това е изкуство!“.

„Тогава за първи път си зададох въпроса: „Значи ролята на изкуството не е да ни дава истината? Каква тогава трябва да бъде ролята му?“, сподели министър Тодоров и припомни, че Министерството на културата празнува 24 май заедно с хората на науката, които търсят истината, а в България, в продължение на десетки години след Освобождението, Министерството на културата и Министерството на образованието и науката са били едно цяло.

„Едните търсят истината, а другите явно я заобикалят. Какво тогава търсим? Има една много хубава реплика, приписвана на големия мексикански поет Сезар Круз – че ролята на изкуството е да успокои онези, които са в тревога и да разтревожи прекалено спокойните. Мисля, че точно последното е голямата роля на изкуството – да ни изкара от зоната ни на комфорт, за да започнем да се развиваме.

Защото докато сме в зоната си на комфорт, нито науката ще върви напред, нито обществото ще върви напред и бавно ще загинем“, сподели министър Тодоров. Той се обърна към отличените и гостите с думите: „Искам да благодаря на всички Вас за това, че ни изкарвате от зоната ни на комфорт. Благодарение на хора като Вас българският народ е преживял тежки векове и още е тук. Благодарение на Вас днес се надявам, че ще постигнем едно бъдеще, в което няма да се срамуваме от нашите деца. Благодаря Ви много и приятен празник утре!“.

Престижните отличия на Министерството на културата днес по случай 24 май получиха артисти, музейни специалисти, читалищни деятели, писатели – личности от различни области на духовния живот и култура.

Награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност получиха: Валя Балканска, Рашко Младенов, проф. д.и.н. Станислав Станилов, Атанас Киряков, доц. д-р Никола Лаутлиев доц. д-р Красимира Александрова. По-късно ще получат своите огърлия Силви Вартан и Соня Йончева.

Специален поздрав към гостите на церемонията с песента „Малка мома“ отправи първокласничката Рая Щърбанова, която е ученичка в Националното музикално училище „Л. Пипков“ към Министерството на културата. Сред отличените млади таланти бяха Филип Ангелов, петокласник от НМУ „Л. Пипков“, Тициано, Мари и Натали Балкански, известни като „Трио Балкански“, Марина Мравова, отново от НМУ „Л. Пипков“, както и Кремена Деянова, студентка в 4 курс в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

Пълен списък на наградените със "Златен век":

С Грамота за постигнати високи творчески резултати и принос към българската култура и по повод по повод 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се отличават:

Тициано, Мари и Натали Балкански, известни като „Трио Балкански“ - седмо поколение на цирковата династия „Балкански“. Отличени от престижно международно жури със Златната статуетка на втория Италиански фестивал за млади циркови таланти за техния екстремен номер „ролкови кънки“.

Филип Ангелов, 12-годишен, петокласник в НМУ „Любомир Пипков“. Филип има впечатляващи постижения: две награди „Гранд при“ и десет първи места от европейски и международни конкурси, а през 2022 година Филип прави и първия си самостоятелен концерт. Носител е и на голямата стипендия към фондация „Св. св. Кирил и Методий“ на името на Лидия Кутева и учредена от проф. Павлина Доковска в две поредни години.

Марина Мравова - лауреат на множество национални и международни конкурси по пиано: първи награди от авторитетни конкурси в Италия, Англия, Австрия, ХоландияМакедония, Румъния и много други.

Кремена Деянова, студентка в IV курс в специалност „Актьорско майсторство“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Маргарита Младенова. Дебютът ѝ на професионална сцена е през 2019 г. с ролята на Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир в Младежки театър „Николай Бинев“, участва в спектакъла „Мислещите тръстики“, посветен на поезията на Миряна Башева, постановка Маргарита Младенова. През 2023 г. става част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“. И може би повечето от вас я познават от ролята на Момиченцето в постановката на реж. Галин Стоев „Хага“ от Саша Денисова, за която има номинация за награда ИКАР 2024 в категория „Дебют“.

С Награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, са отличени:

· Валя Балканска - За нея дъщерята на Николай Хайтов, Елена Хайтова, пише книгата си „Сама сред звездите“. Най-известният ѝ запис − „Излел е Делю хайдутин“ − е направен в края на 60-те години на ХХ век, и все още  лети извън пределите на Слънчевата система. Валя Балканка е носителка на многобройни и престижни отличия. Тя е истински космополитен творец – в буквален и в преносен смисъл и любима певица на поколения българи.

· Рашко Младенов, който има десетки роли в театъра и в киното, десетки постановки като режисьор, а също е създател на музиката за 23 спектакъла. Като пианист пък актьорът с чаровната усмивка е един от най-добрите музиканти на театралната сцена заедно с Тодор Колев, Николай Бинев и Ицхак Финци. През 2017 г. е министър на културата в тогавашното служебно правителство.  

· Проф. д.и.н. Станислав Станилов - Научната дейност на професора е отразена в множество академични публикации в България и в Европа. Интересите му са свързани предимно с ранносредновековната археология. Изкушен е от етническата интерпретация на археологическите обекти, свързани със славяните и прабългарите. Развива собствена теория за стадиите на номадизма. Учен, писател, музикант, филмов консултант, политик, учител, но преди всичко - Рицар на средновековната археология!

· Атанас Киряков - режисьор, сценарист и актьор, завършил „Кинорежисура“ в Париж. Автор на повече от 100 документални филма. За него широката публика знае по-малко, отколкото би трябвало. А за филмите му пише в учебниците. Той е човекът, който пръв снима комунистическите лагери и пръв показа историята на горяните. Филмът му „Оцелелите. Лагерни разкази“ и до днес предоставя най-пълната видеокартина на една от най-мрачните страници в българската история.

· Доц. д-р Никола Лаутлиев – преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Основател на специалностите „Графичен дизайн и фотография” и „Фотография”.  Гост преподавател в НАТФИЗ по дисциплината „Фотографска теория и критика”. И организатор на дългогодишния емблематичен фотофестивал „Международни фотографски срещи” в Пловдив, който вече има над 40 издания.

· Доц. д-р Красимира Александрова – директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя има значим принос в развитие на мисията на библиотеката за опазване на книжовното богатство на България и международното сътрудничество. Автор и съосновател на научни трудове в областта на библиотечно-информационни науки, опазване на книжовното и културното наследство, член на редакционната комисия на списание „Библиотека“, член на Международната академия по информатизации, член на Американската библиотечна асоциация, член на Българската библиотечно-информационна асоциация.

 Със „Златен век“ - огърлие са отличени и:

· Силви Вартан

· Соня Йончева

Те ще получат своите награди допълнително, тъй като имат ангажименти.

С награда на Министерството на културата „Златен век“ - звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отличават:

Доц. д-р Бони Петрунова - директор на НИМ, бивш зам.- министър на културата, бивш заместник-директор на Национален Археологически институт с музей към Българската академия на науките. Доц. Петрунова е ръководител на повече от 60 археологически експедиции – теренни проучвания и разкопки, както и на различни проекти, свързани с археологически проучвания.

Мария Траянова -  режисьор и сценарист на над 40 документални филма. Те са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми, като се открояват с високи стандарти, професионализъм и изискан вкус.

Проф. д. изк. Елисавета Вълчинова-Чендова - музиколог, професор в департамент „Музика“ в НБУ, проф. в сектор „Музика“ в ИИИ-БАН. Автор на множество изследвания, енциклопедия на българските композитори, студии и статии за българското композиторско творчество.

Д-р инж. Цветанка Апостолова - директор на НПГПФ. Основател на специалностите „Графичен дизайн“, „Компютърна графика“, „Компютърна анимация“ и „Библиотекознание“. Гимназията е единственото специализирано училище с изучване на изброените специалности. Инж. Апостолова има утвърдено име в автоматизираната полиграфия, фотография, дизайн и графика, богат преподавателски и управленски опит.

Ели Скорчева - българска филмова, телевизионна и театрална актриса. За ролята във филма „Уроците на Блага“  на режисьора Стефан Командарев е удостоена е с три награди на филмовия фестивал в Карлови Вари, Чехия – „Златен глобус“, голямата награда на журито и публиката. Носител на 4 награди „Златна роза“, награда на фестивала „Златна богиня“, Косово, две награди на фестивала на Червенокръстките филми.

Веселин Байчев - диригент. През годините е дирижирал и ръководил хорове, оркестри в София и из страната. Гостувал е на всички по-големи оркестри и оперни театри в България, както и зад граница – Австрия, Германия, Гърция, Испания, Полша, Чехия, Словакия, Русия и Унгария. Бил е председател на Съюза на Българските музикални и танцови дейци, както и на Дружеството на българските симфонични и оперни диригенти.

Мария Дуканова - дългогодишен директор на НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ - Русе. Автор е на множество публикации в местни и национални медии, както и на концертните програми на МФ „Мартенски музикални дни“. Създател на уникалния за света и страната Русенски фестивален оркестър, съставен от бивши възпитаници на училището, които понастоящем свирят по концертните сцени из целия свят.

Проф. Ваня Добрева - изследовател на българската литература и култура и публицист. През 2023 г. проф. Добрева стана носител на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“, връчвана от Община Панагюрище.

С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отличават:

Академичен мъжки хор „Гусла“  -  български мъжки хор, основан през 1924 г. През славните 100 години хорът е изпълнил повече от 1 500 музикални произведения. Изнесени са над 5 000 концерта из целия свят, пред публика, надхвърляща 6 милиона души. 

Фолклорен ансамбъл „Тунджа“ - със създаването си ансамбълът се превръща в естествен център за издирване, съхранение и пресъздаване на местния музикален и танцов фолклор.

Танцова школа „Боговица“ при Народно читалище „Средец – 1926“ в гр. София е носител на „Голяма танцова награда на София - 2017“ и на много награди от конкурси в България, а през 2023 г. е представителен ансамбъл на Международния съвет на организациите за фолклорни фестивали и народни изкуства.

Христо Копано - член на църковното настоятелство на Фондацията на българските православни храмове и неин заместник-председател в Истанбул. Той има изключителни заслуги в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

Кристина Патрашкова - Част от приноса ѝ за популяризирането на българската култура са нейните мащабни интервюта с български писатели, актьори, режисьори, драматурзи, интелектуалци. През 2023 г. публикува книгата „Въпреки всичко - Българските писатели в годините на цензурата“. В нея са истории от първо лице и интервюта с 16 писатели – Богомил Райнов, Любомир Левчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Тончо Жечев, Георги Джагаров, Радой Ралин, Марко Ганчев, Виктор Пасков, Христо Калчев, Христо Фотев, Станислав Стратиев, Стефан Цанев, Миряна Башева, Петър Увалиев и Георги Мишев.

Емил Топузов - български оператор. Той е носител на множество награди за операторско майсторство – „Златна роза“ - Варна, „Дан Колов“ - Попово, Милано, „Златна ракла“ - Пловдив, Годишна награда за операторско майсторство на СБФД.

Андрей Цветков – български режисьор, художник, фотограф и продуцент. Носител на наградите „Златен Кукер“ и „Златен Ритон.“

Владимир Шомов – български режисьор, сценарист, карикатурист и художник на анимационни филми. Той е създател на емблематични за българската анимация филми, награждавани на национални и международни форуми.

Коста Биков – български режисьор на игрални и документални филми, отличавани с награди на наши и международни форуми. Неколкократно е носител на „Златен ритон“ и „Златен Витяз“ - Русия.

Проф. д-р Михаил Мелтев  - представител на съвременната българска култура и утвърдено име в документалното и игрално кино. Носител е на национални и международни награди.

Проф. д-р Юлиян Куюмджиев - български музиколог, преподавател и автор на книги в областта на музиката. От юни 2008 до декември 2011 г. е председател на Общото събрание на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а от декември 2011 до януари 2016 г. е зам.-ректор на академията по учебната дейност и акредитацията (а от 2014 г. и по научната дейност). Зам.-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци от 2015 г. Председател е на Националната комисия на Националното състезание „Ключът на музиката“, организирано от МОН (2013, 2014, 2015, 2016, 2017 г.)

Владимир Джамбазов – български композитор на електроакустична камерна и симфонична музика, музика за театър, анимационно, документално и игрално кино, джаз и поп музика, музика за реклама и нови медии. Участва на множество световни фестивали във Франция, Австрия, Германия, Италия, САЩ, Словения, Хонг Конг.

Проф. д-р изк. Розмари Стателова - изтъкнат български музиколог. Автор на множество книги, студии за поп музиката, както и на стотици студии и статии по проблемите на музиката и популярната култура публикувани в България и други страни.

Проф. Александър Текелиев – български композитор, музикален педагог и професор в  Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Над 110 негови произведения са публикувани в България и в чужбина, 50 са записани на плочи.

Ради Радев - български диригент и композитор. Подполковник Ради Радев е носител на множество отличия и награди от национални и международни конкурси по дирижиране и композиция.

Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий - 1849“, гр. Тополовград има значим принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство, по-специално за принос в развитието на мениджмънта и маркетинга в областта на изкуството и култура.

Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики - златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, получават:

Живко Колев - автор на текстовете на около 1000 популярни детски и хумористични песни, както и стотици сценарии на шоу програми и концерти. Той е носител на десетки награди от престижни конкурси: „Златен Орфей“, „Мелодия на годината“, „Златен Кестен“, „Бургас и морето“. Един от създателите на „Трио НЛО“.

Любка Тинчева – директор на Национален музей на образованието. Има сериозен принос в развитието на единствения специализиран музей, който представя българската просвета и образование от IX век до наши дни, чрез прилагане на съвременни музейни стандарти при популяризиране на движимите културни ценности.

Лия Петрова - българска цигуларка. Тя се превръща в откритие на международната сцена през 2016, когато спечелва първа награда на конкурса „Карл Нилсен“ в Дания. Като солист Лия Петрова е гостувала на всички най-големи сцени в Европа и света и си партнира със световноизвестни музиканти. Издава три албума, последния от които, „Momentum“, получава най-престижните световни награди на критиците на BBC Music Magazine и Gramophone Edithor’s Choice Magazine.

Борислав Славов - български композитор и продуцент на музика за видеоигри, носител на награда на БАФТА. Заедно с певицата Илона Иванова получават номинация за Холивудските музикални медийни награди за 2021 г. в категория „Най-добра песен за видеоигра“ с песента “I want to live”.

Емилия Маркова - българска джаз и поп певица. Тя е една от основоположничките на българската вокална джаз и поп музика през 1960-те и 1970-те години. Носител на награди на „Златен орфей“, от конкурси в Русия и Полша.

Димитър Русев - български композитор, китарист, лидер на джаз формации, основател и организатор на джаз фестивали и образователни проекти. 

Анатолий Ключков - дългогодишен преподавател в Държавното хореографско училище. Той е хореограф на телевизионни филми, сред които: руско-френски игрален филм на режисьор Режис Верние „Изток-Запад”,  „Ад” с Жан-Клод Ван Дам в главната роля и филма на режисьор Иван Ничев „Пътуването към Ерусалим”.

Трифон Трифонов има значим принос за културното развитие на Тополовград, като е основен двигател на всички местни, национални и международни прояви, организирани в Тополовград в областта на културата. Посвещава живота си на културното развитие на Тополовград като председател на Читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1894“.

Денка Евстатиева - секретар на Народно читалище „Аура-1929“ в град София. Носител е на Орден „Кирил и Методий“, 2-ра степен, а на 16 май 2024 г. е удостоена с Почетен  знак на Президента на Република България, във връзка със значимия ѝ принос като активен деятел на съвременното общонародно читалищно дело.

Данаил Петков - заслужил читалищен деец. Г-н Петков е председател на Народно читалище „Развитие-1870“, гр. Севлиево. През 2021 г. му е присъден Почетен знак на президента на Република България за значимия му принос към съхраняването и развитието на българската културно-просветна традиция.

Доц. д-р Анета Дончева - председател на ББИА и специалист в областта на организацията и управлението на библиотеките и библиотечното дело. Автор е на 7 самостоятелни книги, на повече от 70 статии и студии, инициатор и учредител на Съюза на библиотечните и информационни работници.

Проф. д-р Бранко Ристич - писател и литературен преводач. Той пише поезия и проза, занимава се с научна дейност, превежда от български и руски език и е чуждестранен член на Съюза на българските писатели. В превод на Бранко Ристич са публикувани над 600 стихотворения и около 300 разказа на български писатели.

Ахмет Атасой - поет билингвист, който пише на турски и български език. Досега е превел 450 български, руски и др. поети на турски, а над 100 турски поети - на български. Автор е на повече от 40 книги.

С почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отличават:

Силвия Стоянова - заслужил читалищен деец. Г-жа Стоянова е оперативен секретар на Съюза на народните читалища и е участник и ръководител на всички проекти на съюза.

Инж. Кольо Николов - заслужил читалищен деец. Той е дългогодишен областен председател на Областен читалищен съвет-Бургас. За своята работа в сферата на образованието и културата през 2023 г. той е удостоен с най-високото отличие за заслуги в читалищното дело „Заслужил читалищен деятел“.

Мирослава Лилова - член на настоятелството на Народно читалище „Развитие - 1869“ в гр. Дряново, както и Ръководител на Детски състав за художествено слово. Тя активно участва в обществения живот на Община Габрово.

Проф. Венцислав Велев - утвърден учен в областта на културните политики, автор на студии и статии, свързани с мястото и значението на националните културни институции. Негово е предложението за въвеждането на магистърската програма за читалищно дело. Дългогодишен служител в Министерството на културата.

Тодор Згуров - доктор по философия. Г-н Згуров  има свое достойно място и роля за развитието на съвременната българска литература и високи творчески резултати в областта на публицистиката, поезията и творчеството за деца. Член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.

Златимир Коларов - лекар, писател и сценарист. Той е сценарист на първия документален филм за Димитър Димов „Триптих за Димитър Димов“. Има в библиографията си над 590 научни труда, 35 литературни книги, 20 сценария и над 280 литературни публикации.

Деян Ефтимов -директор на Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ - Шумен. Г-н Евтимов има няколко самостоятелни изложби и участва в множество съвместни национални и международни художествени изложби.

Цвятко Сиромашки -  български скулптор. Един от най-ярките и съвременни скулптори в България, чиито творби днес са разположение в редица страни по света като Япония, Италия, Германия, Русия и др.

Ива Иванова - главен уредник в Музея на архитектурно-исторически резерват „Боженци. Освен научната работа към музея г-жа Иванова активно участва в реализирането на проекти и програми. Организира и провежда множество инициативи за популяризиране на културното наследство.

Роузи Голдсмит - награждавана журналистка, работеща сферата на изкуствата и външните работи. Известна е като защитник на международната литература, превод и езиково обучение, които активно популяризира. Тя е основател и директор на Европейската литературна мрежа.

Сюзън Къртис -  писател, собственик и директор на издателството „Истрос Букс“, което представя литературата и културата на Югоизточна Европа на англоезична аудитория. Издателството е публикувало българските автори Алек Попов и Вирджиния Захариева

Антие Конциус - изпълнителен директор на фондация „S. Fischer” и основател на Европейската мрежа за литература и книги „Традуки“. Г-жа Конциус е редовен участник в международни дискусии и дебати по въпроси за обединена Европа и България.

Катрин Буде - депутат в Парламента на федерална провинция Саксония Анхалт и е председател на парламентарна група на Германската социалдемократическа партия и участник в комисията по въпросите на културата и медиите.

Гунар Шеленбергер - президент на германския 18 национален комитет за опазване на паметниците на културата, както и председател на съвета на настоятелите на фондация „Архитектурни паметници на Майнинген“, член на настоятелството на дружество „Курт Вайл“ и на фондация „Дворец Вернигероде“.

С Грамота за постигнати високи творчески резултати и принос към българската култура в областите театър, куклен театър, цирк, съвременен танц, класически танц и хореография, и по повод по повод 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отличават:

Мариела Шошкова - служител в Музея на народните и художествени занаяти и приложни изкуства - гр. Троян. Тя развива усилена дейност по утвърждаването на галерия „Серяковата къща“ като съвременен и модерен център на художествения живот в Троян.

Александрина Михайлова - оперна певица. Тя е шесткратен стипендиант на дарителския фонд „Райна Кабаиванска“. Печелила е награди от конкурсите „Ото Еделман“, „Гена Димитрова“, „Премио Ета и Паоло Лимити“ и др.

Владислав Стоименов - български актьор и режисьор. Номиниран е за Национална награда „Икар 2024“ за режисурата на „Арт“ от Ясмина Реза, Младежки театър „Николай Бинев“, носител е на „Аскеер 2023“ за „Изгряваща звезда“ за режисурата на „Арт” от Ясмина Реза.

Димитър Ангелов - български актьор. През 2024 г. е номиниран за Национална награда „Икар“ за дебютното си изпълнение в „Докато смъртта ме раздели“ от Дъг Райт, реж. Надя Панчева.

Калоян Желев - български актьор. Неговото изпълнение на Кристофър в „Странна случка с куче през нощта“ в Драматичен театър „Сава Огнянов“ му носи и Награда „Икар“ за дебют.

Теодор Ненов - български актьор. Тази година той е сред номинираните за наградата „Икар 2024“ в категория „Дебют“ за ролята на Грегор Замза в „Преображението“ по Кафка, режисьор Веселка Кунчева.

Боян Крачолов - български режисьор. Отличен е с Награда „Аскеер 2017“ в категория „Изгряваща звезда“ за спектакъла „Това НЕ е Хамлет“. Получава награда „Икар 2024“ за режисура за спектакъла „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников.

Теа Денолюбова – българска поетеса и драматург. Автор е на пиесата „Боже мой“, номинирана за драматургичен текст от гилдията на театроведите, драматурзите и критиците за Национална награда „Икар“, поставена в Народен театър от Стоян Радев в изпълнението на Христо Мутафчиев.

Борис Кръстев  - български  актьор и драматург. Печели конкурса за драматургия „Славка Славова” на „Театър 199“ с пиесата „Кулата”, поставена през 2023 г., а през 2024 г. получава номинация „Икар“ за български драматургичен текст за този текст. 

Калина Вълчева - българска  куклена актриса. Носител на наградата „Сивина“ за млад творец в кукленото изкуство за ролята на Роня в спектакъла „Роня, дъщерята на разбойника“, реж. Христина Арсенова, Държавен куклен театър – Пловдив и на Прасчо в „Мечо Пух“.

Мария Страшилова  е от най-младото поколение театрални режисьори Спектакълът „Кино „Лента“ носи на Мария Страшилова и екипа ѝ номинация за „Аскеер 2024“.

Филип Миланов - съвременен български хореограф. През 2014 е лауреат и носител на наградата на журито и публиката на IX конкурс за съвременна хореография за наградата на името на Маргарита Арнаудова за спектакъла “EXIT”.

Вилиана Вълчева - млад български диригент. Завършва Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент (2004), Музикалното висше училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфонично дирижиране, музика и фагот. Дипломира се и като музиколог в Университета в Берн.

Камелия Хатиб - актриса и основател на пространство за култура “I AM Studio”. Участва в редица филмови и рекламни продукции. Работи в екип с Александра Димитрова.

Александра Димитрова - актриса на свободна практика. Съосновател е на театрално сдружение „ENSO”. Сред последните ѝ реализирани проекти са „От какво се страхува Вирджиния Улф“ - документален спектакъл на Тея Сугарева.

Яница Атанасова  - български  хореограф. Работи в областта на съвременния танц, в частност изследва различни езици за изразяване чрез движението.

Симеон Атанасов – български балетист. През 2019 г. става част от балетния състав на Софийска опера и балет, където участва в „Корсар“; „Дон Кихот“; „Лебедово езеро“, „Танго“ и „Лешникотрошачката“.

Камерен ансамбъл „Силуети“ - квартетът получава името си през лятото на 2012 г. в резултат на сътрудничеството между четирима млади музиканти – Калина Митева, Габриела Калоянова, Лилия Жекова и Кристиян Калоянов.