Радан Кънев към Асен Василев: Работодателите не са черно-бели
Пазарът на труда е с порочен модел, корупция и бюрокрация изсмукват малкия бизнес, анализира евродепутатът
След провокативното изявление на Асен Василев, че само неспособните работодатели дават ниски заплати, Радан Кънев анализира надълбоко ситуацията с пазара на труда и подчерта, че моделът исконно е порочен. Евродепутатът не одобри изводите на финансовия министър и заключи, че те не работят в посока на смелите национални цели и модернизирането на България.
Ето и целият коментар на Радан Кънев:
Реакциите към изказването на Assen Vassilev за работодателите е добре да не бъдат черно-бели (основната му грешка е, че неговото е такова). Защото положението с доходите в България е колкото тежко, толкова и сложно.
Безспорно, България от години гради конкурентоспособност на база ниски разходи за труд, т.е на база бедността на собствените ни граждани. Това е изключително порочен модел, в който накрая няма нито конкурентоспособност, нито човешки ресурс. Продукцията често е енергоемка (което в енергийна криза е катастрофа за бизнеса) и с ниска добавена стойност, а работната ръка бяга - и то на всички нива на квалификация и доходи.
Но (както казвал Нед Старк, всичко преди "но"-то е horseshit) този проблем е много по-малко избор на работодателите, отколкото резултат на провалена държавна политика, и то в много посоки:
- Образование и квалификация, в т.ч професионално образование на работното място, за което бизнесът да бъде пряко стимулиран. Говорим по въпроса от кризата през 2009г., без политически резултат;
- Бюрокрация и корупция, които изсмукват и финансовия, и човешки потенциал особено на малкия бизнес;
- Истинска регионална политика, която далеч не се изчерпва със строителството на пътища;
- Спрени и дори обърнати наопаки реформи в осигурителната система, които не насърчават осигуряването на реални доходи, или осигуряването изобщо;
- Нулев интерес към работещите майки, които са основен фактор за преодоляване и на демографската криза, и на проблемите на трудовия пазар;
- Липса на гъвкавост в трудовото законодателство и пазара на труда, както и на реален социален диалог и колективно договаряне, които са най-смисленият начин за постигане на тази гъвкавост...
Този списък мога да продължа, за съжаление, до безкрайност, след повече от дванайсет години, в които се занимавам с трудова и социална политика, в т.ч. в ресорните комисии на НС и ЕП. Спокойно мога да кажа, че няма друга държава в ЕС, с изключение може би на Унгария, в която покупателната способност на ниските доходи е под нашата дори, която да е толкова безхаберна към трудовия си пазар и човешкия си капитал.
И все пак, най-важното е другаде: Никога през последните две десетилетия България не е имала визия къде отива дългосрочно. Ясен анализ какви са икономическите проблеми и какви са дългосрочните социално-икономически цели. Какви са нуждите и перспективите пред малкия бизнес, който дава 75% от работните места, или пред големия бизнес, който е локомотивът на цялата система (минно дело, металургия, енергетика, машиностроене, електропромишленост, IT - всички тези сектори се развиват въпреки липсата на държавна визия и често против усилията на властта, която им пречи на модернизацията и инвестициите).
Когато не знаеш къде отиваш, стигаш някъде другаде. Ние нямаме цели за енергийна ефективност и енергийна независимост на бизнеса, нито за модернизация на производството на енергия и мрежите - нито за 2030г, нито за 2050г, въпреки че сме част от системата за търговия с емисии от 2007г. Резултатът - скъпо производство за големия и непосилни цени за малкия бизнес.
Ние нямаме цели за дигитално образование нито на работещите, нито на учениците, нито стратегия за подпомагане на адаптирането на бизнеса към съвсем нови реалности.
Резултатът - плачевна организация на процесите, изключителна неефективност на работното време.
Ние нямаме цели за въвеждане на лидерски нови технологии и осигуряване на инвестиции в тях.
Резултатът - отсъстваме от единствения пазар, който може да плаща наистина високи доходи на различни нива на производство...
Г-н Василев не носи отговорност за провала на поредица от правителства да модернизира България. Но носи отговорност да сменим посоката, да си поставим смели национални цели, да приемем стратегия за постигането им, да инвестираме значителните средства от бюджета на ЕС и доста увеличената приходна част от националния бюджет за тези цели. И преди всичко - да се превърнем в привлекателен терен за частния капитал, който в момента жадно търси модерни и зелени технологични решения и алтернативи.
Е, с вчерашното си изказване министър Василев не си помогна за тази своя свръхзадача.