Радев: Трябва да сме горди от кървавата 1876 г., отворила пътя ни към възкръсването ни

Пламъкът на Априлското въстание ще продължи да озарява духа на България, докато пазим чист спомена за него, заяви президентът Румен Радев, който участва в тържественото отбелязване на 147-ата годишнина от Априлското въстание в Априлци тази вечер.

"Има места и събития, които ни карат да вдигаме гордо чела, защото са съхранили величието на нашия народ. За мен е чест да бъда днес в Априлци, горди от символа на въстанието, което през пролетта на кървавата 1876 г. отвори пътя към възкръсването на България. По него поеха непокорните, тези, за които свободата днес е по-скъпа от живота, които възвестиха волята на цял един народ за независимост и отвориха широко очите на Европа", каза той в речта си.

"Оттук минаха стъпките на дякон Левски, който със словото си претвори своята вяра в българската свобода във всенародна кауза. Поели знамето от Левски, апостолите от 1876 г. разпалиха пламъка на революцията и превърнаха Ново село, Батошево, Кървеник и региона в най-големия център на въстанието в Северна България. Това е въстанието на осъзнатата саможертва в името на свободата. Обречен бунт на селяни, даскали, занаятчии и попове. На лудите глави, дръзнали да провъзгласят Новоселската република. Макар и оцеляла само 9 дни, тя се превърна в непреходното вдъхновение на нова България".

В своята Голгота Априлци без страх се изправи до Батак, заяви още Румен Радев пред БНТ и подчерта, че днес отдаваме почит към тези, които са намерили сили, идеал и виждане за бъдещето на България.

"Нека днес склоним глави пред подвига на апостолите от 1876 г., на знайните и незнайни мъже, жени и деца, положили живота си за българското възкресение, които ни показаха, че родолюбието не е грях, а изборът на достойните. Че българската свобода от нас зависи".

Пламъкът на Априлското въстание ще продължи да озарява духа на България, докато пазим чист спомена за него, категоричен бе президентът.

"Докато свеждаме глави пред историческата истина. Докато браним тази истина от домогванията на осквернители и я завещаваме неопетнена на идните поколения. Днес, когато мислим за настоящето и бъдещето на България, някак е трудно да си представим за самите себе си какво е да се лишиш от имота си, да се лишиш от живота си, своя и на своите близки, за бъдещето на България. Нека не предаваме това бъдеще, нека помним, нека имаме за пример този подвиг".