Ретроспективна изложба на Емил Стойчев се открива в СГХГ

Ретроспективна изложба под мотото "Емил Стойчев. Въображението е моята кръвна система" се открива на 27 февруари, четвъртък, от 18 часа в Софийска градска художествена галерия. Изложбата ще продължи до 6 май.

Емил Стойчев, който в края на юни т.г. ще навърши 90 години, е една от най-значимите фигури в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Неговото първо явяване пред публика се случва в сегашната сграда на Софийска градска художествена галерия, когато през 1961 г. на емблематичната Първа младежка обща художествена изложба той излага свои творби, отбелязват от галерията.

Експозицията има славата на първото по-значимо „размразяване“ в изкуството след смъртта на Сталин и Априлския пленум на Българската комунистическа партия (1956). Това поколение художници ще бъде наречено „априлско“ и през следващите години то ще създаде новия облик на българското изобразително изкуство. Стойчев е разпознат като явление още с първата си самостоятелна изложба (1965) от такива критици и наблюдатели на художествения живот, с усет към новото, като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов.

"Ул. „Георги Кирков“ (сега „Пиротска“), 1966

Този типичен градски човек и художник започва като пейзажист. Към средата на 1970-те г. фигуралните персонажи, населявали досега спорадично неговите пейзажи и интериори, ще станат доминиращи с коренно променена роля – ще бъдат основен организиращ център, около който ще се разиграва „сюжетът“ на композиционните решения.

Емил Стойчев ще се превърне в разказен, притчов художник и това качество ще запази и досега. Картината започва да се превръща в ребус, в смислово поле, а психологизмът на човешките образи е от решаващ интерес.

"Ателие", 1975

Последните повече от 30 години Емил Стойчев дели времето си между Париж и София и продължава да твори. Образният му език е все по-загадъчен и труден за проникване. Защо е този усложнен език, сякаш пречка за споделяне, отколкото в помощ? Защото само така могат да бъдат отправени послания, това е езикът на посланията – повече остроумна и завоалирана игра, ребус, игрословица, гатанка, отколкото теза.

"Меки сърца", 1996 г.

Емил Стойчев не е морализатор, той е скептик, отнасящ се повече с насмешка и иронична усмивка към активностите на живота, нашите борби, възходи и падения.

В една картина трябва да има тайнственост, казва Стойчев. Тайната е изкушаваща и привлекателна, докато остава тайна. Когато тя се разкрие, става просто баналност. Към тайната ние може да бъдем само насочвани.

Автопортрет от 2010 г.

Експозиция е ретроспективна и се организира по повод 90-годишнината на автора. В нея участват творби от фондовете на: СГХГ, Национална галерия, ХГ - Казанлък, ГХГ - Пловдив, ХГ “Жорж Папазов” - Ямбол, ХГ “Никола Маринов” - Търговище, ХГ - Смолян, ХГ “Илия Бешков” - Плевен, ХГ “Христо Цокев” - Габрово, Музей на хумора и сатирата - Габрово, ХГ - Добрич и от ателието на художника. Изложбата е придружена от двуезично албумно издание. Куратор на изложбата е Иво Милев.

"Светлина", 2023 г.

Авторска анимация на Александър Сокеров, посветена на изложбата, може да бъде видяна в галерията на Уникредит Булбанк, пл. “Св. Неделя” № 7, София. Съпътстваща изложба “От ателието” ще бъде открита на 13 март в галерия “Академия” на Национална художествена академия, София, където ще бъдат представени творби на художника от последните години.

На снимката горе: Картината носи названието "Автопортрет и моите фобии", 2021 г.