Росица Велкова даде заден: Сбърках, България не е пред фалит!

Стресната от бурната обществена реакция и приказките за задаващ се фалит на държавата, финансовият министър Росица Велкова драстично смекчи прогнозите си за очертаващ се бъдещ апокалипсис в България. Само ден след като стресна цялата държава с мрачната си прогноза, че икономическата ситуация е страховита, Велкова зае нова позиция днес. Пред БНТ тя заяви, че "в никакъв случай не може да се каже, че държавата е пред фалит" и че "не съществува реална опасност от промяна на фиксирания курс на лева към еврото".

Да, но само ден по-рано тя твърдеше, че такава теорeтична възможност има. Сценариите за евентуален провал на валутния борд и теглене на заем от МВФ бяха очертани в доклад на МФ до Министерския съвет, за който нямало нагласа да става публичен. В сряда обаче изводите му бяха публикувани от няколко медии. Часове по-късно Росица Велкова даде пресконференция, на която обяви, че бюджетният дефицит трябва рязко да се съкрати, защото в противен случай има опасност на международните капиталови пазари България да не набере необходимия обем дълг, поради което ще се наложи да търси заем от Международния валутен фонд.

Още в сряда вечерта БНБ, в отговор на въпроси на репортери, заяви, че няма причина за промяна на съществуващия курс на лева към еврото, а подобни твърдения са "некомпетентни и безотговорни". "Международните валутни резерви на БНБ са на най-високото си ниво за последните 30 години. Подобни твърдения за промяна на курса лев/евро са некомпетентни и безотговорни", казаха официално от централната банка в комюнике до БТА. 

По-късно и вицепрезидентът Илияна Йотова коментира, че България не е пред фалит и няма нужда да се взима заем от МВФ. Днес същото заяви и вицепремиера Атанас Пеканов.

Пред БНТ финансовият министър коментира, че цитатите от доклада на ведомството ѝ били "извадени от контекст". Росица Велкова увери, че нямало нужда от намеса на МВФ, нито пък от теглене на нов дълг.

"Държавата не е фалирала и няма риск. Няма риск и за валутния борд. При условие че ние следваме една дългосрочна фискална политика, която е в рамките на 3%, тези рискове не са налице. Не може това да е фалирала държава при условия, че ние си плащаме редовно бюджетните плащания, задълженията, пенсиите. Другата седмица ще платим 3 млрд. дълг. Фискалният резерв, след плащането и погасяването на дълга, ще бъде в диапазон от 10 милиарда, така че това не е фалирала държава и няма тези рискове. Тези рискове са при един сценарий, който тъй като сме служебно правителство, ние не трябва да променяме и да правим политика, но в случая предлагаме мерки, за да осигурим фискална стабилност и да се осигурят всички плащания при дефицит от 3%", заяви Велкова, очевидно стресната от паниката, която е създала.

Велкова коментира още, че са възможни негативни последици само ако бъдат запазени тенденциите бюджетният дефицит да е висок. Затова служебният кабинет предлагал съкращаване на разходи и дефицит от 3%. 

Тя отрече и обвиненията, че с изявленията си МФ се включи в предизборната кампания, повтаряйки тезите на ГЕРБ за лошото финансово състояние на държавата. "Не целим да изпращаме послание към политическите партии. Моментът е дотолкова съобразен с предизборната кампания, че ние съгласно закона до края на месец април трябва да внесем проект на закон за бюджета за 2023 г., както и да изпратим в Брюксел тригодишна бюджетна прогноза", обясни Велкова.

Тя призна, че официалните данни на НАП са за небивал ръст на печалбите на бизнеса през 2022 г. Основата на облагаемата печалба на корпоративния данък е нараснала през 2022 г. с 10 млрд. лв., при положение че тя обикновено нараства с 1-2 млрд. лв. "Това е рязък скок и означа, че има сектори, които са субсидирани повече и на места са се генерирали свръхпечалби", каза Велкова, с което защити позицията си от сряда, че е необходимо да се обмисли облагане на свръхпечалбите на корпорациите с допълнителен еднократен данък в размер на 33%. Тя потвърди позицията си, че е необходимо да бъде премахната диференциалната ставка от 9% ДДС за някои от привилегированите сектори, като например ресторантьорския и хотелиерския.