Румен Леонидов: България е остатък от Отоманската империя

Както казва Дякон Лъвский, народът ни свикна да живее в тъмнина, в духовен мрак, в духовна мизерия

Общество
15:41 - 29 Март 2024
9844
Румен Леонидов: България е остатък от Отоманската империя

Днес Алберта (Алберта Алкалай, председателят на Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” - б. р.) има рожден ден, духовно същество, умно и красиво, от което не само Бургас, но и общото ни общество има нужда... Ако в политиката и властта имаше такива образцови личности, съвестни същности, богови хора, а не дяволски изчадия, отмилялата ни родина и нейните безобразни управници щяха да ни бъдат присърцето, а не зад гърба... Това написа в социалните мрежи поетът Румен Леонидов.
 
Това цвете обаче няма как да вирее сред зловещите плевели, с които са обрасли всички държавни институции. И както казва Дякон Лъвский, народът ни свикна да живее в тъмнина, в духовен мрак, в духовна мизерия и всяко цветно същество, което се появи в общата ни леха, бива моментално задушено и очернено. Защото народът търпи безсловесно и примирено мутрите да го управляват, да гласува за милиционерите, да гледа на държавата си като на чужда собственост, да шмекерува, щом му падне възможност, да подражава на родните си поробители, дето крадат дори когато спят.

За това България днес не е парламентарна, а апартаментална територия, последният остатък от Отоманската империя. В нея родните разбойници кърджалии дерибействат над овчeто население, над всички честни българи, бейовете от Високата порта на Брюксел се правят, че не забелязват прошенията и стенанията на малкото читави медии.

Но да не разваляме празника на Алберта с отрезвителни откровения, сигурно у нас има и други също толкова озарени същности, но те са разпръснати като златни житни зърна из буренясалото ни отечество. Така че нека се разграничим от мухлявата житна маса и всички здрави зърна на българкия лимец да надигнем глави - пролет иде, да позеленее полето на нашето недоволство, да покажем, че сме живи, въпреки адската зима...

Благодаря ти, Алби, че те има, че твоето дръвче расте и дава плодове, че цъфти в бяло, зелено и червено, напук на душманите!