Русалки живеят в Байкал

Езерото Байкал се намира в южната част на Източен Сибир и от десетилетия вълнува с извънземните „събития“, които се случват в него, над него и около него. Езерото е смятано за едно от най-мистериозните и мистични места на Земята. Много тайни и невероятни събития са свързани с езерото, които не винаги са научно обяснени или документирани – миражи, ледени чудеса, необикновени водни фунии, блуждаещи над водите огнени топки, хора-риби в мъжки и женски образ.

Местните жители често се натъкват на миражи над Байкал - замъци, древни кораби и острови. Учените обясняват това явление просто: дълбоките води на езерото никога не се затоплят, остават студени дори през горещото лято, а въздухът над гладката повърхност е топъл, което създава резонанс. Различните по плътност слоеве на въздуха пречупват слънчевите лъчи, поради което се образуват картини. Това е феномен на езерото Байкал, в който на хоризонта е възможно да се разглеждат обекти, които всъщност са на разстояние от 40 километра.

Байкалският лед представя на учените много мистерии, като оформя ледена покривка, характерна само за езерото Байкал. Например - конусовидни ледени хълмове с височина до 6 метра, кухи отвътре. На външен вид те приличат на ледени палатки, „отворени“ в обратна посока от брега. Хълмовете могат да бъдат разположени отделно и понякога образуват миниатюрни „планински вериги“.  

На остров Олхон има не само миражи, но и ужасна фуния, наречена Дяволска фуния. Няколко пъти в годината при пълно спокойствие като от нищото водата започва да бушува, образувайки въртяща се колона. Има няколко версии за причините, които предизвикват явлението, като най-подкрепяна е тази за сблъсъка на срещуположни течения, водещи до мощни водовъртежи.

Сиянието на байкалската вода е открито от Виктор Добринин от Иркутския институт по физика и технологии през 1982 г. Проучванията показват, че почти всяка вода е източник на светлина, като най-интензивното сияние е в Байкал. Тук то може да продължи месец.

Но най-интересни са историите за хора-риби – за русалки и мъжките им образи, които живеят в езерото Байкал. За тях започва да се говори по-свободно в началото на 90-те години. Сред местните рибари започнали да се разнасят тревожни новини, че в различни места на акваторията понякога ги плашат човекоподобни същества в блестящи костюми. Те буквално като делфини скачали от водата около техните лодки. Един от рибарите, Николай Киреев, дори показал място в южната част на Байкал, където той и приятелите му от село Кутлук се натъкнали на зашеметяващото видение. Когато рибарите вечерта пристигнали да ловят риба край Кругобайкалската жп линия, ги срещнали няколко такива „ихтиандри“ в метални на вид дрехи. Те изкачали от водата и веднага шумно се гмуркали, издигайки фонтани от пръски. Като хвърлили мрежите, рибарите хукнали с моторницата към вкъщи, дълго съпровождани от загадъчните същества. Повече не отишли на това страшно място с дълбочина до 1400 метра.

Спасители от иркутския център на Министерството на извънредните ситуации на Русия при работа под вода в Байкал също били заобиколени под водата от някакви „човекоподобни“ в скафандри. А когато се опитали да заловят един от тях с мрежа, били изхвърлени от дълбините от неведома сила. След което част от участниците в изследователската група починали, а други останали инвалиди.