Рязкото застудяване увеличава вирусните инфекции
Когато март започне с почти летни температури, но за денонощие те спаднат с над 10-15 градуса като в момента в България, това може да е проблем за имунната система.
Промяната на времето може да ви разболее, но това е свързано не толкова със захлаждането, колкото с въздействието на времето върху околната среда и социалните отношения, свързано с тези промени, казва пред американското сп. “Атлантик” д-р Реймънд Кашкари, пулмолог от болницата “Сейнт Джоузеф” в Ориндж, щата Калифорния. В подкрепа на наблюденията си цитира мета-анализ от 2002 г. за ефектите на климатичната динамика.
Рискът от инфекция се увеличава доказано, но не само поради бързото понижаване на градусите навън. Реалните температурни промени от климатичното време и изкуствените (като влизане или излизането от твърде затоплено помещение) могат да повлияят на здравето по различни начини.
В среда с ниска влажност, каквато създава студеното време, очите, лигавиците в носа и дори в белите дробове изсъхват и ставаме по-податливи на бактерии и вируси, казва Кашкари. Подобно време прави вирусите по-силни, а имунната система - по-слаба.
Дехидратираните клетки са нееластични и “чупливи” на микрониво - лесна врата за навлизане на патогени. Освен това по-вероятно е някой да се разболее след бърз спад на температурата, отколкото след бързото ѝ повишаване, защото самите вируси могат да оцелеят по-дълго в студа. Много от популярните вируси живеят по-дълго и могат да се размножават по-бързо при по-ниски градус.
В резултат на това силно заразен вирус, включително пандемичният причинител на COVID-19, може да остане активен и да се задържи над 24 часа на твърда повърхност и така да увеличи разпространението си. Ефектът има и социален компонент – в студено време хората прекарват по-дълго в затворени помещения и не проветряват достатъчно, “за да не избяга топлото”.
Настинките нямат шанс в отсъствието на патогените. Въпреки че в реални условия можем да си лепнем вирус винаги и навсякъде, рискът расте правопропорционално в претъпкана с хора стая. Всичко опира до простия факт, че дори обикновените настинки са вирусни инфекции.
Има няколко неща, които се случват на всеки, когато времето се влоши, но симптомите варират според човека.
Освен имунната система най-забележимо реагират кръвоносните съдове и ставите. Когато навън е студено, тялото пази с предимство топлината във вътрешността на тялото и главно около сърцето. За да го постигне, свива кръвоносните съдове на ръцете и краката. Това може да доведе до драстични промени в кръвното налягане и в комбинация с атеросклероза и откъсване на плака - до блокиране на кръвоносен съд.
Други често срещани проблеми са главоболието и мигрената, върху които понижаването на температурата оказва въздействие косвено чрез промяната на атмосферното налягане. И докато много проучвания не са успели да открият точната връзка между климатичните фактори и болките в ставите, трудно е да се отрече съществуването на феномена. Една от водещите теории е, че промяната води до ответна реакция в ставната течност и движенията ангажират повече усилия. Освен това сухожилията, които поддържат апарата в цялост, вероятно също не работят гладко при рязка промяна на барометричното налягане. Когато температурите спаднат, както обикновено се случват след буря, това води до стягане на сухожилията и почти незабавно усещане за дискомфорт. Това се влошава още повече от промяната в кръвното налягане. Прилив на много кръв в артритна област може да доведе до остра болка, докато тялото се адаптира, а недостатъчно кръв ще причини тъпа болка за по-дълъг период от време.
