С кого преговарят Кирил и Асен, като всички са в оставка?

"Нали искаме да сме като Германия? Коалиционното им споразумение е 800 страници", заяви ден след безпрецедентната за нова политическа сила у нас победа съпредседателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев, а партньорът му и основен медиен двигател Кирил Петков добави, че от днес (вторник) започват и същинските преговори за бъдещия кабинет. И докато Германия се намира в процес на коалиционен диалог от края на септември между социалдемократите, зелените и свободните демократи на Кристиан Линднер с идеята за съставяне на кабинет до Коледа, за разлика от преговорите през 2017 г., които отнеха 6 месеца, в България за ПП мисията изглежда почти невъзможна: 

Задачата пред Кирил Петков и Асен Василев е непосилна - хем да изпълнят мандата за кабинет до края на месеца, като паралелно се съвещават и работните групи за изключително "напечения" Бюджет 2022 г., хем да наредят министерските кресла и да стигнат до компромис за политиките в идните 4 години в състояние на тотален коалиционен разпад. 

С кого преговарят ПП? Основният проблем пред двамата харвардски възпитаници вероятно няма да се окаже порочността на политическия им проект, само защото е млад. Няма да са пречка и непознатите в листите им лица, които ще се разпределят между депутатските места и постовете в Министерския съвет. Дори вече втръсналото дъвчене на темата за конституционното нарушение на Петков изглежда като малка локвичка пред цунамито, което се задава. 

Защото Продължаваме промяната ще трябва да се сблъска челно с разпада на бъдещите си партньори - независимо дали ще бъдат БСП, ДБ, ИТН или и трите формации заедно. Ще трябва да се справя не само с техните искания и програми, а и с истеричните изблици заради собствените им провали от вота на 14 ноември. А най-вече - ще се наложи да води преговори за правителство с ръководства на тези партии или в оставка или пред смяна.

Т.е. това се очертава кабинет, заченат в оставка заради коалиционната му същност. Подводните камъни от тази неизбежна ситуация след евентуалното конституиране на правителството и разприте между различните крила в тези партии може да доведат до бърз разпад. И вината няма да е на ПП, а на малшанса да се е появила в това време. Изглежда еуфорията от "откраднатите" гласове и от ляво, и от дясно, за да спечелят първото място, скоро ще се обърне срещу самите Петков и Василев. 

И ако в Германия СДП, "Зелените" и СвДП са стабилни в структурите си, то БСП, ДБ и ИТН не могат да се похвалят с нищо подобно. 

БСП се намира в поредната си следизборна драма и очаквана смяна на ръководството до броени дни заради шоковия четвърти резултат от изборите. На всичкото отгоре там подмолно действа и факторът "Ние с Радев ли сме наистина, или не сме", който дори Корнелия Нинова вече да е в оставка, безспорно ще носи още една разделителна линия между ПП и левицата. В крайна сметка, Петков и Василев бяха по-категорични за подкрепата си към президента за последните 2 месеца, отколкото "Позитано" 20 за последните 2 години. 

Още по-безизходно става говоренето на ПП със социалистите и заради голямата неизвестна - познават ли Кирил Петков и Асен Василев опозицията в БСП, която може да излъчи по-кадърни управленци и ако отговорът е "не", то как възнамеряват да се запознаят с нея, кой ще им посредничи, при положение, че тя е напълно заглушена от централата, а именно "Позитано" ще излъчи експертната група за преговори? Дори сблъсъкът между БСП и ДБ отива на заден план. 

Десницата се намира в колективна оставка, но разочарованията от ръководните фигури там не датират от деня след изборите, скандалите се вихрят дори отпреди обичащият свадите по принцип Методи Лалов да се изрепчи публично, че май шефовете взимат еднолично решения за листите и предизборната програма и че май някои дори не са встъпили в нови мандат легитимно. 

А като става въпрос за лидерския проблем, Кирил Петков и Асен Василев тепърва ще се сблъскат с партията, която дори не разполага с ясно дефинирани ръководни органи, в която решенията се взимат "на тъмно", а властта е съсредоточена в шепа хора, въпреки вече огромните структури в страната от редови членове - ИТН.

Знаят ли двамата, че тя бе създадена в една зала с учредители, чиито телефони бяха иззети и сложени в чекмеджета отвън, че всички мълчаха след избирането на Трифонов за председател пред медиите, сякаш са участвали не в партийно събрание, а в сектантски ритуал? Петков и Василев трябва да са наясно, че тяхното свръхотворено публично говорене по никакъв начин не кореспондира с капсулираната и изолирана от всички ИТН.

В нея темата за оставките след слизането от първото до петото място само за 4 месеца между юли и ноември е табу. Но това не значи, че не се тресе отвътре, подобно на БСП и ДБ. Там работната група за преговори сякаш вече е ясна - ще гледаме троицата на Слави Трифонов в лицето на Тошко Йорданов, Виктория Василева и Ивайло Вълчев във всяка среща с ПП, но дали те са подходящите изразители на волята на ИТН избирателите...

Излиза, че тандемът "Харвард" ще трябва да сформира правителство с ДБ в оставка, с БСП в оставка и с ИТН в декаданс. И ако днес е готов да седне на масата за преговори с Христо Иванов и Корнелия Нинова, дали няма утре да се стигне до редакция на тия 800 страници коалиционно споразумение заради нови лидери с други политики като Методи Лалов, Цецка Бачкова и Крум Зарков? 

И да, искаме като в Германия. С 22 работни групи, с по 6 представители на партия, със стотици страници документи между тях в името на стабилността и възхода. Тук максимумът, който може да очакваме, се свежда до: "Премиерът ми е много по-добър от премиера ти".