Съдът на ЕС не одобри наказанията за менте търговия

Съдът на ЕС не хареса наказанията, предвидени от българското законодателство, за нарушения на правата върху марка.

Посочва се, че в България е образувано наказателно производство за нарушение на правата върху марки срещу собственика на едноличен търговец, извършващ продажба на дрехи. След проверка на българските органи в търговски обект, нает от този търговец, е установено, че изобразените върху стоките знаци са сходни с вече регистрирани марки. Търговецът е обвинен за използване на марките без съгласието на притежателите им.

Съдът на ЕС отбелязва, че българското законодателство съдържа разпоредби, които определят едно и също поведение както като престъпление, така и като административно нарушение.

Поискани са разяснения относно съвместимостта с правото на ЕС на българското законодателство, санкциониращо нарушенията на правата върху марки, тъй като предвидените санкции са строги, а липсата на ясен и точен критерий за квалифициране като престъпление или административно нарушение води до противоречива практика и нееднакво третиране на лицата, извършили едни и същи деяния.

Над 800 чувала с "маркови стоки" са открити в 15 обекта в Бургаско и Великотърновско
Съдът припомня, че нарушението на правата върху марка може да се квалифицира от националното право както като административно нарушение, така и като престъпление. В това отношение той подчертава, че съгласно принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията наказателните разпоредби трябва да бъдат достъпни, предвидими и ясни, що се отнася до установяването на престъплението и до определянето на наказанието. По този начин всеки гражданин трябва да разбира за кое негово поведение се предвижда наказателна отговорност.

Обстоятелството, че нарушението на правата върху марки може да доведе и до налагане на административни санкции в България, не означава, че този принцип е нарушен, уточняват от Съда на ЕС.

Съдът намира за противоречаща на правото на ЕС национална разпоредба, която предвижда наказание от най-малко пет години затвор при нарушение на правата върху марка, извършено повторно или довело до значителни вредни последици. Съдът уточнява, че макар Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост да не се прилага в областта на наказателното право, по силата на Споразумението ТРИПС/TRIPS2, което обвързва както ЕС, така и неговите държави членки, последните могат да предвидят наказание лишаване от свобода за някои деяния, свързани с нарушения на правата върху марки.

Действително при липсата на законодателство на европейско равнище държавите членки са компетентни да определят вида и размера на приложимите санкции. Тези санкционни мерки обаче трябва да бъдат пропорционални, подчертават от съда и допълват, че предвиждането на наказание от поне 5 години затвор за всички случаи на използване без съгласие на марка в търговската дейност не отговаря на това изискване.