Само в Lupa.bg: 103-годишният Стойчо Стойчев почерпи за ЧРД
Ветеранът, оцелял във Втората световна война, не пие и не пуши, но си пада по вкусната храна
103-годишният Стойчо Иванов Стойчев почерпи за рождения си ден. Днес, 19 април, ветеранът от Втората световна война навъртя три години след столетието и събра приятели в дома си в Нова Загора, предаде кореспондентът на Lupa.bg Петър Антонов.
Въпреки библейската си възраст дядо Стойчо не страда от високо кръвно, макар че има проблем с очите и трудно различава образи. Патриархът на Нова Загора не дава рецепти за дълголетие, но отбелязва, че не пуши и не пие. За сметка на това обаче не се лишава от добра храна. На рождения си ден старецът посрещна гости, приятели, журналисти, представители на Съюза на ветераните от войните-Сливен и зам.-кмета на Нова Загора Ивайло Енев, които му връчиха поздравителни адреси с пожелание за здраве и още дълги години живот.
Стойчо Стойчев е роден на 19 април 1916 г. в село Попово, днешното Каменово, община Нова Загора в бедно, но трудолюбиво селско семейство. Още с появата си остава сирак. Баща му, участник в Първата световна война 1914-1918 година, умира преди да се роди синът му. Детството на Стойчо е белязано от беднотията след двете национални катастрофи, които преживява България. Мъката и недоимъкът слагат отпечатъка си на юношеските му години.
Стойчо завършва 7-и клас в родното си село и веднага започва да учи шивашкия занаят. Неговата предприемчивост и високи професионални умения го правят известен в околията. След време създава свой манифактурен цех с работници-шивачи. През април 1944 година е мобилизиран в Стара Загора. Мобилизацията е извършена в двора на Мъжката гимназия.
От Стара Загора неговото поделение е извозено с влак до Симитли, после пеша до Гърция, а след това до Ниш. Картечарят Стойчо Стойчев се включва в офанзивата за прекъсването на немскофашистката група армии „Е“. През октомври 1944-а бойците, които са мобилизирани през април и участват в първата фаза от нашето включване във войната, се демобилизират. Заменени са от свежи български войскови части, за което и днес ветеранът с горчива болка си спомня, че са поели отчаяния, но смъртоносен удар на отстъпващите хитлеристи.
Самият бай Стойчо оцелява на косъм. Вражески снаряд избухва в близост до неговият картечен разчет и залегнал на позиция, той е затрупан с пръст. Бойните му другари го изравят и изправят на крака, за да можем днес да почерпи за 103-годишнина.
Изпитанията, които животът поднася на Стойчо Стойчев, не спират дотук. Неговата предприемчивост и висок професионализъм не са оценени от новата власт, установила се след 9-и септември 1944 година. Манифактурата дразни. Частната инициатива и собственост са заменени с национализация и държавна собственост. Негов близък, но представител на властта, му заявява: „Манифактурата и Белене или шивашката кооперация „Напредък“. Бай Стойчо отново показва боен дух като закрива цеха, но не влиза в шивашката кооперация. Каленият му характер го отвежда в завод „Металик“, където става шлосер. Това е нов занаят за него, но това не е отчая и вървях напред, разказва столетникът пред кореспондента на Lupa.bg.
Пенсионира се след изграждането на ТЕЦ- Сливен, като участва в изграждането и на двата парни котела на отполцентралата. Бай Стойчо, както се обръщат към него приятелите, се радва на уважението и признателността на своите деца, внуци и правнуци, както и на цяла Нова Загора.
