Самуел Финци събаря стените в театъра и провокира зрителите като се разголва до кръв

Самуел Финци събори стените в Народния театър в буквален и в преносен смисъл и провокира зрителите да се включат по ефектен начин в неговия спектакъл и да се опитат да станат съпричастни на героя му. Актьорът, който от над 30 години живее и работи в Германия, гостува на 25 и 26 март в София с постановката „Един кон влязъл в бар“ - съвместна продукция на берлинския Дойчес театър на виенския Бургтеатър и на Залцбургския фестивал. 

В продължение на два часа и половина Самуел Финци виртуозно минава през мощния текст на израелския писател Давид Гросман. Специално за българската публика Финци игра част от немскоезичната постановка на български език и като израз на уважение към българската публика, и като ефект на приближаването й към изповедта на героя му. В съботната вечер след края на представлението той проведе и разговор със зрителите по повод на спектакъла, отговори на множество въпроси и коментира вече втръсналия му въпрос какъв артист е - български или немски.

Персонажът на Самуел Финци - Дов Гринщейн е циничен комедиант, който решава да свали маската на хумора и да изложи раните си на показ. Дов е стендъп-комик, провокатор, артист със свое собствено шоу, готов винаги да удовлетвори желанията на публиката. В зала, в пустата индустриална област Натания, в един град между Хайфа и Тел Авив, той излиза за своето последно представление. Спектакъл като никой друг, едновременно интимен и взривяващ, всяващ шок и смут.

Този път Дов е безмилостно прям – дразни публиката, обижда я, след което се извинява със сълзи на очи. Шегува се, разказва тъпи и остроумни, вулгарни и безобидни вицове. Събаря дори декора на сцената. Нищо не остава пощадено от думите му.

Над два часа Дов яростно се бори за вниманието на присъстващите, защото никой не бива да остане безразличен. Защото той може да предложи много повече от едно успешно шоу – той трябва да разкаже за своя "личен Чернобил“, за травмата и вината, които са отровили живота му. А героят на Санчо задава въпроса дали когато остане сам в гората пак трябва да носи вина. В продължение на два часа и половина актьорът танцува и скача, прави челни стойки и ходи на ръце, катери се, а накрая сади цветя на сцената на Народния.

Всъщност това е физически спектакъл, в който актьорът изпитва не само своите физически и психически способности, но и тези на публиката. 

Постепенно зрителите оредяват, не всички могат да понесат страстта към разголване на този „мил, жизнерадостен разказвач на вицове“. Внимателен слушател остава само Пиц, неговата съседка от детските дни. Тя познава един друг Дов – мечтателя, „доброто момче“, което никога не би забравила. В ролята на деликатната Пиц е Катлийн Моргенайер.

Самуел Финци разказваше вулгарните вицове на български и през цялото време провокираше зрителите, както от сцената, така и слизайки в залата, за да води въображаем диалог с публиката. На няколко пъти той подканяше зрителите да му ръкопляскат, да припяват, да пеят или да щракат с пръсти.

Още в самото начало на изповедта на артиста, Санчо Финци подари на публиката бутилка от известната немска водка "Горбачов", раздаде и малки чашки, като подкани зрителите смело да пият и с чувство за хумор се извини, че от театъра отпускат само една бутилка за цялата зала. 

През цялото време актьорът се шегуваше на български език с цените на билетите, които са платили българските почитатели на театъра, за да го гледат и подмяташе, че ако се изложи на сцената или пък повреди нещо в театъра Васко (Васил Василев - директорът на Народния театър, б.а.) ще му ореже хонорара. А самият Финци преминаваше с лекота от български на немски език. 

„Идеята ми беше да използвам това като ефект на приближението, за да се получи формата на стендъп, която функционира само, когато се осъществи действителен контакт между пърформъра и публиката. Това е един много евтин трик, за да може по-бързо да се осъществи това привличане.

Понеже знам, че не е лесно на човек да следи горе надписите, и да гледа долу на сцената, това беше като малка почивка за очите, за да могат зрителите да се концентрират по-добре и отново да започнат да четат“, така Самуел Финци коментира пред публиката след съботното представление защо е избрал да играе и на български, и на немски. 

Използването на камера, чрез която актьорът се снима в близък план, а зрителите виждат изражението му на киноекран, също усили ефекта на приближаването.

След финала на спектакъла актьорът бе бурно аплодиран, а зрителите бяха поканени да останат в залата за среща с него и с неговата партньорка на сцената актрисата Катлийн Моргенайер. Модератор на разговора беше режисьорът Явор Гърдев.

„Идеята беше да няма отчуждение от самото начало, което се случва по-нататък поради характера на самия герой. Тези вицове, разказани на немски, са също толкова мръсни. Те дори не са от мен, освен един, който вкарах. Те са от автора, той ги препоръчва в книгата. Самият той казва, че един стендъп комик трябва да бъде циник, иначе няма да се получи работата“, коментира Самуел Финци. По думите му „просто българският „гестус“ е по-радикално органичен, когато става дума за мръсни вицове“. 

„Ние това го имаме в ежедневните си разговори. Ние тук имаме една друга музикалност в цялата работа“, сподели Самуел Финци. Той добави, че когато играе в Германия или по други места по света някои зрители се възмущават на вулгарните вицове и на циничните реплики и си тръгват по време на спектакъла. Всъщност в пиесата реално накрая актьорът остава сам.

В Народния театър в съботната вечер нито един зрител не си тръгна по време на one man show на Самуел Финци. По време на разговора си със зрителите той сподели, че винаги на сцената има тебешир и когато някой зрител си тръгва той отбелязва това с черта, която рисува по стените на театъра. В София това не му се наложи.

Авторът на „Един кон влязъл в бар“ известният израелски съвременен писател Давид Гросман поискал среща с Финци в Берлин и лично предложил на актьора да играе в пиесата по романа му сподели самият Самуел.

„Бях много поласкан, че самият Давид Гросман се обърна към мен, без да се познаваме. Един ден получих запитване от моята агенция дали съм готов да се срещна с него по повод тази книга, която току-що бе излязла. Срещнахме се в известно писателско кафене в Берлин и аз си помислих, че той ме кани за литературно четене и представяне на романа. А той ме попита дали от това може да се направи театрално представление.

Моят отговор беше: "То е написано за такова. „И вие бихте ли се наели“, каза той и аз нахално казах: "Да, разбира се", разказва Финци.

По думите му режисьорът на представлението Душан Парижек притежава голямото умение да превръща прозата в драматургия за театър.

Романът „Един кон влязъл в бар“ е публикуван през 2014 г. и веднага се превръща в бестселър, претърпява няколко издания и е преведен на 23 езика, включително на български, а известният телавивски Камерен театър създава първата сценична версия. Именно за тази своя творба големият израелски писател и общественик Давид Гросман печели една от най-престижните международни награди „Ман Букър“.

Самуел Финци казва, че харесва стендъп комедианти като Луи Си Кей и младия Еди Мърфи. „Има и един изключителен австрийски стендъп комик Йосиф Хада – за мен той е един от най-интелигентните“, допълни актьорът.

„Винаги съм си мечтал да мога да мисля и да говоря толкова бързо, макар че скоростта на говорене не е най-важното нещо. По-важен е ритъмът, по-важни са паузите, акцентите. За мен и това беше предизвикателство, исках да видя дали мога да правя и това“, сподели Самуел Финци.

„Много важно беше това представление да е толкова дълго, колкото е, защото смятам физическата борба за много важна за този спектакъл. На премиерата беше три часа. Без съкращение е два часа и 25 минути. Сега е достигната една дължина, която има смисъл“, допълни той.

„Несъвършенството е по-интересно от съвършенството. В него има повече живот“, смята още актьорът.

Самуел Финци коментира и въпроса какъв се чувства, като добави, че този въпрос вече му е омръзнал и няма значение какъв е, а какво прави.

"Генерално не ме интересува какъв артист съм. Аз към българин, но съм немски актьор. 32 години играя в Германия, цялата ми кариера като театрален актьор преминава в Германия. Аз съм немски актьор от български произход.

Аз бях на 23, когато заминах, сега съм на 57. Това не е толкова важно, по-важното е да спрете да гледате нещата с тези предразсъдъци", така възпитаникът на НГДЕК и ВИТИЗ отговори на въпроса на зрителка какъв се чувства.

"Едно представление винаги има собствен живот и няма никакво значение пред какви хора го играеш. За мен като актьор няма значение пред каква публика играя. Ние няма да положим по-малко усилия, по-малка енергия, за да се случи играта между нас. Ако тя ви зарази е хубаво, ако не ви зарази - или ние не сме се справили, или вие нямате отношение към това нещо. Омръзна ми този въпрос да ви кажа какъв артист съм. Да спрем с това, не е важно", каза Самуел Финци.

Той добави, че е нормално една постановка да се възприема по различен начин в различните страни и даде за пример "Един кон влязъл в бар", с която гостува в София. Контекстът на пиесата е свързан с политическата ситуация в Израел и отношенията между евреите и арабите. Този текст се възприема по един начин в Германия, по друг в Израел и по трети в България, стана ясно от думите на актьора.

„Действително, че има различно възприятие. Играли сме „В очакване на Годо“ в Китай. Очаквах, че никой няма да разбере нищо, но това беше една от най-благодарните публики, които сме имали въобще. На една дискусия след представлението имаше 800 души. Имах чувството, че говоря само пред професионалисти“, разказа Финци.

Актьорът разкри, че пътува много, често се връща в България и винаги, когато е тук посещава майка си и се вижда с баща си, ако той е в София. Сред публиката в събота бяха и майка му - известната пианистка Гина Табакова и баща му Ицхак Финци, който уважи българската премиера на сина си в компанията на съпругата си Лиза Боева. Двамата дойдоха специално от Варна, за да гледат “Един кон влязъл в бар”. Самият Санчо Финци пък посрещна българските си почитатели с джем сешън в музикалния съпровод на пианиста маестро Антони Дончев.

Снимки: Стефан Н. Щерев и Кая Христова