Седмицата: Долу маските, но и гащите! Че властта хвана гората по без гащи

Пак върви „спорът“ и през изминалата седмица да я приключваме ли пандемията, нищо че ковидът пак си е тук, а у нас пак – все още - няма вяра, че дори е идвал. Объркващо, нали? Ама, кво пък толкова объркващо! Пандемията си я караме на крак вече две години – с изключение на oпъналите петaлата в нея в най-директния смисъл. Маските така и не се носят в същите тия две години – с изключение на ония парцали под брадите и на другите по джобовете, дето мязат на непрани долни гащи от поне две години насам. А изключенията с маскирането, в това число и с ваксинирането, са само за да потвърдят правилото.

Това е то тая пандемичната, ама като за световно българска работа с игри на ужким. Уж сме с гащи, ама така ги увъртолваме, пълним си ги мръсно гащите, че по-добре да сме без гащи. И в момента пак сме в положението „Долу маските и изуй гащите!“. Докато се чекнем по маскената тема, щото явно ни е най-важната та да се чувстваме „свободни“, властта си вее гащите, маскирана, че уж решава кризите ни всякакви. Тия същите кризи, в които – която и да е тя (я служебна, я редовна по служба власт) сама ни увъртоли.

Същата тая власт, която заедно с маската, си свали и гащите – та й лъсна голият задник, без да й пука.

Какво друго, ако не демонстративно въртене на гол задник, е например последната, по-точно поредната изява на „социалната спасителка“ Корнелия Нинова вече не просто като лидерка на все по-стопената й БСП, а и като ръководителка на предварително скопеното й уж министерство на икономиката. Коалиционната партньорка на премиера ПростоКиро в качеството й и на вицепремиер, просто хвана гората. Не че този им партизанлък не е отколе активен в Столетницата - даже десетилетия се титулуваха като активни борци. Сега обаче партизанлъкът на Корнелия наистина е „до голо“. Така се разго(н)ли Нинова партийновластово, че овладя горските стопанства съвсем демонстративно. Оказва се, че май наистина горските предприятия са дадени изцяло в ръцете на партийни функционери на БСП, и то без опит в сектора, както алармира от седмици Александър Дунчев – депутат, и то от водещата управленската коалиция партия „Продължаваме промяната“. Май съвсем наистина секторът е присвоен от бесепарите в почти цялата страна. И то съвсем май под ръководството на партийната лидерка – вицепремиерка.

Що пък не, след като партизанлъкът – вкарването в гората на властта на свои назначения, лъсна на голо тия дни и на много по-високо. Чааак на президентско ниво, което ниво съвсем доскоро владееше и официално и изпълнителната власт. Та ей сега – в събота, той – президентът втори мандат Румен Радев, дето излъчи две служебни правителства, си обяви кадровите претенции и в сегашната, уж редовна изпълнителна власт. Като си посочи – засега с пръст, скоро може и с юмрук, защо е изведнъж така изстинал към четворната коалиция на властта на Кирил Петков, на когото уж беше „топъл баща“. Щото същата тази „синовна“ власт системно му отстранявала кадрите – тия от служебните му кабинети, които „разкриваха злоупотреби на ГЕРБ“, както заяви лично Радев. И това по случай Международния ден на театъра го рече. Сигурно затова не назова президентът кои точно постове визира, та „театърът“ да е пълен.

Все по-пълна с партизани без гащи някак си се оказва тая гора – уж властова, управленска, а политпартийна всъщност. Което обаче може да си има и хубава страна. Тая, при която в крайна сметка идва горският. Ама не някой горски от тия многото в списъка с назначенията на Корнелия. А оня от вица, дето като във всеки виц истината е повече от майтапа, в който се разказва как партизаните и стражарите се гонели един друг из гората, ама накрая на горския му писнало, дошъл и ги натирил всички.

Та така и сега с поредните партизанлъци на гол гъз. Взе да му писва на горския – оня дето няколко пъти ходи да гласува само за една година. И докато в началото на протестите в гората с жълтите павета над 60% от „горските“ гласоподаватели одобряваха тази „борба с корупцията“, сега няма и 35 на сто смятат, че в същата уж борба на сегашната четворна власт има успех. Което значи, че успех няма, а има някакъв дефицит - остър недостиг на нещо необходимо. Така де, дефицит на търпение до пълно писване от това маскирано гологъзене на една заразно родена уж изпълнителна, а то „многопартийно“ съвсем партизанска власт.