Седмицата: Идат спасителните избори – на 1 април 2029

Честито – забързахме се към пак спасителните избори! Още преди БСП да върне официално (утре) неизпълнения трети (последен и предварително обречен) мандат за съставяне на редовно правителство от този четвърти за по-малко от две години нередовен парламент, вече си имаме почти точна дата за следващите – пети поредни парламентарни избори в рамките на точно две години. Някъде около 1 април, ама понеже е събота, на нарочения за лъжовен ден само ще размишляваме, а ще гласуваме на 2 април 2023 в неделя. Е, ще се провали пак официалното коронясване на цялата тая лъжовност с подходяща дата, но какво да се прави – календар. Не е като да извъртиш някакъв си референдум за Велико народно събрание, с който да сринеш и без това крепящата се като съвсем рохко яйце държавност в тая държава, дето никой не иска поне едно(то) яйце да си чукне редовно, та да се застрои поне малко тая нередовна супа, дето всички я духаме.

Всъщност може и да не са на 2 април предизвестените (като поредна парламентарна смърт) избори. Може да са чаааак на 23 април, ама пак тая, същата година. Утре БСП ще върне мандата, повече от вероятно президентът Румен Радев пак ще удължи работата на Народното събрание поне със седмица, за да се приемат (пак) важни закони, и така работата, избора на „новия“ парламент се прехвърля за април. За шест месеца след предишния вот на 2 октомври, който (пак) не роди нищо.

Даже за шест месеца и 21 дни, щото ако не са на 2 април (и без това не е 1 април), няма как да ги нацелим изборите баш по Великден – 16 април. Или пък за Цветница и католическия Великден – 9 април. Нали затова толкова се мота президентът – да ни пощади празниците по Рождество, няма сега да ни ги прецака по Възкресение. Иначе и прасенцето, и агнето са на една и съща цена – все около 20 лева „мъртво“ тегло, ама ако се уцели яка промоция – у нас традиционно следпразнична.

Та така и този път „промоцията“ на гласуването ще е следпразнична – след „първоаприлска“. А така, вече към три години – от „празничното“ лято по жълтите павета на 2020-а, все се надяваме най-после да дойдат спасителните избори. Тия, на които да лъсне и във вота на избирателя „първоаприлското“ наказание. Не с негласуване да са „наказани“ политпартийните лъжльовци, дето всички вкупом „променени“ и „пременени“ ни се явяват в своята вече постоянна предизборно-изборна кампания. А така „първоаприлски“ да ги подредим – може и по същия начин като парламентарна конфигурация (друга не се задава), но поне да е с гласуване. А не всяка част от лъжльовците да си живее в собствения първоаприлски виц, че притежава „своя“ електорат и на следващите избори ще прилапа и „чуждия“. След което ще празнува в поредния празничен парламент, дето всеки ден му е почивен. А ще ни управлява президент в качеството му „празничен“, извънреден премиер, който да продължава да се прави че работи в тая призрачна държавност.

Спасяването от лъжата, дето все уж предстои, като им лъсне баш на 1 април наистина предстои, ама чак след 6 години. Нещо като „Седем години в Тибет“, но „предсрочно“ за една петилетка и малко, и не по време на Втората световна война, а в сегашната ни вътрешно-политпартийна, и най-вече не с Брад Пит, а с Брат Радев, дето вече е рода с почти цялата тая политпартийност, че и нови раждания се очакват.

Та така, първият епизод от нашенската постоянно на екрана предизборно-изборна сапунка беше на 4 април 2021 – подмина за малко 1 април и направи още два, но още по-отдалечени от лъсването на лъжата, кавъра на 11 юли и 14 ноември. В следващата 2022 г. тогавашната уж редовна власт на нередовната „Промяна“ точно по 1 април се беше оплела в най-големия си майтап, от който последва изпадане чрез вот на недоверие. Тази година можем да сме на косъм от първоаприлското възкръсване, само с ден разлика, но след като не се състоя Рождество на нищо наистина редовно, няма как да има и Възкресение.

А със сегадействащата 2023-а 6 години напред няма година в която 1 април да е в неделя. Е, всичко се урежда на 1 април 2029 – ден неделя. Тъкмо ще е Цветница тогава – предвестник за нещо дето да разцъфва, а следващата неделя – 8 април, тогава ще е Великден. Дай Боже да е велик, тъкмо ще са ясни резултатите. Ако обаче и това съвпадение не се замете под лъжовния килим с оправданието, че е прекалено празнично да се гласува.

Или пък вече Румен Радев, чийто втори (уж последен) президентски мандат приключва на 22 януари 2027, вече не ни е роднина на всички от толкова много родилни политпартийни мъки. Та той да ни е и майка, и баща пожизнено и да назначава дори и парламента. Да ни е Тато!