Седмицата: Имаме план - угаждаме си!
Светът продължава да си се тресе. Трѐсе си се и през отминалата седмица. Чак взе да ни писва, че глей седмици минават, пък то всяко чудо нали е за три дни. Ама спокойно, ние 4-5 години не на три дни, а ката ден бяхме в предизборно-изборно-следизборно състояние, пък изобщо не ни стреснало, камо ли треснало. Да, споко - ние си имаме план. И ни “дреме на г*за”, както пееше Ицо Хазарта преди да стане депутата Христо Петров, а в момента просто евродепутат.
Директно сме ги надскочили трусовете. Така, де, имаме си план - угаждаме си. Вървим си по нашенския си безпътен път, дето предначертано предполага просто и този път да прескочим трапа, дето все сами не просто си чертаем, а копаем ли копаем. Да ни се размине, просто казано.
Някакви си там, да речем политически сеизмолози-трусомери твърдят, че действията на България ей сега в момента - от нашите си действия, ни зависи бъдещето за десетилетия (поне) напред. И че трябва да се действа систематично и последователно, та поне да се минимизирали щетите.
Е да, де - нали това казваме: действаме, имаме си план! Кво ни дреме за световното “планиране” как да отговори на някакви си много опасни световни опасности. Като например “краят на войната или краят на Украйна”, “с Европа и против САЩ или пък обратното”, “за ценности ли сме или за интереси или пък просто сме безинтересни” и т.н. всякакви други моментни “екзистенции”. Понеже за нас основополагащото, философията на съществуването ни се събира само в простата “екзистенциална” сметка докога ще имаме правителство преди пак да ходим уж за ново на избори. Така де, след като си съществуваме след тия 4-5 години, друг план, камо ли логика, за кво ни е.
Ето го и отговорът “по последни данни” на този въпрос - ето го ПЛАНЪТ! Краткосрочното ни планиране за “дългосрочните” ни (колкото толкова) цели. Което “исторически” означава следното: след като вече почти пет месеца (от 27 октомври 2024) не сме имали предсрочни парламентарни избори и след като аха-аха цели два месеца имаме редовно правителство, то значи сме безсмъртни и по отношение на Путин, и по отношение на Тръмп, че и по отношение на квото и да дойде.
А още по-конкретно планът е следният. В момента управлението се държи дори на “въпреки”. Политологията и социологията в едно сочат, че “няма признаци за нестабилност”. А периодичните заплахи откъм ДПС-ДПС-(Д)оган, че щели да напуснат кораба са меко казано несериозни, понеже те дори и в общоправителствената лодка не са, камо ли да клатят с искането си за постове цял кораб. Всъщност тройката ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН си я кара спасителната лодка баш към техния управленски кораб, който оттук нататък да е “минавааа, големият кораб минавааа”. Което минаване на номера е тъкмо спасителният план.
Който “План”-ът и без който и да е да е карал капитански курсове, може да види и през мъглата, че курсът му право насочен към пристанището на еврото. Политкоректно, а не корабоплавателски - не дай боже, корабокрушенски, това означава, че сегашната коалиция се прави че съществува заради влизането в еврозоната. Тогава “аз съм капитанът - тук се слуша мойта воля” Бойко Борисов макар и “само обикновен депутат” ще каже – ей го, на - ние изпълнихме задачата на това правителство. И ще добави, както прогнозира бившият финансов министър, че щял Бойко да ни каже: “Зад мен има голяма подкрепа, веднага искам избори”. После “ГЕРБ печели изборите с повече от сега” и затова Борисов казва: “Ставам премиер”. И се прави пак коялици, даже “може да е по-стабилна - с ПП, с ДБ”. А ако не влезем в еврозоната, то тогава “по същия начин Бойко може да каже: Аз поддържах тази нестабилна коалиция заради еврозоната. Уви, трябва ни още една година, трябва ми друг мандат. И тогава пак може да се направи правителство начело с него, което да се бие за влизане в еврозоната през януари 2027”.
Толкоз! Все ще си имаме план, все ще си угаждаме, пък било то и само с една едничка еврозона. После ще си планираме друга.
