Седмицата: Изборите идат с Бегом до хоризонта!

Целта на политпартийната казарма е една – всички вътре в общата баничарнца

Коментар
19:42 - 22 Януари 2021
5440
Седмицата: Изборите идат с Бегом до хоризонта!

Бегом до хоризонта и обратно! Бегом от мен до другото дърво! Всички по окопите, а останалите след мен! Малка част на заповедите от събирателния образ на глупостта в лицето на старшината в „родната“ соцказарма. Оказва се, че и сега е така. Не понеже се връща казармата, за тези които я пожелаят. На хоризонта са изборите, ама някак си без хоризонт!

Седим си в момента в окопите. А куп старшини ни чакат на безхоризонтния хоризонт. Като го няма, няма и как да сработи и „до тук и обратно“, нито „до другото дърво“, щото дърветата са цяла партийнополитическа гора. Съвсем няма „обратно“ и по друга съществена политпричина. Всичките на хоризонта имат една цел в една посока – да го прескочат, колкото и да нямат хоризонт, и да влязат в парламента. После ще му „мислят“ за обратното – как да върнат даденото им под формата на гласове от избирателите във вид на реален управленски мандат.

Засега предизборният и изборният хоризонт тъкмо с липсата си напълно засенчват следизборния. Тази седмица разбрахме кой с кого нямало да се коалира и преди, и след изборите. И колкото и да бягаме до хоризонта, скоро няма да разберем кой с кого ще се коалира, та да се реализира властово това бягане. Да знаем защо да тичаме до урните и ще има ли някакъв резултат.

В момента единствено сме наясно, че няма да се мине без управленска коалиция. В тази посока, тази седмица обаче, и социологически влязохме в окопа. Вече няма спор в прогнозите колко ще са дърветата в следващия парламент – 5 ли, 7 ли. Според последни изследвания ще е на принципа на новата казарма – всички, които го пожелаят.

ГЕРБ ще са вътре, като все по-отчетливо стоят отпред заедно със СДС с близо 23%. БСП също са там, но все по-малко дишат във врата на ГЕРБ, поради все по-тъпото „командно“ дишане на лидерката Корнелия Нинова.

Слави Трифонов, който си мислеше, че ще става все повече Дългия, нещо спря да расте. И според социолози май се е качил на собствения си хоризонт и толкоз, колкото и да се пъне с кого няма да се коалира, например с БСП. Но пък и той е вътре. Вътре със сигурност си е и системният играч ДПС, като все по-сигурно няма и конкуренция за гласовете им от разни несистемни играчи във вид на люспи. „Демократична България“ също са вътре, макар че колкото и да се подпират на отричането и на ГЕРБ, и на БСП, техният капан е в собствения им уж твърд електорат. Едно е електорално да заявиш сега, че ще гласуваш за тази уж десница, друго е да го направиш на бегом и до този кух хоризонт.

С наближаването на изборите, социологически се оказва, че и поизпадналите разединени Обединени патриоти са се засилили бегово, дори и само като ВМРО и НФСБ. Прескачат вече летвата от 4% и също са вътре. Като може да разчитат и на собствена традиционно силна кампания на патриотична основа, и на коалиционни сламки от ГЕРБ.

Даже Мая Манолова е сочена от социолози като все по-сигурна „прескочи кобила“ с малко над гредата за влизане в парламента. Но пък не и сама, а в един впряг с други и „отровни“, и стари катъри. Като общият впряг го играе „леви-десни, та да вървим напред“ – цели се и в леви, и в десни избиратели.

Може дори и повече от 7 да са вътре. Ето, оказва се социологически, че и „Воля“-та на Веселин Марешки, отново моментно може да сработи при тези празни политически хоризонти. Както и някоя поредна изненадваща атака на „Атака“. А защо не и ново "прераждане" на АБВ с помощта на антикоронавирусни чипиращи инжекции от доктора Мангъров.

На достатъчно празния хоризонт взеха да изгряват и отцепниците от БСП, и новопартийният КОД на Петър Москов от рухналото реформаторство, даже и лъчи прескачат от слънчев Дубай.

И така с бегом до хоризонта на гърба на електоралната казарма, следващият парламент може да се окаже дядовата ръкавичка. Ама без да идва дядото накрая с кривака. Ще си стоят всичките успели да са вътре на топло в собствения си хоризонт. В собствената си цел да са вътре в баничарницата – в рязането на голямата баница.

Отвън ще останат бегачите – избирателите. Без възможност да се върнат назад и да се поправят. Който влязъл – влязъл. На гласувалите, и на негласували ще им се сервира за отплата само сеира да гледат кой с кого и как ще ги управлява. Даже отсега на хоризонта се съзира поне това, че прескочилите го за нищо на света няма да бягат наобратно. Няма да си разтурят общия удобен хоризонт, като не успеят да съставят правителство и вкарат избирателите в ново бягане на предсрочни избори за нов парламент. Ще успеят, колко му е да си старшина в политпартийната ни сбъркана казарма.