Седмицата: Изключване! Кой ни дърпа шалтера и по празниците
Хубав ли е нравът ни да се изключим по дълги празници и да ни интересува само сядането на масата, меко казано? Както е традиционно да го речем – няма лошо, или според по-новото традиционно – всеки сам си преценя! Колкото обаче и да няма лошо, и да се преценя, тая седмица – празнично изминалата, никакъв шанс да се изключим „като хората“. Парадоксално, но именно заради „изключвания“. Политпартийците, и то начело с държавниците сред тях, не ни оставиха на мира. Всеки си намери начин да преценя как да ни дръпне шалтера на уж празничната „обстановка“.
Най-партийно, едва ли някой е учуден, ни изключиха празниците старите партийки тип 2 в 1 Корнелия Нинова и Мая Манолова – уж отдавна политически опонентки, а все в един кюп на политическо поведение. Въпреки че си „продължават промяната“. КорнелияНи вече е и вицепремиер на цяла държава, но като лидер на БСП все така се държи като държава в държавата на собствената си партия – и коли, и беси безконгресно. МаяМа пък не може да й се хванат спатиите блондинка ли е или преминава към брюнетка, и пак се връща назад към русото. Но пък е сигурно, че се завърна извън парламента, само дето вече и там не й сработва тракането на токчета по жълтите павета. Та Корнелия, докато е „лидер в оставка“, избра празничния край на старата година да изключи за новата година опонента си за лидерския пост Кирил Добрев. А пък Мая остави в старата година факта, че парламентарната трибуна вече не й бащиния, по решение на собствения й електорат самата тя е изключената. И само от нисичката висота на собствената си партийна платформа се разгърна още в първия ден на новата година, като да е избрана и за омбудсман, и за депутат едновременно, да изключва де когото свари, като громи вдигането цената на газа чрез „незабавна оставка“.
Тия изключвания обаче откъм обществено значение са на ниво „я да си изключа ютията, та да си включа машата и да си опъна косата в собствената ми правилна партийна линия“. Щото къде-къде по-важни изключватели ни цъкаха празниците нагоре-надолу, убедени че ни правят дискотека, и то с безплатен вход, никакви антипандемични мерки за сигурност и пиене и веселба на корем. Само дето тази им убеденост беше като да са напълно изключили, в смисъла на неадекватност. След като и президент, и премиер – точно в тази последователност на първи и втори, нищо че не сме президентска република, ни дръпнаха шалтера на празничното уж спокойствие.
Президентът Румен Радев не изненада с по-добро четене на новогодишното си обръщение – за риторика да не говорим. Но пък изненада с ключовото, това дето ти остава, или поне трябва да остане в съзнанието на слушателите. Вместо пак да е познатото юмручено атакуващо, беше пак а ла казармено, но в стил „Ура! Да живей!“. Все едно изведнъж лично държавният глава ни е решил всички зациклени проблеми, а не е решил само своя – пак да е държавен глава и в следващата си петилетка.
После и премиерът Кирил Петков го последва, както си го следва, откакто поне това схвана, че ако не следва Румен Радев няма да е премиер. Не изненада и Киро с някакво различно включване, а пак изключи. Като този път не ни съобщи, че имаме само един мост на Дунав и ще строим втори, че магистрала „Хемус“ кривва към Враца, докато се движи към Шумен, че „газ“ е съществително от женски род, както и други подобни инвестиционно-географско-граматически недоразумения. Този път премиерът Петков произведе новината, че „точно в 00:00 часа България влезе в 2022 година“. Поне така гръмовно му започна неговото неофициално новогодишно обръщение, след което разбрахме, че е започнала 15-ата година, откакто страната ни е пълноправен член на Европейския съюз. Е, ако не друго, този път го включи Кирил правилно броенето – да, ако сме влезли в ЕС на 1 януари 2007 г., то 2022 – 2007 = 15. Браво, отлично включване! След което последва изключването също с „Ура! Да живей“. Да живей България, която така щяла да се надгради, та така да се развие, че „впоследствие да развива и целия ЕС“.
Без значение, че цялото това държавническо включване всъщност беше пълно изключване на реалната ситуация. Като тази с цената на тока, дето няма да се качва битово, но ни бие портмонетата през цената за бизнеса. Също с тази за сурвакането чрез съкращения в администрацията – изключване на маса работещи от списъка с работещите. Но пък нямало да е болезнено според друг държавник – министъра на електронното управление Божидар Божанов. Толкова „божият“ по име обясни, че тая работа няма да е на парче. Няма „просто да ги режем“, ще ги изхвърлят, пардон изключват, цели.
Демек менюто няма да е пържоли, а цели печени. За пример може да послужат разните подобни изключвания през старата година, които видимо продължават и през новата. Запознахме се примерно с пореден нов шеф на пътната агенция, който обаче се оказа от фирма, добре позната, че заля улиците в почти цял столичен квартал с битум, който се разтопи от слънцето и асфалтира гумите на десетки мирно преминаващи автомобили. Изключването продължи да върви с пълна пара и по празниците и в агенцията по храните, където от юни досега вече трети нов сяда в шефския стол.
Ама пък сред всякаквите изключвания се оказа и едно голямо бутане на шалтера нагоре. Яко включи, зацепи, не кой да е, а полицията под ръководството на трети мандат от май насам вътрешния министър Бойко Рашков. Само за 6 (шест) дни органите на реда успяха да заловят, макар и без помагачите му, крадеца на джипа на президента Росен Плевнелиев. Е, сигурно им е помогнало, че автокрадецът Илиян Димитров-Бабичката е на национално издирване от две години (730 дни), та са включили къде да го намерят. Ярък пример обаче за голямото всякакво изключване в една държава. Честито - в нашата си държава, дето и за 6 празнични дни не ни оставиха да си попразнуваме, без да ни дърпат съвсем по тъпанарски делнично шалтера, та да си помислим, че наистина е възможна промяна.
