Седмицата: Късно е за китка, когато гушнеш букета

Спомняте ли си (понеже вече е само спомен) как където и да се появеше Корнелия Нинова и й мушваха на лидерката на БСП голям букет, тъкмо когато започва фотографирането. Ако някой не си спомня – паметта е къса, еле пък политпартийната - просто да потърси по ключова дума. И не е нужно чак да чатка на клавиатурата „корнелия нинова букет“, и само „нинова“ или просто „корнелия“ са достатъчни, за да се получи като да сте засилили търсачката към „цветарница“ или просто „цветарка“.

Изскачаше КорНи гушнала огромен букет я пред/зад парламента, я пред урната за гласуване, я около Позитано-20, даже на електорално хоро и т.н. Където да стъпи и цъфваше букетът. Много букети се извъргаляха между ръцете на Корнелия Нинова, ама като да беше все един и същ. Не толкова, че задължително съдържа рози – червени рози, туй си е според партийността на „цъфналата“ БСП. А че все бяха огромни, пищни, скъпи-прескъпи, мощно декорирани с всякакви джувки и други хартийки и парцалки. Като да е инсталирана луксозна цветарницата в мазето на червената централа, та да бримчи денонощно букети за лидерката, докато беше лидерка.

Поне по села и паланки да явяваше с местна дворна китка в ръце Корнелия, или пък на Бузлуджа с ливадно букетче, та да е прочитът, че електоратът я закичва с китка от обич. Ама не – голям лукс, обгърнат и с двете й ръце, полягаше в прегръдката на Нинова. Политически обаче почти толкова „голям“, колкото е сега „голям“ луксът на наистина вече бутиковата БСП – предпоследна в парламента, скоро може и последна. Толкоз – гушва букетът Столетницата, а доскорошната й букетна лидерка сега се бори със зъби и нокти поне да е „в оставка“, а не да се окаже партийно-политически гушнала хризантеми.

Късно е обаче за китка, както би казал друг партиен лидер, при това почетен – Ахмед Доган. На когото пък освен партийността, взе да му се разпада и букетът „от обръчи“. Всъщност китката му вехне май щото просто няма кой да я полива.

То в това разцепление на ДПС на Доган изглежда най-вече свервитьорите му избягаха. Все едно са от Пакистан, Бангладеш, Непал, ама не са – тукашни са си. Но явно нещо му спират порциите още от кухнята, затова и няма какво да работят, да сервират. Пак по същата причина то и трапезариите – сараите, стават ненужни. Що да плаща такива „наеми“, като не може да ги ползва. Не е ок да се поддържат такива квадратури, кубатури, градини, гори и пристанища, само за да са сараите за партийни срещи – нещо като бившия Партиен дом, макар и малко по-малки. Еле пък когато трябва и според сезона да се отопляват и охлаждат поне вътрешните площи, пък са ти цъкнали и тецовете, и водните централи.

На „гушване“ нещо тръгна и букетът ПП-ДБ. След като ПП-тата - „продължаващите промяната, без да я започват“, просто все (пре)смятат, че трябва да са в предизборно-изборна и парламентарна коалиция, но във властова (не)коалиция.

Което второто обаче, както и това, че в първото искат те да си редят букета, а ДБ да им е за фльонга, вече май им чупи общата ваза. Засега пукнатината е „Да, България“, откъдето през изминалата седмица взе да ухае на „Не“. Хората на бившия си Христо Иванов обявиха, че до 3 семптември ще решат дали ще останат част от коалицията ПП-ДБ. Точно дотогава, щото от 2 септември партиите и коалициите трябва да подават заявление в ЦИК за регистрация за участие в изборите. И до 11 септември ЦИК ги регистрира партиите и коалициите за участие в изборите. Пък „Да, България“ е решила само ден от течащия срок да отпусне „в повече“ та „заедно с партньорите да бъдат договорени условията на коалиционния договор“, като изрично припомнят на ПП, че ПП-ДБ е коалиция от няколко партии. И като нищо и тази коалиция може да стане (не)коалиция, когато всъщност иде ред за подредбата на общите листи. Където ПП досега си бяха запазили по-голямата част от китките в този уж общ „букет“.