Седмицата: Мишки на тавана! Щракнаха (ли) ни за пети път капана

Оле-мале, що ли стана тази вечер на тавана… Всички мишки се събраха и умуваха, крояха…

Това е положението – „политически“ и „държавнически“, ясно описано в рими дори и в детски стихчета като „Игра на тавана“. Там – на тавана, където вкупом в капана се навряха през изминалата седмица политпартийните мишоци след решението на белите мишки-избиратели в петия пореден експеримент за уж работещ парламент и още по-уж действащо редовно правителство.

И без рими пак това е положението! Както е синтезирано фразеологически в познатия израз. С „това е положението“ философски се заявява, че нещата трябва да се приемат такива, каквито са, независимо дали ни харесва или не. Разбира се, за някаква неприятна ситуация иде реч, която освен това е и доста сложна, заплетена. Като тази в онзи виц. Прибира се мъж от командировка, съблича се и опааа - отдолу е с дамски прашки. Жена му го гледа с изумление, а той повече от философски заключва: Това е положението, Минке... Без значение Минка ли ще е или коя и да.

Това е положението с всичките мишки, дето пет пъти се катериха предизборно-изборно уж нагоре, удряха си главите в тавана, докато „успеят“ да се заключат напълно под покрива в капана на тавана – в собствения си нисък и прашен таван. Без да им прави впечатление от оставените там дири – собствените им мишини (миши изпражнения), че те вече са били там. После, след всеки вот в последните вече две години, са напускали политико-държавническия кораб като плъхове и са бягали надолу, за да почнат да се катерят пак нагоре. А минките-избиратели да им ядат мишините. Колкото и да им струва това, че то тия чиста проба мръсни ла*на ги няма в кошницата с „продуктите от първа необходимост“ дето също ги качват на тавана чрез „ограничаване на надценката“.

Та така, самозаключени са пак на тавана мишоците да умуват и да кроят, но „това е положението“ – те за пети път се опитват да бягат към поредния - в случая „шести път“. Без да им пука, че отдавна не са по чужди гащи, а са без гащи.

Всъщност по научному положението е по „Принципа на Питър“ по името на своя откривател Лорънс Дж. Питър, публикуван за пръв път през 1969 г. в едноименната книга на канадеца. И която книга, появила се у нас през 80-те години, разбуни сериозно духовете поне на четящите, макар и написана в хумористичен стил – лесна за преглъщане. Ама нашите сегашните политпартийни мишки, дори и да са ни дошли и от Канада, книжките не ги четат, направо ги ръфат с кориците като прояждане и на конституцията ни, например. Иначе щяха да знаят, че са просто мишки и рано или късно мандалото хлопва – няма пак да избягат от собствения си капан именно поради самозалостването му по Принципа на Питър.

В най-общи линии изводите на Лорънс Дж. Питър гласят, че в една система, йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво… на некомпетентност. Драпа, драпа уж нагоре и вече няма накъде да драпа – ударил си е главата на собствената некомпетентност и следва или да си халтури в капана, или да си разбие главата в тавана, или да падне в мазето и да драпа отново към друг таван.

Известен пример на Питър е този с офицера, който е непрекъснато повишаван за успехите си на бойното поле. И така нагоре, нагоре е повишен на висока дипломатическа длъжност, където обаче – греда. Има пълен неуспех поради собствената си вече некомпетентност – с другите дипломати той се държи така, както с войниците си на бойното поле.

И така пак ли ще ни щракне – за пети път, капанът? След като и без Принципа на Питър е ясно, че работата – дори и политпартийната, камо ли държавническата, се върши от тези, които още не са достигнали своето ниво на некомпетентност.

И още по-ясно - в нашата политпартийност отдавна – не сега на петия път, камо ли на задаващия се шести, „позицията“ да ни управляват е заета най-вече от вече неспособни да си вършат работата. Особено от бързонеспособни – тия дето, пак по Принципа на Питър, но много по-бързо, направо светкавично (има-няма две години) претаковаха друг „принцип“ – този на Юлий Цезар Veni, vidi, vici направо във виц: Дойдох, видях и… се на*рах! Горе на тавана! Блокирайки държавата за кой ли път.

Със зрелищна катастрофа този път, на тези избори, когато си отваряш шампанското за победа, а се оказва, че си си измлатил яко личната тапа – главата, право в ниския ти таван. От което обаче не следва поне някакво самолечение на кратуната ти, а използване на удара за засилване.

На принципа – ти (избирателят) все повече го гониш през вратата на парламента, то иска да се върне през прозореца да взима властта.