Седмицата: Нова карантина! Мисленето с повече от месец-два напред - забранено

Не, не става дума, че пак ще се изменя оная заповед, дето се промени три пъти за ден, на новия здравен министър – стар многоцветен политапаратчик д-р Стойчо Кацаров. И според която румънците влизат без да показват нищо антикоронавирусно на границата, а българите няма да ги крантинират без документ, само ако са влезли през румънската граница. Иде реч за нова мозъчна карантина – засега до предсрочните избори на 11 юли. Мисленето с повече от месец-два напред е забранено. Даже и да си с маска!

Всъщност родните политици, по-точно новата политпрезидентска, засега служебна власт, въведе пълно маскиране – не само на устата и носа, а и на очите, та чак до мозъка. Преди няколко дни бившият лидер на БСП, двумандатен президент и баща на АБВ Георги Първанов някак си леко я открехна тая маска – българските политици днес нямали стратегическо мислене. Обикновено се мислело с хоризонт до края на мандата, но сега вече мисленето било с хоризонт до предстоящите избори.

„Това е много жалко - тъжно е“, заключи Първанов и се впусна в спомени за „едни времена, едни периоди“, когато водещо било идейното напрежение между политиците и в него имало „политически дебат, понякога и много остър“. Сега обаче нещата били „много персонифицирани, принизени много“. Като сегашният уж политически дебат – „тази конфронтация“ според екс държавния глава, е „израз на безсилието“. „Някой, когато не може да прави управление и политика, започва да се конфронтира, да сее омраза и така стигаме до това, което виждаме“, обобщи Първанов.

Тъй де, това е карантината! Тия дето уж са политици, но не могат или не искат да мислят политически, искат и си мислят, че могат да карантинират целокупно идейното мислене на избирателя. Да го вкарат в постоянна предизборна реакция като на кучето на Павлов пред салам, без право на бъдещ хоризонт отвъд избори.

Ей за туй се случва всичкото, което се случва под егидата на моментната власт – тази служебната с президента Румен Радев отгоре й. Маскираният хоризонт е напълно безидеен и се простира първо до предсрочния вот на 11 юли – само три месеца след редовния на 4 април. После „идеята“ е „хоризонтът“ да се премести към есента, евентуално към късната есен с избори 2 в 1 – редовни президентски с поредни предсрочни за парламент.

А дотогава „идеите“ ще са все същите – както ги рече Първанов – конфротационни. Търсената непременно от „идеолозите“ конфронтация ще сее раздори, от които карантинираният суверен - избирателите от всякакъв цвят и без цвят, да не вижда нищо друго, освен собствената си безидейност и да се чувства безопасно в нея.

Даже да й се кефи на тая карантина суверенът! Голям кеф, наистина – изчегъртвания в стил Медичи и то най-вече в сектор „Сигурност“, нови институционални назначения и мними партийни коалиции на принципа на стари труженички в уж нови бардаци и т.н. И лозунги, лозунги, лозунги – и като заместители на реална изпълнителна власт, и като предизборни обещания, и като следизборна липсваща идеология. Като размножаването на тези лозунги неизменно е от безидейното сношение на т.нар. протестните партии, от които пък се подхранва платформата на цял един държавен глава, който освен да си отмъсти на политическия враг ГЕРБ, се помпа и за втори мандат.

Единствената забелязвана идейност и хоризонт е на дисбаланс – предизборен, разбира се. В това число и липса на социологически прогнози, които явно също са под карантина, иначе защо да ги няма точно във времето на най-големия урожай, това предизборното. Дисбаланс дори и в самата ни демокрация (доколкото сме в нея), на която основният принцип е споделяне на властта, а не единовластието, с което на практика претендентите уж за власт се оправдават, за да не я поемат тази власт.

И се вещае, че и на изборите на 11 юли пак същото щяло да се получи – няма да му кацне единовластието на никого на рамото. Та затова да свикваме с карантината на служебното единовластие. Като точно в тази посока цъфва и единствената „идейност“ – да се състави този път правителство след изборите, което обаче да си е със същия пълнеж на сегашното служебно, стъпило още по-яко на коалиция анти-ГЕРБ.

Само дето, колкото и да я няма социологията, поне тая която се промъква, а и бунтовете срещу подредбата на листите и в БСП на Корнелия Нинова, и в „чисто новата и неопетнена“ партия на Слави Трифонов, подсказват нещо друго. Че в следващото 46-о Народно събрание не така просто ще влязат същите елементи като в бързобежното 45-о НС. Същата се очертава само подредбата – с ГЕРБ начело.

Дребното ножче на Мая Манолова, протестно-отровните и на политически пумпалообразната Татяна Дончева май няма да успее да се прави пак на голям сатър. Щото нещо пак взе да се клати на летвата за влизане в парламента, и то в посока на изпадане. От друга страни разединените патриоти този път пак се явяват като обединени във формата ВМРО, НФСБ и „Воля“. А историко-аритметически в подобни случаи в изборната действителност у нас най-често важи точно простото събиране на отделните резултати на всеки от разединените, които ще са достатъчни да прескочат обединено в парламента.

А за капак, дори и само три месеца след изборите на 4 април, вотът на 11 юли ще е политически различен тъкмо за „определящия фактор“ Слави. Той така и не стана де факто депутат, но ако на редовните избори се гласуваше за тв водещия, за личността му, то на предсрочните вече ще се дава вот за партийния лидер Станислав, без значение дали още повече ще се скрие, като не се включи в депутатските си листи. И резултатът за политпартиеца Станислав Трифонов може да е съвсем друг в посока надолу.

Та така, защо гласуването на 11 юли вместо под лозунга „Мутри вън!“, да не е под „Маски вън!“. След като сега, между двата вота, суверенът насилствено е напъхан в пълно, задължително маскиране – без идеи, и без хоризонт отвъд поредни избори. Карантина, която и видимо, и мисловно не действа спасяващо.