Седмицата: Пуешко по президентски

Всички у нас внезапно разбраха какви звуци издават пуйките, дори и тези, които са я виждали само безгласна в тава с кисело зеле. Как кряка, гъргори или според друго диалектно определение кянка живата пуйка, известна още като мисирка, фитка, биба, с Анимъл планет на живо демонстрира лично премиерът.

Бойко Борисов май изобщо нямаше предвид репортер(К)и, които, видите ли, кянкат като пуйки, задавайки му въпроси един през друг за изненадващото обръщение на президента Румен Радев. А може би , докато имитираше пуешки вопли, премиерът евентуално си представяше точно изявата на държавния глава в стил Нова година.

Точно по коледно-новогодишна рецепта - с печена пуйка, гърмяща тапа на шампанско и фойерверки, се изяви президентът на 4 февруари. Три дни след Трифон Зарезан и десет дни преди деня на влюбените. А може би в по-точна връзка по отношение на обвързване с датата. Препратка към 4 февруари 1997 г. през Жан-Виденовата зима, когато БСП върна мандата за ново правителство. А прясно избраният за президент, но още не встъпил официално в длъжност Петър Стоянов, беше понесен на раменете на седесари пред препълнения площад и направи първото си на практика официално обръщение като държавен глава.

И да е търсена тази връзка от Румен Радев 23 години по-късно, разликите тотално затриват всяка прилика. Почти се сготви сам като пуйка президентът. Сготви, в смисъл на прецака, тъй като в крайна сметка не успя да поднесе хрупкаво изпечена нито държавнически, нито политически пуйка, пардон - позиция. А пълнежът изобщо не му се получи и ще му скърца недопечен между зъбите до края на мандата, може би до края на президентстването на Радев само с един мандат. След обръщението на държавния глава някак си остана само ароматът на гарнитурата около пуйката – вече превтасало през февруари кисело зеле.

Румен Радев гръмна с най-мощното си законно оръжие като президент - обръщението към нацията. С което вместо „да ни е честита новата …“, заяви, че сваля политическото си доверие от правителството на Бойко Борисов.

Само че дори и Радев едва ли очаква кабинетът да падне от стрелба с фойерверки. Даже и заря не му се получи на президента. Поради очевадната причина, че на площада няма празнуващи – протестиращи, та пукотевицата да има смисъл.

Дори и Бойко Борисов, практикуващ подаване на оставка на управлението си сам – вече два пъти, едва ли ще потрети при толкова „непразнична“ и „неплощадна“ политическа обстановка. А взе че падна тия дни и първи нормален сняг тази зима и обръщението на Радев си се намести в ЧНГ измерението.

Фишеците на президентската февруарска заря по-скоро праснаха пак държавния глава. Понесе се отново как главата на нацията има в главата си помисли за своя си партия. Пуйката взе да му присяда недопечена. Нямаше и как да се изпече в незагрята фурна. Без реална подготовка и реална политическа обстановка Румен Радев тръгна да се развява като знаме без дръжка, камо ли на пилон.

Развяването е напълно безсмислено на празен площад. Без „празнуващи“, които пък да развеят президента като знаме и да се предизвикат предсрочни избори. Замяза всичко на гол тумбак с чифте пищови – на самоцелно, дори смешно парадиране без покритие.

Остана си обръщението само като гъргоренето, кянкането по пуешки. И вкиснатият вкус от подозренията за наличието на партиен преферментирал бидон с кисело зеле в мазето на Румен Радев на „Дондуков“ 2. Който президентът да излее в канализацията с надеждата поне да засмърди по съседски и при премиера Бойко Борисов - отсреща на „Дондуков“ 1.