Седмицата: Редовното правителство - по налъми през крив макарон

До Коледа трябва да имаме някаква яснота дали ще има редовно правителство. Това „прогнозираха“ през изминалата седмица откъм „Дондуков“ 2 и „Дондуков“ 1 едновременно, че то вече близо две години двата адреса (на президентството и на Министерския съвет) са с един адресат, получател - Румен Радев, две в едно са. Като шампоан и балсам 2 в 1, дето взаимно се прецакват – нито ти е измита косата, нито ти е балсамирана, но това е друга тема.

Важната тема сега е още по-друга. Даже не е как „хартиената мафия“ и „вълшебната флашка“ правят дружно пак на дреб изборното законодателство. На принципа на пускане на лист хартия през офис машина за унищожаване на ненужни документални листа хартия, чиято информация се къта на флашки.

Наистина важното е, че Слава Богу, наближава Коледа, а не Великден, съответно Цветница седем дни преди това. Щото с Коледата нещата са по-оптимистични дори и когато иде реч за съставяне на БГ редовно правителство. Не понеже някой се е загрижил, че Коледата по нашите ширини е зимъска и трябва да се устиска по-стабилно поне до пролетта. Не, понеже дори и напролет, когато всички разцъфва, няма как да ни цъфнат налъмите.

Ето тъкмо затова е важно, че наближава Коледа, а не Цветница и Великден. Защото освен че напролет си личи как налъми не цъфтят – парче сухо дърво са, макар и с каишка, коледно няма как да кажеш, че правителство, ама наистина редовно, ще има „на върба в сряда“, че и върбите зимно време не цъфтят, дори и да не са изшлайфани на налъми. Както и на „куков ден“ няма как да речеш, щото кукувиците са отлетели на юг, а по нашите места се завръщат през април – тъкмо за Великден. А на „върба в сряда“ пък е свързано с Цветница (Връбница), която няма как да се случи в сряда, понеже винаги е в неделята преди неделята на Великдена.

И така погледнато всичките тези фразеологии, които, както е видно, никак не съвпаднат със сегашната предколедна ситуация, ни дават надеждата, че все пак може пък този път, с този парламент, да се роди редовна изпълнителна власт. Е то надеждата умира последна, както пък сочи друга крилата фраза. Но от друга страна нищо не й пречи тъкмо за Коледа скоропостижно да почине и предколедно-коледното настроение да се превърне в обичайното ни напоследък предизборно-изборно.

И това ни го сочи не само фразеологичната народна мъдрост. Сочат ни го съвсем „празнично“ т.нар. парламентарни политпартийни сили – дето не спират като на „празнична“ манифестация да маршируват от парламент на парламент. Тъкмо ни помахат от едно НС и вече са в следващото да си веят партийния предизборен байрак.

Ето и сега съвсем предколедно няма какво друга да извадят от чувала с „даровете“. Вадят си оцапаните хартии и олигавените флашки, докато се правят, че ще правят правителство. Като в същото време „политическото говорене“ на тия всичките "политици" е за нуждата от редовна, а не на служебна власт. Само дето туй говорене именно на политиците, от които зависи думите да станат дела, че и документи даже, е за „някакво“ правителство.

И тук вече нещата се удрят право в некролога на надеждата дори да е и Коледа, и Великден на куп. Защото „някакво“ звучи без значение от сезона като „някогаш“. Дето на жаргон, фразеологично, преносно означава „точно никога“. Който израз си е чист синоним и на цъфтежа на налъмите, и на куковия ден, и на върбата в сряда.

Така че „някакво“ редовно правителство към Коледа, даже и по Великден продължаваме да го наблюдаваме „през крив макарон“, докато се опитваме „да си видим ушите без огледало“. И ще е така с огромна вероятност и догодина по Коледа, докато всякакви парламентарни сили се мислят за някакви, та да ни мотаят с „някакво“, „нещо като“ и „кво да е“ правителство, само за благозвучие наричано редовно. Понеже с нередовни политпартийци – още по-нередовни като държавници, няма как нещо да е „редовно“.

А, тук му е мястото все пак да уточним какво значи „нередовен“. Много са значенията: неритмичен, непостоянен, не извършва редовно нещо, не изпълнява задълженията си, неправилен, нереден, погрешен, не отговаря на никакви стандарти, дефектен, повреден. Дори неприличен според по-остарялото ползване на тази дума. Като в случая на тази „нередовност“ с тая „редовна власт“ дето си я подмятат вече две години, най-приляга значението „ненормален“. Само дето обаче не е луд тоя дето я яде баницата, а този, който му я дава.

Та, ха честита Коледа и весела Нова година – и от питката, и от баницата (и на хартия, и на флашка) един късмет ни се пада – „някакви“ си избори.