Седмицата: Селяните с колелото... като (без) педали за президент
Действащата поради оставка президентка Илияна Йотова си задейства шамарената фабрика. Какво друго, ако не зашеметяващ шамар по незнайната конкуренция, беше “внезапното” обявяване в края на изминалата работна седмица на кандидатурата си за редовен държавен глава в следващата мандатна петилетка. Внезапно именно за конкуренцията, каквато всъщност няма даже и на хоризонта.
А шамарът го отнесе Андрей Гюров, който уж е кандидат, поне според пиар кампанията им с Георги Кандев - той пък уж за вицепрезидент. Но кампания наобратно - със затихващи функции, колкото повече се отдалечават от близкото си минало на служебен премиер и на и.д. главен секретар на МВР, вместо да се засилват с приближаването на президентските избор ей сега, наесен.
Ама йок, именно “по случай” директното вкарване на пистата от Йотова на кандидатурата си, Гюров светкавично се вкара в храстите - още “мислел” дали изобщо да се кандидатира. На което политологията също светкавично реагира с нещо като питане, примерно какво има Андрей в гащите. Виден политолог определи като комуникационно вредно поведението на Андрей Гюров като отглас на заявката на Йотова: “Получава се абсурд - някакви хора го искат, а той не ще, някакви хора те ухажват, а ти се дърпаш. Това кокетничене ми е характерно не толкова за мъжете, съжалявам да го кажа, не искам да обидя никого”.
Имаше навремето един много нашумял соцфилм с “авангардното” заглавие “Селянинът с колелото”. Определян като “класически български игрален филм, емблематична трагикомедия, която засяга темата за миграцията на българския селянин към града и загубата на корен”. В който накрая главният герой (пътувайки всеки ден с колело между селото си и града) осъзнава, че времето е отминало безвъзвратно, а той е останал някъде по средата – „на една педя разстояние над земята, на педалите на едно колело“.
Е, нещо подобно се получава и в момента със “селяните”, дето ги чакаме (крайно време е) да се кандидатират за президент. Па да натиснат “педалите” като за предизборна кампания, а не като да са без педали, ама като просто “педали” да шикалкавят “може пък да, ама май по-скоро не”. Пък “селяни” им отива най-малкото понеже Йотова дори обяви, че ще бъде издигната от инициативен комитет, като акцентира “на гражданското участие в него”. В тази връзка евентуалните й опоненти - очевидно “селяните”, нищо не са обявили - даже и партийно, камо ли гражданско.
Или както звучи прясно политологически изречено: “Крайно време е да влезем в нормалното - обявяване на кандидатури и заявяване на желанието да си във властта, независимо в коя, достатъчно време, така че да можеш със своето самочувствие на всичко онова, което представляваш и можеш, да имаш време да разгърнеш себе си, да направиш своята заявка в кампанията”. А не “абсурдно (примерно на педали без педали) кандидати да се заявяват в последния месец преди старта (по нанадолнището) на кампанията. В стил (пак според политологията - и не само за Андрей Гюров, а и за проф. Даниел Вълчев) “искам, ама нямам възможност, ще ми се, ама не ми се ще, но няма да ви кажа сега”.
