Седмицата: Сертификати за смет на политическото бунище с трупове
„Сливи за смет“ е чиста работа. Работливата мома - дето все си е подреждала и почиствала къщичката, нямала какво толкова да предложи като боклук, та да си вземе сливи на бартер – срещу такъв боклук, от потенциалния свекър. Но пък тъкмо поради това, поради липсата на боклук, се уредила с жених. Подобна изглежда и предизборната приказка, но само изглежда. От мръсни политпартийни къщурки, както и от пет години неметената президентска резиденция на „Дондуков“ 2, се разгоря нечистата търговия с логото „Сертификати за смет“. Ама в по друг порядък от сливовата история. Поради мръсните игри, в тази толкова оцапана постоянно предизборна обстановка, самите сертификати взеха да стават истински боклук. Обоклучиха ги, превърнаха ги в смет, част от политическото бунище.
За „зелените сертификати“ – против „зелените сертификати“. На това си играем в момента, докато пак броим колко на ден – всеки ден, са заразените с коронавируса, колко са в интензивното на болниците, колко са умрели и разни други подробности. И не щем да се преброим сред ваксинираните. След като е ясно, че ако не сработят наистина истинските зелени сертификати, ако не сработи единственият ни наличен инструмент срещу заразата – имунизацията, сме за боклука.
Съвсем предизборно е това броене. Няколко седмици преди поредния извънреден парламентарен вот на 14 ноември, броенето се превърна в роене на сертификати. Към т.нар. законни – сертификат, че си ваксиниран напълно или, че си го преболедувал ковида официално, се добавят и се напира да се добавят още. Така се роди сертификат, че си имунизиран само частично – с първа доза. И се напира да има сертификат, ако имаш някакви антитела, без значение какви и как си ги придобил.
Предизборно всички политпартийни къщурки са за всякакви сертификати. И в същото време са против сертификати, или отбелязват, че не така, по тоя начин – „изненадващо, от днес за утре“ да се въвеждат. Като че ли ваксините са налични от вчера, а не поне от пролетта т.г., като цяло лято пунктовете за имунизации пустееха, а имунизиращите медици стояха пред тях като прословутите „викачи“ пред механите в Банско, да ловят „клиенти“. Като че ли не беше ясно, че и видно по света, но не и у нас, че това е единственият вариант за намаляване, за овладяване на пандемията. И че даже „страшният локдаун“ не помага – след заключването следва отключване на също толкова уязвими на заразата, и всичко започва отначало. Особено когато и „задължителните мерки“ не се спазват, като например поне истинско носене на маска.
Така собственоръчно си изхвърлихме и изхвърляме единствената реална възможност – сертификатите за ваксиниран, в собствената кофа за боклук. Обезценяваме ги с разни други сертификати – хватки, които наистина стават само за боклука, ако наистина искаме да се защитим от вируса, а не да ни служи като тапия за влизане еди къде си. И всичко това с огромната помощ у нас на поредната предизборна ситуация, в която политпартийците, ведно с управляващите, не смеят да се противопоставят не просто на антиваксърството, а на никого за нищо. Всяка мярка предизборно трябва да е удобна за всеки. Истинско политическо смърдящо бунище! Което и да не го разровиш, пак си мирише.
А като се разрови, ето какво изскача от него – до какво сме се докарали с тези „меки китки“ на предизборно обслужване на „тъпия електорат“.
Всички политически сили де факто са против мерките. Едни са против истинския ваксинационен зеления сертификат. Други – против „времето“ в който се вкарва – рано било - късно било. Най-много са тези, дето се пънат защо тия мерки са срещу тези, а не са срещу онези. Най-бруталните пък продължават и с предизборна страст „обучението“, че „корона няма“.
Ето и някои политпартийни предизборни примери. ГЕРБ и БСП направо се обединиха срещу сертификатните мерки в момента на служебното правителство – късно било и в същото време изненадващо било „за хората“. Е късно е, ама защо и ГЕРБ, и БСП – заедно или поотделно, не я предложиха тази сертификатна мярка по-рано и не така изненадващо? Останалите „парламентарни сили“ без парламент даже не казват те за какво са, като да е мярката със сертивикати за достъп тук-там, партийно-политическа програма, която все нямат, колкото и избори един след друг да има. Само от „Демократична България“ се изказаха, че трябва да се спрат мерките и да се свика Консултативният съвет при президента, та да седнат и да обсъждат. Като да не е ясно какво ще се случи, когато почнат да умуват седнали – с дирниците си. Нищо! Ще се изпокарат един друг, а действащият президент и кандидат още да е президент Румен Радев, ще е най-действащия в скандалите.
Така че, ще си караме без мерки, докато се караме „за“ или „против“ мерките. Ще се караме какъв сертификат още можем да измислим, та да се обслужи всеки сертификатно. Ще се караме безплатни ли да са тестовете за коронавируса на тези, които не искат да се ваксинират с безплатните ваксини срещу коронавируса. Ще се караме по опашките – заради самите опашки, извили се „принудително“ за ваксиниране баш в окото на четвъртата коронавирусна буря. А, и ще протестираме и срещу сертификатите, докато се чудим как да се сдобием с тях, без да се ваксинираме. И т.н., докато ходом-марш се явяваме на поредните безсертификтатни избори, на които да даваме сертификат след сертификат на „бъдещи управляващи“, а те да го хвърлят на боклука.
И да, все на бунището ще се случва всичко това, на онова политпартийното бунище, дето вече смърди съвсем на трупове - и политически, и съвсем истински.
