Секретарката на Желю Желев умря бездомна и в мизерия

Секретарката на първия демократично избран президент на България - Желю Желев, е издъхнала наскоро в пълна мизерия. От 2013 г. Стефка Генева била и бездомна.

След като участвала в имотна схема със столична бизнес дама, тя остава без апартамента си в София, който е отнет от ЧСИ.
Впоследствие със сина ѝ Иван се озовават на улицата и са принудени да пребивават в тъмно и студено пространство, наподобяващо мазе, намиращо се на централно място в София, пише вестник Ретро.

Покъртителната ѝ история преди години бе излъчена в ефира на Нова телевизия, но спасение Стефка така и не получи въпреки обещанията на адвокати да работят по случая ѝ безвъзмездно и да я измъкнат от битието на клошар.

След репортажа секретарката на Желев се сблъскала с дори още по-страшни дни, а след като погребала сина си, който бил наркозависим, се отдала на алкохола и починала няколко месеца след него.

Генева не можа да присъства на погребението на Желев през 2015 г. от срам, че нямала обувки и палто, с които да отиде. В миналото тя бе негова дясна ръка и се ползваше с авторитет както в президентството, така и в светските среди. След като си тръгва от „Дондуков“ 2, животът ѝ се завърта на 180 градуса. Заради наивността си през пролетта на 2013 г. Генева е прокудена от единственото си жилище, а причината е, че със сина ѝ, станали поръчители по огромен кредит на тяхна уж близка приятелка.

Апартаментът им бил вписан като обезпечение по заема, който не бил погасяван. Докато не дошъл ден, в който се явил частният съдебен изпълнител и ги принудил да напуснат жилището. Майка и син били принудени да заживеят в мазе, където оцелели само две седмици, след което жената, заради която затънали, се „смилила“ над тях и ги пуснала в един от офисите си на столичния булевард „Стамболийски“.

Там обаче нямало ток, защото не бил плащан от години, нямало легла, отопление, баня и други елементарни удобства. А най-страшното било, че Стефка и синът ѝ живеели като заложници, под ключ и зад решетки. Всеки ден в четири и половина вратата на офиса се заключвала. Отключвала се на другата сутрин. Стояли гладни с дни. Случвало се познати да им донесат по нещо и да го теглят през прозореца с въже, а през деня, когато било отключено, синът на Стефка просел по улиците. Иван бил болен, имал троен байпас, а тя изкарала и инсулт. От наркотиците обаче до последно синът ѝ не се откачил.

Секретарката на Желев не го потърсила за помощ, когато бил жив.
„Ние с него се виждахме и след това, когато вече не бях негова секретарка. Но не съумях да му кажа в каква ситуация съм изпаднала. Как да му кажа, след като жена му почина, знам каква трагедия беше. Бях свидетел и когато дъщеря му почина, как да му кажа, как да го натоваря и с моите проблеми?! И изчаквах. И той почина, и той“, разказва Стефка в едно от последните си интервюта.

Още докато бе секретарка на покойния президент, Генева се прочу в медиите, след като бе обвинена, че през 1992 г. е сложила отрова в кафето на шефа на Националната служба за сигурност ген. Бриго Аспарухов и говорителя на президента Валентин Стоянов. После обаче тя осъди вестника, в който излезе материалът. Беше оневинена, но нямаше пари да плати на адвоката си.