Шеф Ивайло Спасов за Слънчевград и историята на дюнера
В биографията на 37-годишния мастършеф Ивайло Спасов се кръстосват най-различни поприща - музика, реклама, журналистика.
В крайна сметка кърджалията стана известен на цяла България с победата си в последното издание на телевизионното състезание за любители готвачи "Мастършеф".
Какво казва Ивайло за родния Кърджали:
„Това, че съм живял през по-голяма част от живота си в София, не променя факта откъде идвам. Кърджали е едно доста силно място, с цялата му източнородопска еклектика, с всички истории на всички тези хора, дошли отнякъде - преселниците от Беломорска Тракия и Егейска Македония и заселените по принуда заради леки провинения срещу режима по време на соца.
Кърджалийската връзка не е първото нещо, с което се представям при ново запознанство, но стига на някого да му е интересно, с кеф бих могъл да разкажа доста истории за града - като тази за камилите, които са били основната товарна сила за търговците през 20-те години на миналия век.
Или пък как по време на Народната република Кърджали аха да бъде прекръстен на Слънчевград, защото името било турско, а така и така в града било слънчево почти всеки ден.
Или пък колко по-различен е животът на всички общности в града отвъд клишетата, които незапознатите чуват и виждат обикновено покрай избори.
Иначе в Кърджали всичко е някак специфично - от патриотичните песни, които градският часовник пее на всеки час, до архаичния турски диалект, който говорят бабите от околните села, които едно време продаваха най-добрите зелении на градския пазар. И всичко това няма как да не е повлияло за добро или лошо на това, което съм днес“…
Спасов започва съзнателния си професионален път в агенция за маркетингови изследвания, където води групови дискусии. Преди това работи какво ли не - момче за всичко, преводач, крупие. През 2005 г. приятелката му заминава да учи в Берлин, а той решава да запълни празното място, като създава блог за музика, филми и реклама. По-късно става музикален редактор на списание "Едно" и организатор на емблематичния за онези времена Mellow Music Festival.
През 2009 г. Спасов кандидатства за журналистическа стипендия, която му позволява да живее в Берлин година и половина, за да изследва музикалната сцена и града. Берлин e най-силният фактор, оформил кулинарната култура на Ивайло. Той разказва, че същинското готвене е започнало именно в берлинското му жилище, където постоянно идвали гости и експериментирали с различни продукти и подправки от световната кухня.
Съвсем скоро предстои откриването на неговото собствено заведение - Dönnerstag (Дюнерстаг) в малко помещение на ул. "Искър" 11 в София. Там Ивайло ще предлага това, което познава и приготвя най-добре - образцов дюнер в турско-германски стил.
На въпрос на „Капитал“ „Каква е твоята история с дюнера? Защо реши да отвориш точно дюнерджийница?“, кърджалиецът отговаря:
„Тоталната ми мания по дюнера започна през 2006 г. в Берлин. Едно от първите неща, които ядох след пристигането си в града, беше телешко месо от дюнера, завито в лахмаджун със салати и сосове. Оттогава всеки път, когато кацна там, първото, което правя, е да отида в някоя от любимите ми дюнерджийници: Douym, Tadim или Rosenthaler Grill - това ми дава някакво чудесно начало за кефа, който предстои.
Задълбал съм с дюнера и в исторически план. Има някакъв безумен спор кой точно е създал дюнер сандвича, който присъства под една или друга форма във всеки край на света. Едно е ясно - със сигурност не е Кадир Нурман - турски гастарбайтер, който слага месото от дюнера в пиде със салати и няколко соса, нито са майсторите в Истанбул през 70-те. Първите исторически сведения за този специфичен начин на приготвяне на месото в рамките на Османската империя датират от XVI век.
Има една доста популярна снимка от началото на XX век, за която се твърди, че е първата фотография на вертикален дюнер. Ливанските имигранти, предимно християни, които бягат от Османската империя в Мексико в края на XIX век, носят със себе си техниката на печене на шиш - шауарма, което значи "въртя се", от чеверме, която пък е версия на döner, което на турски също значи "въртя се". И така, в Мексико заменят агнешкото със свинско и малко по-късно се появява "тако ал пастор". В Гърция му казват "гирос", което пак означава "въртя се".
Изобщо историята е супер, но не е толкова важно да се търси някакво авторство и автентичност. Идеи, които виреят добре, са известни като мемета (мемове, миймове или мемета - няма ясно правило на изписването).
Термин, който днес свързваме предимно с краткотрайни интернет феномени, но който се появява първо в книгата "Себичният ген" на Ричард Докинс. Той, общо взето, говори за идеи, които се пренасят и еволюират от човек на човек, подобно на гените, които се предават в генетичния басейн. Заразните идеи, или меметата, изместват другите идеи и се предават писмено или под формата на истории и за добро или лошо само най-запомнящите се оцеляват в съзнанието или аналите на човечеството. Рецептите са мемета. Дюнерът е меме“.
Назаем от „Родопи24”
