Схемата "60:40" в Германия е... "60:0"

Критиките срещу "дизайна" на най-прочутата у нас мярка за спасяване на бизнеса от коронакризата, се множат. Спорното постановление, уреждащо държавната помощ за предприятията в съотношение 60:40, вече е в сила, но до момента са постъпили едва няколко десетки заявки за подкрепа. Слабият интерес не е изненада.

Преди дни Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи свои подробни изчисления, за да обясни, че мярката 60:40 всъщност е 23:77, защото на практика с нея държавата поема за своя сметка 60% от осигурителния доход на работника, но после прибира данъци и осигуровки от "спасения" работник и от предприятието. Насърчавайки фирмите да съхраняват персонала си, държавата всъщност се опитва да намали опашките пред бюрата по труда и да си спести от задаващите се колосални разходи за обезщетения, които се плащат от фонд "Безработица".

В своя защита управляващите твърдят, че съвсем същата схема се прилага в Германия и в другите страни от ЕС. На пръв поглед е така, но както винаги дяволът е в детайлите. Ако ще ползваме немския опит за запазване на заетостта, нека да го правим като тях, а не по български, призовават от АИКБ.
Асоциацията потърси инвеститор от Германия, който обясни как се прилага там мярката.

"При брутна заплата 2000 евро разходите на предприятието за работника са 2473,70 евро (т.е. 473,70 евро допълнителни разходи на предприятието за осигуровки и други плащания към бюджета).

Нетната заплата е 1400 евро (с редица условности предвид по-сложната система на данъчно облагане там).

В режим на намалена заетост сметките са следните:

Заплата: 60% от нормалната нетна, т.е. 840 евро (=60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта.

Разходи за предприятието: 80% от осигуровките върху нормалната брутна заплата, като предприятието трябва да поеме и дела от осигуровките, дължим от работника.

Върху 2000 евро бруто предприятието нормално дължи 397,50 евро осигуровки, а работникът 402,50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието плаща 640 евро (=80% х 800). Това всъщност е разходът на работодателя за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 26% (=640/2473,80).

Като допълнителна мярка заради коронакризата в Германия в момента платените осигуровки се възстановяват на предприятието. Т.е. в периода на кризата разходите на фирмата за работника са 0% спрямо нормалните.

Казано накратко, държавата плаща цялата компенсация, равна на 60% от нетната заплата на работника. Което означава, че схемата, известна у нас като 60:40, в Германия е 60/0“.

На фона на германския опит АИКБ припомня как се прилага в България "аналогичната мярка" и защо 60:40 у нас всъщност е 23:77.

Ако заплатата е 1000 лв. бруто, разходите на предприятието за работника са 1194,20 лв. Нетната заплата е 775,98 лв.

При държавна помощ по модела 60/40 сметките са следните:

Нетната заплата си остава 775,98 лв. (въпреки че има криза).

Разходите на предприятието са 594,20 лв. (=40% х1000+194,20) за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 50% (594,20 спрямо брутната заплата 1194,20 лв.)

А като процент от нетната заплата на работника предприятието плаща 77% (594,20 спрямо 775,98 лв.) Т.е. в Германия схемата е 60:0, а у нас - 23:77.

"Решението е просто - да го направим като в Германия. В рамките на същия заделен ресурс от 1 млрд. лв. Алтернативата е работникът да бъде съкратен. Държавата пак ще харчи пари - за обезщетения, без да е запазила заетостта", подчертават от АИКБ.