Сидеров под Lupa.bg: Костадин не е новият Волен, пропусна да стане лидер

Лидерът на „Атака” минава под лупата на Lupa.bg, за да научим какво мисли за протеста на „Възраждане”, обявен като бунт срещу „медицинския фашизъм”, как тълкува новата политическа реалност и къде е неговото място в нея.

ВИЗИТКА:

Волен Сидеров е роден на 19 април 1956 г. в Ямбол. Преди 1989 г. работи като фотограф, а с идването на демократичните промени става политически активен. През 90-те е главен редактор на в. „Демокрация”. В началото на новия век придобива голяма известност като телевизионен водещ и предаването „Атака” става в основата на едноименната националистическа партия. В продължение на 14 години е депутат, а на две - общински съветник.

- Г-н Сидеров, това ли е новото лице на патриотизма – Костадин Костадинов, който подкрепи своя бунт на 12 януари онлайн?

- Да си лидер не означава да ходиш по телевизии и да говориш като навит с пружинка, да си лидер означава да си най-отпред, когато има битка. Аз винаги съм го правил. За Костадин не е е сигурно. Затова моля пишещите във фейсбук да не наричат Костадин „новия Волен”, просто защото е далеч от това сравнение.

Голям напън беше последните два месеца - проглушиха ушите на българите как на 12 януари щели да дойдат 50 хиляди и да влязат в Народното събрание, ако не падне зеленият сертификат.

Нито падна зеленият сертификат, напротив, гласуваха да е задължителен за всички, които влизат в парламента, а от обещаните 50 000, на площада видяхме около 2000. Но най-важното е, че там не видяхме Костадин Костадинов, когото през последните месеци го наричат новия „новия Волен”. С две думи - водач на народа, какъвто не са виждали досега - така поне прочетох в социалните мрежи. Даже с Ботев и Левски го сравняват.

За Левски и Ботев не мога да говоря, те са национални герои. За Волен - мога. Защото, това съм аз. С 20-30 годишен стаж в обществената работа и с толкова много сблъсъци с властта, която и да е тя, за които не могат да сънуват хората от поколението на Костадин.

На 12 януари Костадин Костадинов „поведе“ бунта на „Възраждане“ от дивана вкъщи

Той е по-млад от мен и съм му давал съвети . Не се вслуша в тях. Негова работа. Само че лидерството означава смелост.

Не, той не е новият Волен, защото Волен щеше да е на площада, а не от вкъщи да скандира „Да живее България!” като другаря Георги Димитров, който, бягайки във Виена след Септемврийското въстание през 1923 г., казал от границата на умиращите жертви тук: „Горе главата, славни борци!”

- Дали протестът наистина бе срещу зелените сертификати или има някакви други, скрити мотиви?

- Протестът на „Възраждане” беше обявен близо два месеца по-рано, заявен срещу зеления сертификат, който е ограничение на конституционните ни свободи, с което съм 100% съгласен, да, това е така. Бил съм на протести и преди последните избори, на тях Костадин Костадинов, с когото се познаваме от години, някак си не говореше с мен, все едно не се знаем.

Едва ли не беше решил, че ще му отнема протеста. Извинявайте, ама протестът няма патент, няма лиценз. Аз протестирам срещу тези мерки по-отдавна от него, внесъл съм във Върховния административен съд два иска. Утре, 19 януари, ще има дело, което ще реши дали решението на Министерския съвет, което дава право на здравния министър да определя мерките, е съставомерно или не.

Това са истински действия, които водят до резултати. Ако ВАС отмени решението за мерките, те трябва да паднат. После може пак да ги постановят, но в случая трябва да бъдат свалени. Това да мен е работа по устав.

Протести на улицата аз съм правил още, когато Костадин е бил дете. Знам, че протестите са нужни, но, първо, с тях не можеш да постигнеш политическа и юридическа цел.

Второ, когато обявиш протест, трябва да си най-отпред. Когато един командир, водач, лидер, излезе да води, той е отпред, а не вкъщи. И не казва „Аз, понеже съм в карантина, сега ще ви пожелая всичко най-добро, да живее България”.

„Да живее България” не можеш да го кажеш пред екрана, трябва да си отпред, ако стане сблъсък – да ядеш бой от полицията, аз съм ял. При тези улични събития няма как без сблъсък, но лидерът трябва да е най-отпред.

През 2013-а година, когато беше най-голямото нападение срещу централата на „Атака”, аз бях най-отпред. Те изкараха, че съм се крил под някаква маса, това са пълни глупости. Поне час и половина бях най-отпред, на първата редица – хвърчаха бутилки, камъни, павета, каквото се сетиш. В един момент, точно за 30 секунди, Димитър Димов и един Иван, изнесоха някаква част от маса, но аз каза: „Разкарайте се”.

Докато кажа това, обаче, ме снимаха, а че бях час и половина отпред под дъжда от камъни – медиите не го заснеха…

Т.е., когато си водач, трябва да си отпред. Какво стана на протеста на „Възраждане”? Костадин го обяви много преди това, но в деня не дойдоха толкова хора, колкото са очаквали, а той същевременно е карантиниран, защото отиде на КСНС.

Аз ще попитам: какъв го търсиш на КСНС, какво точно искаш там? Радев си прави пиар, свиква си съвета на тема дали Македония да влезе в ЕС. Извинявайте, ама това каква връзка има с нашата национална сигурност? Дали Македония ще влезе или не, си е нейна работа. Ако спазва договора с България, ако не води антибългарска политика и воъбще се държи прилично, можем да кажем „ДА”. Тя не го прави.

Защо свикваш КСНС на тема, която не касае нашата сигурност. Това беше пиар, за да покаже: „Ето, аз движа играта, не Кирил Петков”. Само че еманципацията на Кирил ще бъде въпрос на няколко месеца. А декларацията на КСНС няма никаква юридическа стойност, по-скоро пожелателна.

- Т.е., вие сте против протеста?

- Аз уважавам протеста на Костадин, но не уважавам факта, че не беше най-отпред. Той отиде на КСНС, след което казаха: Всички участници са карантинирани! И той се подчини?! Как може, нали си точно срещу тези мерки? Какво щеше да стане, ако беше отишъл?

На негово място нямаше да се подчиня, щях да отида и да водя протеста. Какво ще стане, ще ме глобят? Добре, нека ме глобят, но като два месеца пропагандирам протеста, накрая няма как да не съм най-отпред. С този акт той пропусна своя лидерски момент. Аз му симпатизирам, наричат го „новия Волен”. Добре, но да бъдеш Волен, трябва да вземеш това, което той го е правил истински.

Костадин се дразни, че го наричат „новия Волен”, защото иска да си е той. Да, де, ама като искаш да си ти, бъди водач - излез отпред и поведи хората. Той се беше заканил, че ще влезе в Народното събрание, а какво излезе от цялата работа? Нищо не стана.

Ако беше излязъл и казал: Майната му на карантината, аз ще водя бунта, щеше на ръце да го носят, той пропусна своя момент.

- Какво прави днес Волен Сидеров, следи ли политическия живот?

- Не само следи. Пиша почти всеки ден, присъствам като публицист, където е силата ми, аз така започнах и така се получи партията. Аз съм в моята си същност, пиша непрекъснато, коментирам, анализирам. Какво друго да правя? Хората в момента са много объркани, но смятам, че много бързо се наместват вижданията.

През лятото ми казваха: Сакън, за Слави Трифонов не казвай нищо лошо, той ще ни изчегърта. След това много бързо си промениха мнението, обърнаха се към Кирил и Асен. Сега вече чета, че и те не са долюбвани – щели да броят дали умрелите от ковид имат зелен сертификат. Т.е., много бързо се обръща народната любов.

- В тоя смисъл Кирил Петков и неговите хора дали ще донесат така чаканата промяна?

- От тях зависи! Всичко е в ръцете на човека, който се е нагърбил с нещо. Ако ти караш една кола, от теб зависи дали ще се блъснеш, или ще я караш добре. От Кирил Петков зависи дали ще блъсне България.

Аз му писах есемес, каза му, че имам готов анекс към договора с Македония още от 2018-а, тогава го предложих, не се получи. Тоест, аз съм готов да му помогна, щото той е много по-млад от мен, стига да слушаш. Това му казах и на Бойко: „Чуй ме какво ти казвам, все пак три години съм по-възрастен, той е 59-и набор, аз съм 56-и. Викам му, слушай какво ти казвам” . „Не”, той почнал да си вярва.

На Костадин също му говорих. Това е човек, на когото съм подарявал списания първо издание, той е ценител. Казах му: Чуй, аз съм опериран от ревност и злоба. Искам да успееш, ти си по-млад с почти 20 години. Само че давай, слушай патилите и по-възрастните, иначе ще си повярваш, ще хвърчиш и в един момент ще паднеш. Тогава ще започнеш да обвиняваш всички около теб, бъди по-мъдър.

Казвам му го като поука, не като натякване. Казвам какво трябваше да бъде, аз ако бях, щях да изляза и да поведа протеста, ако трябва, да се бия с полицаите, после ще им се извиня. Това е кармата на водача.