Символ на суверенитета на България: От изграждането до ремонта на Паметника на свободата

Дълга е историята на Паметника на свободата, извисил се гордо на връх Свети Никола в Стара планина близо век. Решението за построяването му е взето през 1879 г., но трябва да минат близо пет десетилетия, за да се появи. Строителството му продължава четири години - до 1930 г., и още толкова стои и чака да бъде официално открит.

Последният мащабен ремонт по него е извършен в периода 1971-1982 година. Сега, 43 години по-късно, очаква следващия си строител, който да извърши мащабна консервация и реставрация, и да върне върне неговия суров, военен вид, какъвто е замислен от неговите автори.

За една година два са провалените конкурса на обществената поръчка за изпълнител на ремонта, а мотивите са  -  кандидатите не оферират покриване на 100% техническото задание по проекта на възложителя.

На 16 март изтича набирането на офертите на кандидатите за третия конкурс и ако този път има избран победител, ремонтът може да започне от април.

"За Паметника на свободата това е като запазена марка, всичко да става бавно и трудно, но както трябва. На практика този паметник е символ на суверенитета на България и е придобил статут, макар и неофициално, на един от националните ни символи, редом с трикольора, българския химни и герб, и ние в максимална степен искаме гаранции за изпълнението на техническото задание. И то така, че да не спре ремонтът, както с улица "Опълченца" в София заради влагане на некачествени материали в изпълнението на строежа. Да не припомням и историите с Ларгото в София, прословутата улица "Граф Игнатиев", жълтите павета и така нататък", категоричен e директорът на Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа" д-р Чавдар Ангелов.

Уникалност и мисия

Първото, което този паметник го прави много специален е, че той е единственият в България, построен след решение на Народното събрание и то не кое да е, а на учредителното през 1879 г. в средновековната българска столица Велико Търново. Три дни преди да бъде приет окончателният текст на Търновската конституция, на 13 април 1879 г., българските конституционалисти обсъждат въпроса за необходимостта от изграждането на паметник, който да овековечи подвига и саможертвата на всички, които са допринесли през вековете на османското владичество и в частност по време на току-що приключилата Руско-турска война, за освобождението на България.

В дебата се включват редица от най-видните ни представители по това време - доктор Стефан Берон, Петко Рачев Славейков, бъдещият министър-председател Петко Каравелов и други народни представители. В крайна сметка е прието решението този паметник да бъде издигнат на връх Свети Никола в Стара планина - най-високата точка на Шипченския проход, където няколко месеца по-рано са се провели тези драматични сражения, които в голяма степен решават и положителния за Руската империя и българския народ изход от тази война.

Строителството на Паметника на свободата

Петко Рачев Славейков изтъква и още един аргумент, защото точно там трябва да бъде построен този паметник. Към момента на този дебат вече е прокарана изкуствената граница между Княжество България и Източна Румелия, наложена с Берлинския договор, и Славейков посочва, че този монумент, намирайки се точно на тази граница, трябва да напомня на българите, че националното обединение на българския народ все още не е осъществено и те имат дълг към поколенията тази борба да бъде завършена до край.

Другото уникално нещо, свързано с този паметник, е, че трябва да минат пет десетилетия, той да се появи. Изключително трудно, бавно и мъчително става изграждането на паметника.  Но тук е по-впечатляващо, че процесът се ускорява в  много тежки за България години - след края на Първата световна война.

Тогава по инициатива на бивши опълченци, ветераните от Освободителната война, е подета поредната инициатива да бъде изграден този паметник и решението на Народното събрание да бъде изпълнено.

През 1921 година е създаден инициативен комитет, оглавен от опълченеца генерал Никола Генев, който по време на Балканската война командва Македоно-одринското опълчение. И този комитет успява да се справи с всички трудности около организацията на строителството на монумента - избор на проект, осигуряване на финансовите средства и цялата логистика, която е необходима, за направата на едно такова грандиозно съоръжение.

В периода 1926-1930 година строежът е завършен успешно и паметникът е издигнат.

Другият любопитен момент около историята на паметника е неговото официално откриване. През 1930 г. монументът е издигнат и започва да предизвиква интереса на местното население от Казанлъшко и Габровско, но едва след 4 години се случва официалната церемония по неговото откриване.

Откриване на Паметника на свободата

На 26 август 1934 г. цар Борис III, в присъствието на българското правителство, начело с премиера Кимон Георгиев, генералитета, дипломатическия корпус у нас и десетки хиляди българи, освещава Паметника на свободата и прерязва символично лентата за неговото откриване. От този момент насетне до наши дни този паметник заема изключително важно значение в съзнанието на всеки българин. На практика този паметник, макар и неофициално, е придобил статут на един от националните ни символи, редом с трикольора, българския химни и българския герб.

Ремонтите започват от откриването му

Два дни преди официалното освещаване на паметника тогавашният министър на войната генерал Пенчо Златеев назначава специална комисия, за да приеме обекта. Комисията констатира редица проблеми, свързани с липсата на достатъчно строителен опит в изграждането на подобни масивни конструкции на такава висока надморска височина и в качеството на вложените в строителството материали.

Основният градежен материал на монумента е камък доломит, добиван от региона, но за разлика от гранита той няма такава якост и твърдост. Освен това има свойството да поема вода, което пък при замръзване създава друг тип проблеми. Така че само няколко години след откриване на паметника започват и различни по-големи и по-малки ремонтни дейности, имащи за цел да заздравят и подобрят неговото състояние.

Сериозен проблем се оказва проникването на влага в стените му, което става през фугиращите смеси, които затварят пространствата между градежните камъни. Това е било винаги един от проблемите, с който е трябвало да се справят хората, които са имали ангажимента да поддържат паметника.

Последният мащабен ремонт по него е извършен в периода 1971-1982 година. Сега, близо 42-43 години по-късно, предстои да бъде направена още една подобна интервенция, която трябва значително да подобри състоянието на монумента.

Моментната картина на паметника и неговите пробойни

През 2020 г. се отделиха няколко камени блока от югоизточния ъгъл на монумента, което доведе до цялостно обследване на фасадите и интериорните пространства през лятото на 2021 г. и проекта за ремонт. Оттогава е поставена ограда, която ограничава един периметър от основите на паметника на разстояние от 6-7 метра от тях, в който не се допуска предвижване на хора.

Паметникът е конструктивно здрав, но има редица проблеми по неговите фасади, най-вече в нарушени или липсващи въобще фугиращи смеси.

Част от камъните, особено по ъглите, имат нужда от подмяна. При влагането им в съответните места по стените са били с естествени дамари в тях, които, вследствие на проникването на влагата в тези цепнатини и замръзванията през зимния сезон, довеждат до постепенното разпукване на камъка и отделяне на части от него, които падат в околното пространство около основите на паметника.

Последните поражения по Паметника на свободата

Компрометираните фугировки пък са довели до значителни количества вода безпрепятствено да проникнат през стените на паметника и да стигат до неговите основи. Но тъй като те са преоразмерени в основата си - дебелината на стените достига 4,5 метра, няма конструктивно опасност за самото съоръжение.

Всички тези проблеми трябва да се решат, защото процесите са активни и това би довело до влошаване на състоянието на монумента.

В края на ноември миналата година се отдели още един сравнително малък каменен блок от североизточния край на паметника. И колкото по-бързо успеем да се справим с възлагането и изпълнението на проекта за реставрация и консервация, толкова по-добре, защото условията, в които монументът се намира, предполагат непрекъснато да понася някакви щети от природата. Върху него се изсипват стотици хиляди тонове вода на година, подложен е на невероятни температурни амплитуди, прегряване и ураганни ветрове, които водят до абразивни последствия. През лятото е подложен и на преки попадения на мълния върху него. 

Аналогията се налага от само себе си, но кандидати има. След като през есента на 2023 г. паметникът получи съответното разрешително за строеж в края на годината беше обявена първата обществена поръчка. В нея участваха петима, а във втората, обявена в края на август 2024 г., - четирима. В момента офертните предложения се набират от 11 февруари до 26 март включително и тогава ще видим колко ще бъдат заявките за участие.

Последните два конкурса бяха прекратени, тъй като нито една от постъпилите оферти не отговаряше на 100% на изискването на възложителя за техническата спецификация, която сме разработили и предоставили на всички кандидати. Няма някакво основание да се твърди, че възложителят залага някакви неизпълними за кандидатите условия. Въпросът е самите кандидати да подходят достатъчно сериозно и отговорно към задачата, защото тя, освен сложно технически, има и много други измерения.

Три строителни сезона за ремонт  

14 милиона лева без ДДС е максимално определената сума за ремонта на монумента, заложена в обществената поръчка. Тя е изготвена от проектантите, авторите на проекта за ремонт, през лято на 2022 година.

Дейностите са в две посоки. Първата група е насочена към цялостно подобряване на състоянието на фасадите. Трябва да бъдат отстранени всички налични фугиращи смеси, които са около 8200-8300 линейни метра, и да се изпълнят наново със специализирани материали, така че да поемат температурните амплитуди и това да не довежда до разпукването им и проникване на влага, която да ги разширява и стоварва на земята.

Трябва да бъдат подменени и 381 каменни блока, които не са в добро състояние, естествено със същия материал, същия камък с идентичен цвят. Всички липсващи или налични оловни обшивки на паметника, също трябва да бъдат изцяло подменени. Стълбите, които отвеждат към северния вход ще бъдат демонтирани, за да бъде обработена стената, която в момента те закриват. След това стъпалата ще бъдат изработени на ново, така че да се предотврати по-нататъчното им пропадане. Двете врати на паметника, южната, която отвежда към Костницата, и северната под лъва, ще бъдат реставрирани.

По отношение на интериора, абсолютно всички положени през годините смеси и изолационни материали, ще бъдат отстранени, като целта е да се отвори автентичния каменен градеж. Отвътре паметникът е изпълнен със същия вид камък - доломит, сив цвят, като целта е да го върнем към неговия спартански, суров военен вид, такъв, какъвто е замислен от своите автори. И това всъщност да е и част от внушението и да влияе на емоциите на посетителя.

Така наречените прозорци - вентилационните отвори, които са 21 на брой, ще бъдат автоматизирани, за да може да се контролира процеса на вентилиране на вътрешното пространство на паметника. Предвижда се нова електрическа инсталация, системи за видеонаблюдение, слот, пожароизвестни инсталации и т.н. За първи път паметникът ще бъде снабден със собствен дизелов генератор, който да произвежда електричество в случайните, когато електрозахранване е прекъснато, за да може всички системи да функционират нормално.

Накрая плочникът, който е около 1000 кв. метра, ще бъде изцяло подменен с гранитни плочи, които са много по-устойчиви на суровите атмосферни условия в района и това в значителна степен ще подобри естетическия вид и на мястото.

Голяма част от тези дейности, особено префугирането на паметника, което е над 8 км, е ръчна, занаятчийска работа. Има и един друг фактор за скоростта на изпълнение, който е първостепенен и не зависи от човешката воля. Това е вятърът. Ремонтните дейности предвиждат около монумента да бъде изградено скеле и да се работи до върха му на височина около 30 метра. Когато скоростта на вятъра е над определената норма за безопасни условия на труд, няма как да се работи. Така че има комбинация от много фактори, които трябва да се случат едновременно и за по-дълго време, за да може работата да върви сравнително гладко.

Имайте предвид, че ремонтът се извършва на 1337 м надморска височина и възможните условия за работа са не повече от 5-6 месеца в годината. Максималният срок за изпълнение на дейностите е 1053 календарни дни, което практически е равно на 3 календарни години. Но ние прецизирахме срока за изпълнение още при втората и за настоящата обществена поръчка, като е записано, че може да се работи между 1 април и 30 октомври и практически срокът за изпълнение става 642 дни, които на практика представляват 3 летни строителни сезона, но не повече от 1053. Т.е., ако ремонтните дейности започнат на 1 май тази година, те трябва да приключат не по-късно от лятото на 2027-а.

Надявам се сега, всички, които са ангажирани с процеса, да подходят максимално отговорно към задачата, която предстои, защото това по същество е една от най-големите държавни задачи.

Сега на 3 март ще отбележим националния ни празник и пред Паметника на свободата ще се съберат десетки хиляди българи, начало с първите мъже и жени в държавата, защото практически тук е основната церемония по отбелязване на празника. Затова всички фактори, включително и музеят, който аз ръководя в момента, трябва да подходят изключително отговорно и държавно към решаването на този въпрос по възлагането и изпълнението на ремонтните дейности. Аз лично съм наясно какви огромни измерения един качествен или, не дай се Боже, некачествен ремонт ще имат върху българското общество.

Може да имаме перфектен проект и да сключим перфектния договор, но самото изпълнение е друга работа. България в много отношения си загуби експертността по ред причина. Този процес няма как да не засегне и консервационно-реставрационните дейности в страната. Единственото място, за което се сещам в момента да е правено подобно нещо, да се е строило наново, е на хълма Трапезица във Велико Търново.

Но аналогията с трудното започване на градежа на паметника, когато бригади са се разбягвали и отново събирали, това явно е някаква запазена марка за мястото. И това ме успокоява, в смисъл, че нещата за този паметник се случват трудно и бавно, но така както трябва.