Символиката в гвардейските униформи - дух и приемственост

Всяка държава, която разполага със своя армия, има формирование, което наред с други задължения, произтичащи обикновено от Закона за държавния протокол, изпълнява и представителни функции. У нас тази роля е поверена на Националната гвардейска част, възникнала през 1879 година, непосредствено след пристигането на българския Княз Александър I Батенберг. Нейна най-важна задача тогава била да осигури личната безопасност на княза.

Своите задължения войниците изпълняват в специални униформи, ушити за първи път през 1883 година и останали непроменени и до днес. В интервю за Радио България заместник-директорът на Националния военноисторически музей (НВИМ) Деяна Костова разкрива интересни факти около създаването на гвардейската униформа:

„Тя е вплела в себе си националната символика. Заслуга за нейното създаване има и самият княз, който лично участва в изработката на първите рисунки на модели и в подбора на сукното за униформата. Когато се създават тези първи рисунки на гвардейската униформа, те имат за модел предпочитаната тогава униформа на конната войска. Един от забележителните елементи в тази униформа е гвардейският калпак, украсен с Александровска звезда и неизменното орлово перо, което е символ на гордия български дух.“

От 2002 г. практиката да се носи „Александровска” звезда върху гвардейските калпаци е възстановена с малки промени в символиката. Звездата има същата форма като първоначалната – осемлъчна, сребърна, но с изображение на български лъв върху националния трицвет в медальона. В пръстена е изписано „Национална гвардейска част” .

Освен като звезда на калпака, отличителният знак е разработен и като нагръден знак за личния състав.

Гвардейската униформа е зимна и лятна и се състои от калпак, мундир, тъмносин брич със сребърни кантове и черни ботуши с шпори. Зимната е с мундир от малиновочервено сукно с орнаменти върху него и сив гвардейски калпак, а лятната е бяла с червени орнаменти и бял калпак.

Седемдесет и двама са гвардейците, загинали за честта и славата на родината от 1885 до 1945 година. „Монументът, изграден в тяхна памет е израз на признателността и преклонението пред подвига на загиналите воини от гвардията, чиито имена няма да бъдат забравени“, отбелязва началникът на щаба на Първи гвардейски батальон - майор Николай Стоянов и добавя:

„Издигнат е в края на 2005 година, със съдействието на Национален дарителски фонд „13 века България“. Негов автор е скулпторът Сейфетин Шекеров, овладял този занаят от Вежди Рашидов. Мемориалът съчетава изображения на Александровската звезда и орловото перо, които са отлети от бронз. От двете страни на орловото перо се издигат две бетонни колони, към които са прикрепени гранитни плочи с имената на 72-ма гвардейци, отдали живота си във войните. Под Александровската звезда е изписан девизът на Националната гвардейска част „За честта и славата на Родината“, а на гърба на паметника е прикрепен лавров венец, символизиращ храбростта и героизма на падналите в боевете.“

Наред със задачите, произтичащи от Закона за държавния протокол и Устава на въоръжените сили на Република България, ролята на Националната гвардейска част е водеща и в създаването на т.нар. гвардейски ученически отряди. Първият от тях е създаден в Кърджали през ноември 2006 година, а днес такива има в още 16 български града, сред които Плевен, Бургас, Смолян, Велико Търново, Русе, Габрово, Гоце Делчев и други.