Системата за разпределението на делата скара кадровици на Темида

Със скандал приключи последното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) преди лятната ваканция. 

Поводът – искане на правосъдния министър Данаил Кирилов да получи подробен доклад за изработването, експлоатацията и поддръжката на системата за случайно разпределение на делата, въведена в мандата на предишния състав на кадровия орган и с активната роля на провалилия се като министър, настоящ председател на "Да, България", Христо Иванов.

Предложението на Кирилов бе включено като последна точка в дневния ред, но обсъждането му разкри по категоричен начин, че председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и най-близките му членове на съвета – Атанаска Дишева и Олга Керелска, неясно по какви причини, отчаяно бранят системата за случайно разпределение на делата.

По думите на друг от членовете на ВСС – Драгомир Кояджиков – е "дошло крайно време да се каже, че системата е компрометирана." "Случайното разпределение не е случайно, това е публична тайна", обяви още кадровикът, цитиран от "Правен свят".

Преди да се стигне до тези констатации Данаил Кирилов отправи и поредица от въпроси, чиито отговори изглежда не се нравят на част от членовете на Съдебния съвет. Кирилов поиска пълна информация как се е стигнало до конкретния избор на изпълнителя, как е била изработена системата, как е експлоатирана, каква е нейната извънгаранционна поддръжка и какви плащания са извършвани. Министърът поиска информация и защо Комисията "Професионална квалификация и информационни технологии" не е в състояние да проведе обществена поръчка, с която да бъде избран изпълнител на външен и независим одит на случайното разпределение на делата. Кирилов посочи още, че дори няма официална информация коя точно е фирмата, от чиято система зависи работата на съдилищата в цялата страна. Неофициално, според Кирилов, ставало въпрос за "Смарт Систем".

Олга Керелска използва формална причина, за да поиска Пленумът на ВСС да не приема исканията на министъра. Кадровикът посочи, че според Закона за съдебната власт (ЗСВ) министърът няма правомощия да предлага решения, които ВСС да приема. В отговор Драгомир Кояджиков подкрепи искането на Данаил Кирилов и каза, че ще припознае въпросите, на които администрацията ще трябва да отговори, за да може да има официално решение на ВСС.

Атанаска Дишева побърза да обяви, че не била съгласна с твърдението, че "системата е компрометирана".

В развихрилата се дискусия правосъдният министър напомни, че при посещението му във ВКС по темата, той ясно е станал свидетел на проблемни моменти. "Господин Лозанов (Кирилов допусна лапсус и нарече Панов - Лозанов - бел.ред.) съвсем нищо не видяхте, защото се качихте на четвъртия етаж", припомни Данаил Кирилов на председателя на ВКС, който първо го покани, а после отказа да присъства на "инспекцията" на правосъдния министър в деловодството на съда. Кирилов продължи с негативните констатации за системата, като допълни, че в нея "има бутон, който вместо автоматично, допуска ръчно разпределение на делата". Министърът подчерта още, че системата не се ползва с доверие, след което даде думата на Лозан Панов с шеговития намек, познат от парламентарната практика като "лично обяснение".

Далеч не на шега, председателят на ВКС демонстрира обидно поведение спрямо министъра на правосъдието. Панов започна изказването си с уточнението, че Кирилов е петият министър, с когото му се налага да работи, откакто е начело на ВКС, очевидно намеквайки, че не е той факторът, който може да изисква информация за ключов въпрос като "случайното разпределение на делата". Панов допълни, че като главен прокурор Сотир Цацаров, чийто мандат изтича в началото на 2020-та година, е имал още повече министри на правосъдието в мандата си. Поведението на председателя на ВКС обаче възмути "обвинител №1", който поиска Панов да се извини на министъра. Цацаров дори напусна заседанието на Пленума, с думите: "простотии не ми се слушат". Панов все пак продължи изказването си, но още преди неговия край и адресатът – Данаил Кирилов, беше престанал да го слуша, защото си бе тръгнал от заседанието.

Въпреки желанието на Панов, на когото му се наложи да председателства за кратко дискусията, точката да приключи без успешно гласуване, се случи точно обратното. Макар на няколко пъти кворумът на заседанието да зависеше от всеки един член, който остана до края. Последва и спор между част от кадровиците и председателя на Комисията по информационни технологии Калина Чапкънова, която получи упреци, че не е успяла да проведе обществената поръчка за одитирането на системата. Докато Чапкънова се обясняваше, Лозан Панов също си тръгна, а заседанието до неговия край председателства Георги Чолаков.

Въпреки отчаяните опити на последния противник на прозрачността около случайното разпределение на делата – Атанаска Дишева – да не се стигне до гласуване, кадровият орган все пак прие две решения. Първото – възложи на главния секретар да изиска от администрацията на ВСС пълната информация с пет годишна давност за избора на фирмата-изпълнител, за изработването на системата, нейното функциониране, сигурност и поддръжка. Второто – възложи на друга комисия на кадровия орган – тази за Управление на собствеността – провеждането на процедура за одитиране на системата.

В крайна сметка, през есента има възможност да се стигне най-накрая до осветяване на всички потайности около системата за случайно разпределение на делата, която вече и по признания дори на съдебните кадровици е компрометирана.